Капитал: Дълбок поклон

По принцип не обичам да пускам къси постове, които само препращат към друг блог или сайт, но този коментар в днешния Капитал си заслужава вниманието и е есенция на миналата седмица в която МВР имаше празник и се орезили както никога досега.

в-к Капитал, бр.27, Дълбок поклон

Добра новина и смешна новина

Добрата новина е ясна:

Върховната административна прокуратура в изпълнение на задължението си по чл.127, т. 3 от Конституцията на Република България предприе действия за отмяна решението на Върховния административен съд от 29 юни 2007 г., с което Заповедта на Министъра на околната среда от 1995 г. за обявяване Природен парк “Странджа”, е прогласена за нищожна.

Пълният текст е на сайта на Прокуратурата.

Смешната новина е свързана с един човек, който обича да размахва пръст и да изглежда тежко – понякога дори успява, особено когато не преиграва, както днес… Г-н Кмете, следващия път преди да кажете кой какво да си прибере от Интернет, хайде да се пробвате да помислите първом. Twice! Защото България има нужда от революционери… Политиците и ченгетата и без това никаква не я свършихте… А и последните две групи определено се страхуват сериозно от явлението гражданско общество…

Тихи кръчми?

Мюзикаутор (с благословията на Министерство на културата) са разпратили множество писма до собственици на заведения, дискотеки и подобни с ултимативни предложения да си плащат за музиката, която звучи в заведенията им. Иначе следват глоби, затваряне на заведенията и т.н. Всъщност много ми е любопитно как точно Мюзикаутор ще затваря заведения, но явно затова е ангажирана част от държавната Матрица, а именно МК за да имат тежест и гръб. Че то гърбът на министър Данаилов малък ли е? Отделна тема е, че Министерство на културата се занимава пак предимно с нечий бизнес вместо с култура, но това вече сме го виждали. Всъщност Мюзикаутор имат някакво основание да си искат парите, а и да си ги получат. Такива са правилата – за да пускаш музика някъде се плаща.

Има обаче и алтернатива – нарича се свободна музика – в Интернет е пълно с нея. Има страхотни албуми и отделни парчета. Голяма част от нея може да се ползва и с комерсиална цел – т.е. може да звучи в заведенията. Съвсем безплатно. Съвсем законно. Без никаква релация с Мюзикаутор, Министерство на културата и други подобни. Единственият ангажимент е да се отдаде признание на авторите – например с анонс на входа на заведението: „Тук се слуша само свободна музика от следните творци…“ Със следващ списък на имената на музикантите…

България е на второ място по свободност ;-)

Защитава ли МВР корупцията?

От трите софийски прояви в защита на Странджа успях да присъствам само на тази пред НДК с нестинарите. Дали заради Балканджи, дали заради жаравата, но беше повече от приятно. Разбрах обаче, че на вчерашната демонстрация е имало и арестувани. Защото били нарушавали реда и протеста бил незаконен и без разрешение. Ха! А протеста на таксиметровите шофьори, който блокира цялата столица за цял един работен ден дали беше законен? Полицията защо тогава никого не арестува?

Въпроса ми е риторичен, разбира се – всички, които живеем в България и поне малко можем да мислим следва да сме разбрали що за стока е главата на МВР министър Румен Петков и докато в неговата си партия явно има кръгове, които му правят евала, то премиерът Станишев извън партийния контекст би следвало да се замисли нормално ли е МВР-министъра да генерира скандали с честота два пъти седмично? За болшевишко-компроматния подход на МВР по отношение на другия скандал – Пирогов – има великолепна статия в днешния Дневник

Министър Петков трябва да си ходи дори само заради една причина – той върна МВР в най-безпрогледните им времена. С подобно поведение и стил полицията никога няма да се пребори с имиджа си на „тъпи ченгета“ и да заслужи уважението, което принципно би трябвало да има. Може охраната на Маджо, побоя на фотографа, Странджа и компроматите около Пирогов да са само извадени от контекста случаи, но проблема е контекста всъщност, който само доказва, че всичко това е тенденция, начин на мислене и стил, който трябва да бъде забравен завинаги.

Защото ако допуснем, а то хич не е особено трудно, че строежите покрай Черноморието в Странджа, заради които се отменя статутът и на национален парк, са проява на корупция на най-високо ниво, то поведението на МВР е поведение на гузната държавност. И в този контекст арестите вчера ще означават само едно… че у нас МВР крие и защитава корпуцията. С подпис и печат!

Гнойта и раните

Когато преди няколко дни съвсем случайно, щракайки каналите на дистанционното, попаднах на анонс, че „Откраднати очи“ ще бъде излъчен в прайм-тайма по БНТ направо не повярвах на ушите си. За тези две години, откакто филмa беше създаден до сега, успях да видя заглавието му в изключително малко на брой афиши, появяваше се в киносалоните в някакви странни обедни часове. Така и не се появи на DVD и въпреки че Весела ми е разказвала колко много хора са гледали пиратски копия на филма в Интернет, а тя дори в bTV сподели, че за нея като актриса е по-важно хората да гледат филмите и, аз така и не бях гледал филма до онзи ден.

Знаех за тематиката на филма – винаги съм подозирал, че именно някакви притеснения, свързани с това са в основата, един филм, донесъл безпрецедентна награда на България и българското кино, да бива така очеизвадно потулван у нас. След като го изгледах вече бях сигурен. Това е филм за публика, която може да се извиси над шаблона, над делничните си стереотипи, която може да погледне на себе си и другите под различни ъгли, публика, която мисли и чувства. Защото това е филм, а не документалистика, преразказ, а не история, защото акцентът е върху човека и човешкото – една проекция, която определено е трудно предизвикателство за емоционално настръхнала публика.
Продължение