– Не разбирам смелостта ти?
– Може да не е смелост.
– Всъщност, чудя се. Не изглеждаш наивен, нито глупав. Не го правиш самоцелно. Но го наричам смелост, може би, само защото не се сещам какво друго би могло да бъде.
– Сега остава да изясним дали да си безалтернативно смел е гот или не.
– Не се ебавай!
– Не се ебавам, просто ти си вторият човек за последните 24 часа, който ми казва, че съм смел, само защото споделям в какво вярвам и съм достатъчно инат, след като вече горе-долу съм пропилял половин живот, да пропилея и остатъка му, надявайки се… може би, на сбъдването на илюзии… Всъщност, може би има нещо вярно… не може да е смелост, защото е дори по-лесно. Вече си загубил и пропилял твърде много. Оттук нататък е по-лесно да пропилееш останалото, до последния милилитър надежда, отколкото сам да се откажеш. И не ми пука дали съм смел или пък глупав. Защото истински смел можеш да бъдеш само, ако наистина не ти пука дали си смел или глупав.
– Добре, заеби смелостта. Не знам защо се хванахме с нея. Всъщност май исках да кажа, че вероятно малко завиждам или ти се възхищавам.
– За какво бе, човек?
– Ами знаеш къде си.
– In the middle of nowhere! Страшно е! Имам излишни билети до там, искаш ли? :)
– Ето, пак се бъзикаш.
– Не се бъзикам. Иронизирам се. Нямам нищо освен посока… Не знам дали е правилна или не… Моята е. Имам топки да я следвам. Нищо повече. Не вярвам в предначертания, но ако ми е писано да не стигна доникъде и да не срещна никого, значи така ми е писано. Имам едни мечти и вагон безполезни думи. Понякога мога да ги нареждам правилно, понякога не. И без това няма значение, защото почти никой вече не общува с думи. Отчаян съм, колко малко хора четат между редовете. Сега е модерно да like-ваш безмълвно. Или да share-ваш чужди изречения. Радвам се като малко дете, когато срещна някой, който изобщо чете… и мисли, докато го прави. А ако пък открия някой, който и се опитва да промени нещо около себе (ама да се опитва в действителност, а не само да философства по темата) мога и да полетя над земята. Сериозно… Драйфа ми се от консуматори вече – на енергия, на емоции, на време, на секс, на любов, на мечти, на доверие, на бройки, на количества… които очакват някой да им сервира живота им с бяла салфетка и позлатени прибори. Искам да си остана ценител. Лукс е, да… Тежко е… Има дни, в които не намираш смисъл да се надигнеш от леглото, защото около тебе е толкова празно, че можеш да напълниш три вселени, но просто ставаш и продължаваш да се надяваш… Защото, когато се случи… а понякога се случва, по дяволите… дори за кратко… дори за миг. Този миг е полкова пулсиращ, толкова жив, колкото никоя бездна не може да удави. И си струва всяка секунда, в която си го преследвал. Всяко усилие…
– Не го мога това. Можеш да ме убедиш, че си струва или че си прав, но не можеш да ме убедиш, че е за мен. Не е за мен. Аз съм обикновен човек, напълно съм окей с това, което имам.
– Човече, ти вчера ми каза, че вече не обичаш жена си. В почти прав текст. Това не ми звучи окей. Не съм я виждал усмихната от месеци, нито теб! И това ли е окей? И наистина ли си мислите, че хлапето, заради което оправдавате усилията да сте заедно не го вижда? И по-лошо… то освен, че го вижда, го приема за окей. И утре ще е част от цялата тази армия от хора, за които всичко това е окей…
– Прекаляваш!
– Сигурно. Животът си е твой. И жената, и детето… Но не ми казвай, че съм необикновен или луд, само защото искам хармония. Може да съм отчаян, но не и луд. И не търся съчувствие, не ми върши работа.
– Не ти съчувствам, напротив, стискам ти палци.
– Благодаря!
– Просто не съм убеден, че това, че толкова дълбоко разкриваш вътрешния си свят е в твоя полза. Ще злоупотребят с теб, от това ме е страх. Колко пъти вече ти разказаха играта?
– Колкото е трябвало. Голямо момче съм, нося си белезите. А и това не е точно вътрешния ми свят. Обикновено отражение е. Казва достатъчно, без да е всичко. За останалото трябва да поискаш да го видиш. И да можеш. Вътрешният ми свят е бил и може да е много по-красив, от това което споделям, стига да има за кого.
– Ти разбираш ли, че половината ми колежки точат лиги след всеки твой текст.
– Това как точно променя нещата?
– Ами не знам как ги променя, но си уязвим. Знаят всичко за теб. Знаят как да стигнат до теб.
– Човече, ако знаеха щяха да са стигнали. А ако около мене беше бъкано с жени, както си въобразяваш, сега нямаше да водим глупави нощни разговори с тебе в Skype.
– Да бе, ти търсиш Единствената…
– Как не ме е срам, нали? Не търся Единствената, а тази, която би могла да стане. Аз трябва да я направя такава :)
– Те ще я сложат в Червената книга, братле. Аз твойто CV вече така или иначе съм им го пратил.
– Махна ли IBM от него? Че да не ме сложат в Гинес по погрешка…
– Ха-ха…
– Сериозно. Всяка жена е Единствената, но тя сама не може да стане такава – само мъжът до нея може да я направи Единствена, а тя избира кой да е той. Всичко друго и нашите мъжки изхвърляния са ала-бала. Жената избира, кой да я избере. Само дето, понякога това с избирането не им се получава.
– Ех, няма спасение за тебе. Ти си обречен.
– Така е. И аз вече съм се отписал. Но ти прегърни силно жена си довечера в леглото. Не и обръщай гръб и не я пускай до сутринта. Спомни си времето, когато мечтаеше за това точно тя да е до тебе. Спомняш ли си, че веднъж ми каза как си прегръщал по цели нощи възглавницата си насън, представяйки си, че е тя? Аз си спомням, че си направихте това дете с любов. И знаеш ли колко ви личеше? Имахте прекрасна хармонична връзка. А ако аз си го спомням, значи и вие трябва да можете да си го спомните. Загубили сте се. Но любовта освен да се случва хаотично, очаква и да я поливаш. Забравили сте да се грижите за нея, но щом сте още заедно е поправимо. Трябва ви малко надежда, нищо повече… дори много по-малко отколкото на мен… и почти никаква смелост. Просто трябва да се намерите отново. Говорете си. Накарай я да говори. А ти е по-добре да помълчиш и да я изслушаш. Няма значение какво ти казва. Не разсъждавай! Не анализирай! Тя има нужда САМО да я слушаш. И я гледай в очите. Докосвай я. Ще видиш, че в един момент ще започнеш да я чувстваш отново. И тя теб. Ще започнете отново да се разбирате с поглед. Жената се чувства, братле! Няма друг начин. Всичко друго са патерици. Трябва да трептите заедно, а за това е нужно време. Това е и моят проблем. Днес всичко трябва да става бързо, няма време да се разтрептите истински, между всички останали глупости. А любовта е пътешествие, не може да е цел. Пътешествие един към друг. И бос, и гол, и с мазоли по краката, не трябва да спираш да вървиш към нея. Опитай се пак да усетиш жената до себе си. Тя е истинска. Прекрасна е! От плът и кръв. Твоята Единствена! Беше луд по нея. Това не се забравя! Носи и цветя от време на време. Купи и нещо без повод. Ако си я слушал внимателно, ще знаеш точно какво. Нищо, че е казала, че не иска. Не я слушай буквално, чувствай я… когато ти каже, че всичко е наред, то обикновено не е… не се успокоявай, а я вземи в ръце и опитай да разбереш какво има. Понякога върши работа и да не разбереш, но просто не и обръщай гръб… И си спомни, за онези другите идиоти като мен, които си имат само възглавница…
– Разказа ми играта, знаеш ли? Стоя и рева пред компютъра тука. А не ми казваш нищо, което вече не знам.
– Всички знаем и всички забравяме понякога. Но ти имаш какво да си спомниш. И сега си измий лицето и марш при Нея. Имаш да я правиш Единствена.
– Ти наистина си идиот :)
– Знам. Неспасяем и обречен :) А сега ми се махай от Skype-а :)

N.B. Някои детайли бяха леко променени за да анонимизират единия от участниците в диалога.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Трогващо до сълзи писание. Да ни пита човек за къде сме тръгнали и защо толкова бързаме и колко неща пропускаме около себе си – най-важните и най-докосващите. Благодаря ти, че осмисли в голяма степен деня ми!

    Отговор

  2. „…ако знаеха щяха да са стигнали.“ ДА! Нещо сме на една вълна.. същото разказвах вчера. Няма значение колко хора има около нас. Всички си мислят, че това което казваме е достатъчно, за да ни разберат изцяло. Мислят, че може да се влезне в мислите на човек, ако той е решил да покаже част от чувствата си. А всъщност много от тях не ни разбират изобщо.. цитират, споделят, разнасят слухове, казват си „Ааа, ясно!“, докато нищо не знаят. Понякога си мисля, че това чакане, за което говориш, е наистина глупаво. Но като човек, който също винаги стои на нокти и се оглежда с нетърпение за точните думи, от някой, който наистина разбира моите (мълчанието включително)… бих ти казала, че постъпваш правилно. По-добре сам, докато не намериш Единствената за себе си, отколкото с много други, които нямат идея как да ти стъпят в сърцето.

    Отговор

  3. Понякога всичко от което имаме нужда, е просто друга гледна точка. И човек, който да ни я покаже. Написаното от теб е много лично и много истинско. Независимо кой какво ще си помисли, истинският, прям човек е винаги по-добър от фалшивия такъв.

    Отговор

  4. „А и това не е точно вътрешният ми свят. Обикновено отражение е. Казва достатъчно, без да е всичко. За останалото трябва да поискаш да го видиш. И да можеш. Вътрешният ми свят е бил и може да е много по-красив, от това, което споделям, стига да има за кого.“ – толкова вярно сам си дал дефиницията за автентично писане в блог. Нещо, което само малцина умеят така добре като теб.

    Прав си за всичко и продължавай все така. Ако и когато срещнеш Единствената, не забравяш собствените си съвети, ще успеете да задържите хармонията. :-)

    Отговор

  5. Здравко Христов 28 февруари 2012 в 12:17

    Винаги когато наминавам към този блог намирам по нещо за себе си. По нещо усетено, по нещо почувствано, но така или иначе неясно формулирано, вероятно заради липсата на достатъчно опит (както в писането, така и в живота). Благодаря ти и продължавай все така – знам, че имаш много анонимни читатели, които имат нуждата да прочетат това, за да осъзнаят себе си. Откъде знам ли? Ами нали и аз съм един от тях :) Отново – Благодаря!

    Отговор

  6. Йовко, не знам, какво да кажа, освен че ме развълнува дълбоко… и пак и пак и пак! :-)

    ( И… се чувствам огромен късметлия, че познавам лично „идиот“ като теб… Светът щеше да е едно много по-хубаво място, ако имаше повече хора като теб, толкова мъдри и искрени… мечтатели, вярващи в любовта! :))) )

    Отговор

  7. „Сериозно… Драйфа ми се от консуматори вече – на енергия, на емоции, на време, на секс, на любов, на мечти, на доверие, на бройки, на количества…“

    Драйфащите и търсещите хармония станахме двама……
    Може да си сам вечер с възглавницата, но докосваш толкова много хора с писането си…….

    Отговор

  8. От известно време текстовете тук ме оставят безмълвна.

    Отговор

  9. Георги Момчилов 28 февруари 2012 в 17:34

    Йовко ако продължаваш в този дух софтуеъра ще загуби един топ специалист, а ние ще спечелим един превъзходен разказвач и душеприказчик.
    Да пукна ако знам кво значи ама така ми текна ….. душеприказчик.

    Отговор

  10. @Ани, за откриването и задържането на хармонията трябват двама. За загубването също. Винаги, когато не съм следвал собствените си съвети… е имало причини… а това е по-страшно, от това да ги забравиш… Да няма какво да съхраниш е най-страшното нещо…

    @Георги, аз и без това нищо не разбирам от софтуер ;)

    Отговор

  11. Георги Момчилов 29 февруари 2012 в 12:06

    Йовко, той и Анщайн така казва.

    Отговор

  12. Ние вече сме спечелили един превъзходен разказвач! И не само! ;-)

    Отговор

  13. Всеки от нас е една вселена от енергия, плът и красиви катаклизми:). Понякога си мисля, че нямам достатъчно енергия да променям нещата, да ги правя по-добри, оставам без вяра, че стремежа да даряваш и съграждаш не е достатъчен….и винаги в такива моменти звънвам на мой приятел. Ще напълни чашата ми с вино и енергия, ще вземе част от моята горчилка, ще я претопи в себе си…Дори и една Вселена се е нуждаела от първичен тласък(взрив:) Винаги е добре да имаш човек до себе си който да те сритва и насочва в правилната посока…

    Благодаря за хубавото усещане, което оставиха в мен вашите думи…

    Отговор

  14. Мисля, че има някакво узряване в автора, макар и отскоро да го чета. Освен това е разбрал според мен истината за любовта и мъката, че по природа хората не искаме да полагаме усилия май за всичко :) По отношение на това, че някой знаел за вътрешния ти свят си мисля, че това нищо не значи и не би трябвало да се стряскаш, защото изборът да реагираш на света около теб и на нещата около теб е в твоите ръце. Никой не може да бъде теб или да вземе реално нищо от това, което ти притежаваш. Всъщност този страх да бъдем себе си наложен ни по един или друг начин от цивилизацията ни доведе до това смешно и трагично положение, в което се намираме днес. Поздрави и смело напред по път озарен със светлина.

    Отговор

  15. По жицата… има бяла лястовица. :)
    Успех.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *