Пиратството или безхаберието

Тази сутрин националната телевизия изплака, че сграда в Захарна фабрика, където се съхранявала голяма част от архива на БНТ за последните 50 години била атакувана от група роми, които прокопали дупка в стената на хранилището и измъкнали металните стелажи за скрап. А филмовата лента просто изринали и стъпкали по пода.

Всъщност архива на БНТ и архива на Националното радио реално са аудио-визуалния архив на историята на днешна България. Поне до 1989-та година. Достъпът до тях не е никак лесен. И вместо да бъде дигитализиран и общодостъпен, понеже аз не приемам факта, че БНТ или БНР имат авторски права върху този архив, а обикновените българи, които финансират съществуването на тези институции нямат, той дори е съхраняван безхаберно. Без охрана, без дори СОТ, понеже това било задължение на собственика на сградата, а не на БНТ представете си…

Ако бях мениджър на телевизията щях да спра някое от предаванията, което и без това никой не гледа и със спестеното да плащам СОТ-а на архива поне… Ако пък бях Министерство на културата щях да отнема правото на БНТ да стопанисва архива с аргумента, че това е национален, а не частен архив, щях да го дигитализирам и да го направя публично достъпен… през Интернет… Щях да изменя и Закона за авторското право… Щото понеже сме по-католици от папата, въпросния закон се оказва пречка дори за участието на България в проекта за Европейска online библиотека, според същото това наше Министерство на културата…

Та на този фон да не опрем до там, че изпиратстваното съдържание в Интернет да се окаже единствено спасеното. И пиратството или безхаберието е по-голямото престъпление, срещу което трябва да се борят институциите?