По-новият Light

Знам, че дължа отговор защо не пиша повече в Light… Всъщност няма нищо лично – по-наблюдателните вече са забелязали, че просто вече няма колумнисти в приложението.

Бях поканен да стана колумнист на Light от екипа, който няколко месеца подготвяше „Новият Light“. Принципно симпатизирам на изданията на Икономедия, а Капитал е единственото издание, което чета редовно на хартия. Затова проявих интерес. А когато се видях на живо с Яна (главната редакторка на Light по времето на изтикването на новата концепция) и тя ми остави уникалната свобода да пиша за каквото искам и в ритъм и приблизителен обем, който на мен ми е удобен, бях спечелен окончателно.

За съжаление в началото на февруари тя ми каза, че още в средата на януари е подала оставка заради разминаване на нейните идеи за Light с представите и очакванията на мениджмънта. Аз изпълнявах ангажиментите си към Light докато тя беше главен редактор, те към мен също. Дочух по индиректни канали, че имало идея за друг тип колонка, която да водя, но нищо не е стигнало до мен официално към този момент, а и се надявам, че по същия индиректен канал обратно се е върнала информацията, че не съм във възторг да водя именно такава колонка.

Аз не се препитавам с писане, поне до този момент и дали в месечния ми бюджет, ще влезе един хонорар в повече не е като да няма значение, но не ми е особено важно. Провокацията при мен е удоволствието, резултата, това да си част от екип, който е „твоят“… И понеже не живея от писане, мога да си позволя да поставям луксозни условия. Бих писал отново само за медия, която уважавам и няма да ми дефинира шаблон и граници, за да мисля и пиша свободно и с удоволствие, както го правех за Light-а на Яна, макар и за кратко. Аз съм блогър и като такъв съм свикнал на подразбиращо се усещане за свобода и личен поглед. Не виждам защо да се отказвам от него заради хонорар.

Така, че успех на по-новият Light и попътен вятър.