Не – няма грешка. Наистина съм в отпуск вече около час и половина – с началото на това денонощие. При това за личната си история трябва да отбележа, че ако случайно не взема да размисля, мога да се появя в офиса чак на 17 април. Половин месец отпуск не съм ползвал никога досега, но наистина имам нужда от master reset.

Последната година и нещо се нагърбих с неща, които можеше и да не поемам. Прекалената ми дипломатичност понякога ме води до там да се загубя дотолкова, че в момента да трябва да възстановявам типичните за мене си safe points за да се намеря. Да си спомня това, което ми харесваше и не ми харесваше, заниманията, които ми доставяха удоволствие, мечтите…

Липсват ми твърде много неща, пожертвани в името на компромиси, временни ситуации или накриво засилени посоки. Забравих, че най-важното нещо е своето Аз да бъде на мястото си, колкото и егоистично да е това, защото без вътрешния комфорт няма как всичко останало да е такова, каквото ти се иска. Най-много ми липсва вглеждането в себе си, и в другите. Липсвам си самият аз.

Това, с което приключих отминалия ден е свалянето на всички карти на масата. Нужна стъпка за да продължа… своя път към себе си… За да си намеря отново онази кожа, в която преди се чувствах перфектно, защото бях себе си. Дори за да пиша по истински и откровено, както преди тук в този блог.

Извинения на всички, които се наложи да ме търпят такъв какъвто и аз не исках да бъда! Сега си лягам да спя, защото утре ще бъде един различен ден… По-истински – с всичките му плюсове и недостатъци.