Пирати, фенове или клиенти?

Преди точно пет години на този ден в моята колонка в BusinessWeek България, което тогава излизаше на хартия, написах този текст, който сега препубликувам и тук. От една страна, защото го няма в online архивите на списанието, а от друга, защото… тъжно е, но… почти нищо не се е променило към по-добро оттогава насам…

Няма индустрия на този свят, която би си позволила да не уважава клиентите си. И никой бизнес не би си позволил да заплашва, преследва и съди потребителите в своята пазарна ниша. И това е логично. Нелогичното е, че такава индустрия съществува – музикалната и филмовата – и тя преследва феновете си, наричайки ги пирати.

Моралната страна на принципната им позиция също звучи логично. Техният бизнес е интелектуалната собственост и правото да го пазят е неоспоримо. Защо тогава съществува този парадоксален проблем?

Може би най-странната характеристика на интернет-пиратите е, че те всъщност го правят от любов – те харесват нещата, които свалят нелегално от мрежата. Те често не възприемат това като кражба, защото за разлика от типичното противозаконно отнемане на вещ, те не създават липса, а копия. В същото време, това не им струва почти никакви усилия заради нормалното вече наличие на всякакви достъпни технологии в ежедневието ни. В природата на хората е да се възползват от силата на нещата, които създават – нали затова са създадени. А днес, когато за домакинствата наличието на интернет се подразбира, и тази мрежа е създадена, за да трансферира данни във все по-големи обеми, не можем да очакваме, че хората няма да го правят. Никой не използва свръхзвуков самолет, за да разорава картофена нива, нали? Самолетите са създадени за летене, а интернет… за свързаност и споделяне… факт! Филмовата и музикалната индустрия имат само един избор – да се променят. Понеже светът няма да се напасне към ничий бизнес. Бизнесът обаче може да използва новите възможности, каквото би следвало да бъде нормалното му поведение. Пиратите всъщност са фенове, което означава, че са потенциални клиенти, те дори са направили първата крачка, те вече харесват нещата, които пиратстват – защо тогава индустрията не вижда в тях обособен пазар? Копирайки цифрово съдържание, те не отнемат оригинала, а го размножават – защо тогава индустрията не вижда в това безплатно разпространение и реклама? Поколението с МРЗ-плеъри в ушите няма нужда от материалния носител – диск в лъскава опаковка – те дори не искат да купуват цял албум, а няколко отделни парчета. Защо индустрията не им продава така през мрежата, на цената, на която тези фенове са склонни да пазаруват? Тези, които не харесват достатъчно нещо, така или иначе няма да го платят, а феновете обикновено плащат няколко пъти за едно и също – за концерт, за албум, за DVD… Защо тогава индустрията не уважава желанията им? Страхът от редуцирана печалба и липса на растеж не е оправдание. Това вече е факт. Всъщност не са ли загубите от пиратството, които индустрията отчита, просто една добра маска за липса на растеж в един неадекватен на времето бизнес модел? Дали всяко пиратско копие е пропусната продажба? Не, разбира се. Пиратството позволява на хората да потребяват повече, нещо, което индустрията не иска да им даде. Ако феновете имаха възможността да си купят каквото искат лесно, бързо и на добра цена, дали всъщност продажбите няма да нараснат? Няколко модела вече успяват – и най-популярният е iTunes. Какво трябва да се случи, че индустрията да спре да се бори с вятърни мелници и милиарди консуматори и да прогледне и измисли новото си бъдеще?

BusinessWeek България, 15 януари 2007