По жицата

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Трогващо до сълзи писание. Да ни пита човек за къде сме тръгнали и защо толкова бързаме и колко неща пропускаме около себе си – най-важните и най-докосващите. Благодаря ти, че осмисли в голяма степен деня ми!

  2. „…ако знаеха щяха да са стигнали.“ ДА! Нещо сме на една вълна.. същото разказвах вчера. Няма значение колко хора има около нас. Всички си мислят, че това което казваме е достатъчно, за да ни разберат изцяло. Мислят, че може да се влезне в мислите на човек, ако той е решил да покаже част от чувствата си. А всъщност много от тях не ни разбират изобщо.. цитират, споделят, разнасят слухове, казват си „Ааа, ясно!“, докато нищо не знаят. Понякога си мисля, че това чакане, за което говориш, е наистина глупаво. Но като човек, който също винаги стои на нокти и се оглежда с нетърпение за точните думи, от някой, който наистина разбира моите (мълчанието включително)… бих ти казала, че постъпваш правилно. По-добре сам, докато не намериш Единствената за себе си, отколкото с много други, които нямат идея как да ти стъпят в сърцето.

  3. Понякога всичко от което имаме нужда, е просто друга гледна точка. И човек, който да ни я покаже. Написаното от теб е много лично и много истинско. Независимо кой какво ще си помисли, истинският, прям човек е винаги по-добър от фалшивия такъв.

  4. „А и това не е точно вътрешният ми свят. Обикновено отражение е. Казва достатъчно, без да е всичко. За останалото трябва да поискаш да го видиш. И да можеш. Вътрешният ми свят е бил и може да е много по-красив, от това, което споделям, стига да има за кого.“ – толкова вярно сам си дал дефиницията за автентично писане в блог. Нещо, което само малцина умеят така добре като теб.

    Прав си за всичко и продължавай все така. Ако и когато срещнеш Единствената, не забравяш собствените си съвети, ще успеете да задържите хармонията. :-)

  5. Винаги когато наминавам към този блог намирам по нещо за себе си. По нещо усетено, по нещо почувствано, но така или иначе неясно формулирано, вероятно заради липсата на достатъчно опит (както в писането, така и в живота). Благодаря ти и продължавай все така – знам, че имаш много анонимни читатели, които имат нуждата да прочетат това, за да осъзнаят себе си. Откъде знам ли? Ами нали и аз съм един от тях :) Отново – Благодаря!

  6. Йовко, не знам, какво да кажа, освен че ме развълнува дълбоко… и пак и пак и пак! :-)

    ( И… се чувствам огромен късметлия, че познавам лично „идиот“ като теб… Светът щеше да е едно много по-хубаво място, ако имаше повече хора като теб, толкова мъдри и искрени… мечтатели, вярващи в любовта! :))) )

  7. „Сериозно… Драйфа ми се от консуматори вече – на енергия, на емоции, на време, на секс, на любов, на мечти, на доверие, на бройки, на количества…“

    Драйфащите и търсещите хармония станахме двама……
    Може да си сам вечер с възглавницата, но докосваш толкова много хора с писането си…….

  8. Йовко ако продължаваш в този дух софтуеъра ще загуби един топ специалист, а ние ще спечелим един превъзходен разказвач и душеприказчик.
    Да пукна ако знам кво значи ама така ми текна ….. душеприказчик.

  9. @Ани, за откриването и задържането на хармонията трябват двама. За загубването също. Винаги, когато не съм следвал собствените си съвети… е имало причини… а това е по-страшно, от това да ги забравиш… Да няма какво да съхраниш е най-страшното нещо…

    @Георги, аз и без това нищо не разбирам от софтуер ;)

  10. Всеки от нас е една вселена от енергия, плът и красиви катаклизми:). Понякога си мисля, че нямам достатъчно енергия да променям нещата, да ги правя по-добри, оставам без вяра, че стремежа да даряваш и съграждаш не е достатъчен….и винаги в такива моменти звънвам на мой приятел. Ще напълни чашата ми с вино и енергия, ще вземе част от моята горчилка, ще я претопи в себе си…Дори и една Вселена се е нуждаела от първичен тласък(взрив:) Винаги е добре да имаш човек до себе си който да те сритва и насочва в правилната посока…

    Благодаря за хубавото усещане, което оставиха в мен вашите думи…

  11. Мисля, че има някакво узряване в автора, макар и отскоро да го чета. Освен това е разбрал според мен истината за любовта и мъката, че по природа хората не искаме да полагаме усилия май за всичко :) По отношение на това, че някой знаел за вътрешния ти свят си мисля, че това нищо не значи и не би трябвало да се стряскаш, защото изборът да реагираш на света около теб и на нещата около теб е в твоите ръце. Никой не може да бъде теб или да вземе реално нищо от това, което ти притежаваш. Всъщност този страх да бъдем себе си наложен ни по един или друг начин от цивилизацията ни доведе до това смешно и трагично положение, в което се намираме днес. Поздрави и смело напред по път озарен със светлина.

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: