София се изпразни съвсем. Личи си от блоговете, които чета – преминаха в лежерно-ваканционен нередовен стил. От миналото лято насам не ми се беше случвало да се придвижа с колата си от къщи до офиса за по-малко от десет минути и без никакви задръствания. Малкото коли по улиците сутрин дори си правят път, почти никой не наглее да изпреварва на дребно (ако не броим един бял мерцедес с дебелак зад волана, дънещ тъпа чалга изотвътре).

Липсват и повече от 80% от хората, с които човек може да се види на бира и да си поприказва за нещата от живота, а другите са заети. За проклетия – аз също… Едва успявам дори да пусна нещичко тук, а в паузата между две безсънни нощи (за почивка) все пак подкарах нов интерфейс за галерията на http://photo.yovko.net/ [линкът повече не е актуален], който си купих преди почти месец от един момък с индийско име в UK и който софтуер чакаше на опашка да го подкарам. Тони ми позволи да ползвам негова музика и даже обеща като се върне от море да ми подари някакви специални за мен музикални loop-ове.

През цялата седмица в офиса бях под пара – покрай едни големи клиенти, около които изкочиха достатъчно неочаквани обстоятелства. След това писане на търг в стил екшън в последната минута. Добре, че веднага до мен застана, точно когото трябва за да ми помогне. Ако има нещо безценно в този офис (въпреки, че съм работил на доста места), то това са няколко хора. Така става възможно да надвиеш нещо, за което не си съвсем в час, или да се пребориш с обем, който никога не би надмогнал сам.

Уморен съм и си мечтая за уикенда… Пише ми се – а не мога да се намеря в подходящото креативно (и спокойно) настроение. А няколко идеи вече изкристализираха…

Всъщност София си има своето очарование в това отсъствие на хора. И никак не е трудно да се долови…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. И на мен ми харесва така, малко като на село – тихо и спокойно. Снощи в кафенето до нашия блок някой свиреше на обой – беше като в градска приказка :-). Случвало ми се е и друг път – преди две години, един августовски заспал неделен следобед карах колело в Борисовата градина и от някъде се чу, как някой свири на нещо подобно на клавесин – беше много хубаво.

    Отговор

  2. а ти и не тичаш

    Отговор

  3. Мързелив съм, какво да се прави… ;-)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *