Преди точно пет години на този ден в моята колонка в BusinessWeek България, което тогава излизаше на хартия, написах този текст, който сега препубликувам и тук. От една страна, защото го няма в online архивите на списанието, а от друга, защото… тъжно е, но… почти нищо не се е променило към по-добро оттогава насам

Няма индустрия на този свят, която би си позволила да не уважава клиентите си. И никой бизнес не би си позволил да заплашва, преследва и съди потребителите в своята пазарна ниша. И това е логично. Нелогичното е, че такава индустрия съществува – музикалната и филмовата – и тя преследва феновете си, наричайки ги пирати.

Моралната страна на принципната им позиция също звучи логично. Техният бизнес е интелектуалната собственост и правото да го пазят е неоспоримо. Защо тогава съществува този парадоксален проблем?

Може би най-странната характеристика на интернет-пиратите е, че те всъщност го правят от любов – те харесват нещата, които свалят нелегално от мрежата. Те често не възприемат това като кражба, защото за разлика от типичното противозаконно отнемане на вещ, те не създават липса, а копия. В същото време, това не им струва почти никакви усилия заради нормалното вече наличие на всякакви достъпни технологии в ежедневието ни. В природата на хората е да се възползват от силата на нещата, които създават – нали затова са създадени. А днес, когато за домакинствата наличието на интернет се подразбира, и тази мрежа е създадена, за да трансферира данни във все по-големи обеми, не можем да очакваме, че хората няма да го правят. Никой не използва свръхзвуков самолет, за да разорава картофена нива, нали? Самолетите са създадени за летене, а интернет… за свързаност и споделяне… факт! Филмовата и музикалната индустрия имат само един избор – да се променят. Понеже светът няма да се напасне към ничий бизнес. Бизнесът обаче може да използва новите възможности, каквото би следвало да бъде нормалното му поведение. Пиратите всъщност са фенове, което означава, че са потенциални клиенти, те дори са направили първата крачка, те вече харесват нещата, които пиратстват – защо тогава индустрията не вижда в тях обособен пазар? Копирайки цифрово съдържание, те не отнемат оригинала, а го размножават – защо тогава индустрията не вижда в това безплатно разпространение и реклама? Поколението с МРЗ-плеъри в ушите няма нужда от материалния носител – диск в лъскава опаковка – те дори не искат да купуват цял албум, а няколко отделни парчета. Защо индустрията не им продава така през мрежата, на цената, на която тези фенове са склонни да пазаруват? Тези, които не харесват достатъчно нещо, така или иначе няма да го платят, а феновете обикновено плащат няколко пъти за едно и също – за концерт, за албум, за DVD… Защо тогава индустрията не уважава желанията им? Страхът от редуцирана печалба и липса на растеж не е оправдание. Това вече е факт. Всъщност не са ли загубите от пиратството, които индустрията отчита, просто една добра маска за липса на растеж в един неадекватен на времето бизнес модел? Дали всяко пиратско копие е пропусната продажба? Не, разбира се. Пиратството позволява на хората да потребяват повече, нещо, което индустрията не иска да им даде. Ако феновете имаха възможността да си купят каквото искат лесно, бързо и на добра цена, дали всъщност продажбите няма да нараснат? Няколко модела вече успяват – и най-популярният е iTunes. Какво трябва да се случи, че индустрията да спре да се бори с вятърни мелници и милиарди консуматори и да прогледне и измисли новото си бъдеще?

Nikon D70s | AF Nikkor 85/1.8D @5.6

Митовете около интернет-пиратството са много, но най-проблемните от тях са в главата на една индустрия, която отказва да осъзнае, че времето на виниловите плочи отмина, феновете не държат непременно да са пирати, но много често нямат адекватна алтернатива и избор. Творците също имат възможности да помислят дали, вместо да участват с тъжни физиономии в мрачни кампании, нямат влиянието и силата да провокират издателите си и индустрията да бъдат по-честни и трезви в отношенията си към тях и тяхната публика. Защото феновете и творците имат общ интерес този конфликт да не съществува.

BusinessWeek България, 15 януари 2007

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

7 коментара

  1. Наистина удивително е до какъв размер е липсата на далновидност у висшия мениджмънт на издателите. Дори любимата ти софтуерна компания (Майкрософт) променя бизнес модела си, за да се към новите реалности. А аз си мислех, че още преди години щяхме да видим истински онлайн бизнес модел, направен да даде възможност на всеки, от всяка масова платформа, да може легално да си купи точно това, което иска да потребява.
    Няма да стане. Явно ще трябва да измрат. Или трябва да спрат интернет.

    Отговор

  2. Много релевантен за днешните времена текст въпреки че е писан преди толкова време. Въпреки това нещата се променят, най-вече при малките и склонни на маневри компании.

    Отговор

  3. По принцип съм съгласен, но има нещо, което е принципно. А именно, че пиратство има, когато някой взима един продукт и го разпространява срещу заплащане без да има правата за него.
    Знам не един сайт, в който под предлог, че ти улесняват живота всъщност пиратстват, защото ти искат месечна такса за достъп да речем.
    А иначе всичко това го имаше и преди Интернет бума. Сигурно си спомняш как всички правихме записи от приятели и си разменяхме (тъй де – шервахме) музика с приятелите. Само в много по-тесен кръг.
    Проблемът е, че корпорациите се борят срещу свободата да си разменяме информация.

    Отговор

  4. „Филмовата и музикалната индустрия имат само един избор – да се променят.“

    Интересно ми е, каква според теб е правилната посока, какво трябва да се промени?

    „Ако феновете имаха възможността да си купят каквото искат лесно, бързо и на добра цена, дали всъщност продажбите няма да нараснат?“

    Има легални начини, който са много по – лесни и бързи от пиратството. На мен ми е много по лесно, бурзо и като резултат евтино да дам 1 Евро или Долар за парче в iTunes отколкото да го търся по пиратски мрежи (където обикновенно трябва да сваля и преслушам няколко копия за да намеря точния формат/качетво/версия).

    Относно цената – и аз бих се радвал на цена от една стотинка, но не мисля, че е рентабилно. Ако погледнеш в исторически план, мисля, че съдържанието в момента е по – евтино и по – достъпно от всякога, но тъй като има и по евтин вариант (безплатно), изведнъж цените стават неадекватни. Не мисля, че цените могат да бъдат достатъчно ниски за да бъдат едновременно изгодни за индустрията и привлекателни за пиратите до такава степен, че достатъчно много от тях да предпочетат да платят.

    Не съм съгласен и с аргумента за отнемане vs копиране. Ако всеки можеше да копира хляба (или която и да е друга стока/услуга), без да създава липса, вместо да го купува, това не би ли било нечестно спрямо производителите?

    Не се опитвам да защитя музикалната и филмовата индустрия, особенно след настоящите им опити за борба с пиратството, но се опитвам да разбера какво конкретно мислиш, че би подобрило ситуацията?

    И не забравяй, че продукцията на тези индустрии не са незаминима част от човешкия живот (за разлика от хляба), ако не харесваш съдържанието, бизнес модела или каквото и да е, можеш да „гласуваш“ и да им покажеш несъгласието си като просто не купуваш каквото продават. Пиратството обаче не е отговора! Надявам се достатъчно хора да са на това мнение и за в бъдеще, когато най – вероятно пиратството ще е още по – достъпно, хората стават све по – технически грамотни и ако тези, който са знаели как да пиратстват преди 10 години са били малцинство, едно поколение по – късно почти всеки ще може да пиратства (все още не сме там) и ще бъде въпрос на избор, а не на технически възможности.

    Отговор

  5. Далече съм от идеята да подкрепям пиратството! Просто не използвам тази дума толкова охолно и непредпазливо. Особено много не подкрепям идеята да се препродава съдържание, което е придобито незаконно. В този ред на мисли има няколко сергии на Славейков, които се чудя как така на никой не правят впечатление (на пъпа на София) и бях категорично погнусен от начина, по който лицата, които стоят зад няколко български сайта, превзеха и подмениха в тяхна полза едни протести в защита на една свободна технология за обмен на съдържание. Накрая излезе, че протестите били в тяхна защита, което изобщо не бе така. А тези сайтове и хора са част от проблема и никога няма да бъдат част от решението му!

    Що се отнася до себе си (претендирам да съм скромен представител на българската средна класа), аз си купувам всеки байт софтуер, който използвам, както и музика, книги и филми с удоволствие (когато някой ми е дал шанс да го направя), защото понякога единствения начин да гледам някой филм или да чуя нещо, което е встрани от mainstream потока e да го търся в мрежата, просто защото никой не го продава у нас. Често пазарувам online от amazon.co.uk или други сайтове, защото цените им (с доставката) са по-добри от цените у нас. Напоследък категорично не пазарувам издадени от местните посредници музика и филми. И това няма да се промени, понеже ги считам за паразити. Откакто iTunes работи за България всяко парче, което харесвам ще бъде купувано оттам. Цената ме устройва, моделът е fair game. Удобството е незаменимо. И за мен подобни модели са решението на проблема с пиратството – когато е по-удобно отколкото да пиратстваш – на цена, която е окей. Или пък с месечна цена за тотален достъп до съдържание на лейбъл или библиотека, подобно на Netflix.

    В допълнение вярвам дълбоко в бъдещето на самиздата (в контекста на Интернет) и отпадането на веригата от посредници (без последния глобален продавач от типа на Apple или Amazon или локален такъв), и бих работил денонощно това да се случи ден по-скоро.

    Отговор

  6. до Pavel: Ако всеки можеше да копира хляба, това щеше да реши много проблеми. Сигурно всички, заети в индустрията по хлебопроизводството щяха да изгубят работата си или да бъдат силно ограничени, но не е ли именно това, което е станало с конярите при масовото налагане на автомобила? Прогресът не търпи задълго мрънкането (или направо воя на умряло) на представители на отмиращи технологии/бизнес модели.

    Едрите представители на музикалния бизнес отказват да разберат, че бъдещето е различно от това, което на тях им се иска. Но имат и много власт, която впрягат в опити да спрат прогреса.

    Освен това, в много случаи определена музика/филми/съдържание просто няма как да се открие без „пиратство“. В България примерите са колкото искаш – тежко ти и горко ако онова, което искаш да слушаш, се различава от мейнстрийм вълната.

    Лично моето виждане е, че в бъдещето все по-малко хора ще имат нужда от посредничеството на звукозаписните компании. Защото в много отношения те са просто посредници с монопол.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо