/ Лично

Пататник

Много отдавна не е имало пост в тази категория, което е направо своеобразен рекорд, но се печат още няколко за нея. Даже може би и за подкатегория. Този път виновник е Светльо – видният недоброволец от OpenFest 2005, който пожела да избложа рецептата.

Пататникът е типично българско национално ястие, което е доста популярно в Родопите и навярно и по други места, но в моето съзнание то е свързано именно с родопската трапеза. Много рядко се среща и в менютата на различни заведения, но в общия случай съжалявам, че съм го поръчал. Предлаганото се различава чувствително от моята класическа рецепта. Всъщност навсякъде ми го сервират печено, а то всъщност се пържи.

Още едно доказателство, че ястието е родопско е името му. Освен в английския, и в родопския диалект картофите също се наричат патато. А понеже основният продукт, от който се приготвя са именно те – оттам и името пататник, разбирай картофник.

Какво е нужно:

– Някакво количество картофи, толкова колкото бихте могли да погълнете с компанията си. Два-три килограма обикновено са OK за 3-4 души, но може и да не са…
– Бучка сирене (200-400 грама за горното количество картофи)
– Кашкавал (200-350 грама за горното количество картофи)
– 1-2 яйца
– подправки (половин до една малка шепа чубрица, плюс малко риган и/или босилек ако ви кефят)
– 1-2 глави лук
– четвърт до половин бутилка олио (или зехтин)
– шепа брашно
– малко сол

Хм, всъщност от горните неща можете да забравите почти всяко от нещата и пак ще се получи добър резултат. Без майтап! Е, все пак няма как да пропуснете картофите, но може да го забъркате и само със сирене примерно, или без яйца, аз лично често забравям за лука – просто от склероза, не че не обичам… Иначе, разбира се, предпочитам пълната рецепта със сиренето, яйцата и кашкавала. А, да… и лук… и лук…

И така – взимате едно ренде – най-обикновено кухненско ренде. Обелвате картофите (да, знам, че 2-3 килограма ви изглеждат невъобразимо количество), цопвате ги във вода за да не почерняват, въпреки че това не е кой знае колко фатално, предвид следващата операция. А тя е да ги настържете с рендето – на по-едрата страна – не правим фиде, все пак. Би трябвало да получите около една тенджера настъргани картофи. Взимате двете си ръце и с тях здраво натискате картофите – отделя се доста много нишесте, особено като сложите и една-две щипки сол. Опитайте се да изхвърлите колкото е възможно повече от това нишесте (във вид на розово-бяла каша). Внимавайте със солта ако ще слагате сирене!! Но ако няма да има други солени съставки като кашкавал и сирене, то добавете сол на вкус, примерно като за пържени картофи.

Вътре в настърганите картофи се добавят яйцата (и желтъка и белтъка, но без черупката) и настърганите на същото ренде сирене и кашкавал. Захвърляте вътре всичките подправки. Запрятате ръкави и почвате да месите цялата смес, колкото сили имате. Добре смесете всичко. Точно преди да се уморите и отчаяте от бъркоча, който сте замесили – спрете и си измийте ръцете като при това съвсем успешно ще задръстите мивката. Нормален страничен ефект…

В тиган с нагорещено олио (малко, колкото да покрие дъното, но да има течност, а не просто да е намазано) пускате 2-3 щипки брашно и сдрусвате тигана да се разсипе равномерно по дъното. Взимате от безобразната смес и започвате да слагате в тигана, докато направите слой с дебелина около два пръста. От сгорещеното олио и брашното той бързо ще хване коричка отдолу. Оформето го като питка с размерите на тигана по краищата и намалете огъня, защото не е добре да прегори отвън, без да се посвари отвътре. Колкото по-дебела е питката, толкова по-бавно трябва да я пържите. Не е добра идея да е по-дебела от три пръста, тогава вероятността да е сурова отвътре няма да е никак малка. Можете да я захлупите с капак (хакът се нарича задушаване). Като кората отдолу стане силно червеникава или кафява е време за обръщане. Малко загоряло не е никакъв проблем, даже е секси, стига де не изпуснете момента.

Обръщането е рисково – трябва да имате капак, който покрива тигана. Захлупвате го и обръщате тигана върху капака. Ако сте имали много олио в тигана, в този момент то залива ръката ви, която държи капака, вие хвърляте всичко на пода и линейка ви откарва в Пирогов с изгаряния. Да – ръкавиците, са препоръчително средство – дебели, кухненски от плат. Гумените оставете на гинеколога… Не е страшно, ако действате внимателно.

Докато държите с една ръка изпържения от едната страна пататник, с другата връщате тигана на котлона, пак слагате олио, изчаквате 30-40 секунди да се сгорещи и пак 2-3 щипки брашно. Познахте – точно в този момент изпързулваме пататника от капака пак в тигана, но от суровата му страна. Пак захлупваме ако е нужно. (Винаги е нужно!)

Хитър хак е да отчоплите с виличка малко под кората за да видите добре ли е отвътре (демек дали не е суров). Като ви се хареса – махате го от тигана. Връчвате го на двамата най-гладни, а вие продължавате със следващия пататник, докато свърши сместта.

Вкусът е божествен – представлява чудна смес от преплетени меки картофени нишки със сирене и кашкавал. Внимавайте с олиото – тази смес е в състояние да поеме доста мазнина. Не преяждайте! 🙂

Да, вместо да се борите с тигана, за по-лесно можете да изсипете всичкото в една тава и да го забравите за известно време във фурната. Ще се получи нещо като огретен. Това именно правят по заведенията – пекат го. Но то е много далеч от пататника. Enjoy!

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT и интернет експерт, предприемач и блогър. Понякога запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Read More
Пататник
Share this