1. Въведение

Този кратък документ има за цел да научи журналистите да разбират понятията, които привържениците на свободния софтуер използват, да ги отличават по-добре и да преразказват прецизно думите им в своите материали и статии. Разбирането на разликите в тези понятия, които на пръв поглед могат и да изглеждат сходни и еднакви, но не винаги са такива, ще помогне статиите да бъдат изчистени от грешки и приети с уважение от общността. Такива материали и статии, разбира се, спомагат и за прецизното възприемане на тематиката и общата култура на читателите на изданията.

2. Основни понятия

2.1. Кои са понятията, които трябва да отличавате?

Основните фундаментални понятия, които е особено важно да не се бъркат едно с друго са:
– свободен софтуер
– софтуер с отворен код
– частен или собственически софтуер
Нека ги разгледаме накратко.

2.1.1. Свободен софтуер

Свободен софтуер е ключовата фраза, която ще чувате, когато говорите или интервюирате представители на общността на привържениците на Linux, FreeBSD и свободния софтуер изобщо. Членовете и представителите на Сдружение „Свободен софтуер“ също използват именно тази формулировка.

Дефиницията за свободен софтуер е създадена от Фондацията за свободен софтуер (http://www.fsf.org/philosophy/free-sw.html), която синтезирано гласи, че свободен е само този софтуер (програма), чийто ползватели могат:
– СВОБОДНО да го използват за всякакви цели;
– СВОБОДНО да изучават как работи и да го променят за своите собствени нужди;
– СВОБОДНО да разпространяват негови копия;
– СВОБОДНО да усъвършенстват програмата и да разпространяват публично тези модификаци.

Забележете, че няма изискване това да бъде безплатен софтуер. В английския език думичката free означава едновременно както свободно така и безплатно, но в този контекст цитиран по-горе ние имаме наум именно софтуерната СВОБОДА, а не безплатната бира.

Пример за свободен софтуер е ядрото на операционната система GNU/Linux например.

2.1.2. Софтуер с отворен код

Софтуерът с отворен код е вторично появило се определение, имащо за цел да избегне проблема с двойното значение на английската думичка free. Обърнете пак внимание на горните четири свободи. Какво е нужно за да сме сигурни, че всички тези свободи са гарантирани? Грубо казано основното, което ни трябва на практика е да имаме свободен достъп до изходния код на програмата – това е нужно за да можем да изучаваме програмата, да я променяме и усъвършенстваме. Затова много често свободния софтуер се нарича и софтуер с отворен код. Но това наистина е грубо приближение.

Обърнете внимание, че двете понятия не са напълно идентични! Фактът, че реално разполагаме с някакъв код не винаги ни дава легално право да го модифицираме например. Понякога дори да имаме такова право е възможно с лиценз или споразумение да ни бъдат поставени някакви условия, които да определят начина по който да ползваме правото да променяме такъв софтуер или да го разпространяваме. Доколкото могат да съществуват такива правила те ограничават идеята за СВОБОДАТА и такъв софтуер не може да бъде наречен свободен дори реално да е софтуер с отворен код (или да изглежда като такъв).

За да се избегнат разминаванията е създадена дефиниция за софтуер с отворен код от организацията „Инициатива за отворен код“ (http://www.opensource.org/docs/definition.php), която има за цел максимално да се доближи до определението с четирите свободи на Фондацията за свободен софтуер. Въпреки това обаче, когато говорим за софтуер с отворен код акцентираме предимно върху достъпността до изходния код с цел повторна употреба на кода, ЕВОЛЮЦИЯ и ползваемост, докато определението за свободен софтуер като философски мироглед набляга предимно на свободата като МОРАЛ и светоусещане.

Докато всеки свободен софтуер задължително е и софтуер с отворен код, то това, което е достатъчно един софтуер да е с отворен код не винаги е достатъчно да бъде наречен и свободен. Имайте наум тази дребна, но значително важна понякога разлика и ако вашите събеседници акцентират върху това, то най-вероятно държат на някакъв нюанс в този контекст.

Пример за софтуер с отворен код, който не е свободен софтуер е X Window System (да не се бърка с XFree86).

2.1.3. Несвободен софтуер

Това е всяка програма, която не може да се определи като свободен софтуер или софтуер с отворен код. Такъв софтуер често се нарича също и частен, собственически или дори с английската дума proprietary. За съжаление такъв софтуер представляват значителен процент от програмите в света, в който живеем. Пример за това са операционните системи MS Windows или програми като CorelDraw и Adobe Photoshop.

2.2. Допълнителни понятия

2.2.1. Програма

Програма е аналогично название на понятието софтуер. Под софтуер, често се разбира повече от една програма, но доколкото броят в случая няма никакво значение за самия термин то можем да приемем, че понятията софтуер и програма са напълно идентични.

2.2.2. Изходен код

В текста дотук няколко пъти беше споменато за изходен код. Често под софтуер се разбира програмата, която ние изпълняваме на компютъра си. Такъв софтуер се нарича изпълним код. Той обаче е резултат от първичен код, който е написан от програмисти – именно този първичен код, който програмистите създават се нарича изходен. Изпълнимият код се получава от изходния.

Дефиницията за свободен софтуер не се интересува от изпълнимия код – тя има за цел да пази СВОБОДАТА на първообраза, а именно на изходния код.

2.2.3. Безплатен софтуер (freeware)

Това е софтуер, използването на който не изисква заплащане на лицензна такса или някаква друга сума. Той обаче НЯМА НИЩО ОБЩО със свободния софтуер! И свободният, както и несвободният софтуер могат да бъдат или да не бъдат безплатни, но е ОГРОМНА ГРЕШКА свободният софтуер да се нарича безплатен! Това е една фундаментална заблуда! Отново повтаряме – не принизявайте СВОБОДАТА с безплатната бира!

2.2.4. Хакер

Хакер е човек, който обича да програмира, да решава проблеми, да създава неща. Той е творец и съзидател! Медиите имат огромна вина за насаждане на негативен оттенък върху това понятие. Погрижете се да го изчистите! Незабавно! Хакерите се гордеят с познанията, принципите и морала си – да си хакер е чест, а не престъпление!

2.2.5. Кракер

Кракерите са тези, които често биват наричани хакери, което обижда до болка всеки истински хакер. Кракерите са хора, които използват знанията си за да рушат, а не да създават. Те се тези, които пробиват системи, подслушват пароли или вършат злини. Затова следващия път, когато пишете за компютърни престъпления именно кракер е думичката, която трябва да използвате.

3. Груби грешки

Никога не наричайте свободния софтуер като GNU/Linux безплатен! Linux не е продукт – това е общо название за повече от 200 различни дистрибуции, някои от които са безплатни, а други струват 18000 долара годишен абонамент.

Свободният софтуер е лицензиран! Отчайващо дразнеща грешка е да правите паралел между свободен и лицензиран софтуер, сякаш свободния не е лицензиран. Свободният софтуер е лицензиран със свободен лиценз като GNU GPL, GNU LGPL, modified BSD и други.

Няма една компания, която произвежда Linux – ядрото на GNU/Linux е свободно, а на негова база различни фирми и организации правят собствени колекции от свободен и дори несвободен софтуер. За тези колекции се продава поддръжка, обучение, документация от различни компании като RedHat, IBM, Novell, SuSE и други.

Свободният софтуер не винаги се създава от доброволци. Понякога това е напълно комерсиално начинание. Със свободен софтуер и софтуер с отворен код също може да се прави чудесен бизнес. Попитайте компаниите, които се занимват с това.

Никой не забранява на никого да поиска заплащане за разработка на свободен софтуер или за копирането му. Единствено нужно е получателят да има същите права и възможности за избор каквито сте имали и вие, когато сте го получили. Всеки свободен софтуер е с отворен изходен код, публикуван някъде из Интернет и винаги можете да си го вземете от там.

Свободният софтуер винаги е софтуер с отворен код, докато софтуерът с отворен код не винаги е свободен софтуер.

Изчистете понятието хакер! Хакерите не са престъпници! Това са хората, които правят мрежата и света около нас по-добър!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

15 коментара

  1. Супер е!
    Може да раздвижиш малко точката за hacker/cracker с обяснения, защото в крайна сметка дори звучат еднакво (което може би е причината да се бъркат толкова). След кратка справка в речника, излезе че hack означава и „разкопавам почва“, „разрохквам почва“. Какво готино сравнение, а?!

    Отговор

  2. Йовко, нямам думи – прекрасно е!
    Дали не може да направим едно официално обръщение от името на ССС до всички медии? И това да е текстът на обръщението? Как се правят такива неща?

    Отговор

  3. Дай да го обмислим малко и ще го направим – не пречи.

    Отговор

  4. По скоро може да се нарече Press Guidelines.

    Много ми харесва, следващият път като ходим на пресконференция е добре да го имаме напечатано и да го даваме заедно с конкретното представяне на участниците. Така донякъде ще избегнем грубите грешки, който журналистите допускат поради незнание или не разбиране на материята.

    Отговор

  5. Жоро, точно това беше и първоначалната идея!
    На официално събитие – задължително с отпечатани копия на този документ.

    Отговор

  6. Мога да го развия още разбира се, но идеята ми бе да бъде кратко, а не да преразказвам Ерик Реймънд ;)
    Даже се надявах, че ще стане по-късо пък доста големичко се получи…

    Отговор

  7. Имайте нещо наум: "журналистите" си имат гордост (понякога повече от колкото основание да я имат) и това което им се дава трябва да е добре синтезирано иначе няма да го четат.

    Отговор

  8. Не знам дали ако го разпратим без повод няма да го засилят към кръглата папка (кошчето). А и могат да го приемат като заяждане някак. От опит знам, че в нашата мила родина, когато се опиташ да подариш на някого малко знание той вместо да е доволен се сърди, че го подценяваш

    Отговор

  9. Йовко, чудесно е :)
    Смятам, че това отразява точно много наши неформални беседи, независимо дали са били лични или в контекста на събития около Сдружението.
    Подкрепям идеята да се дава копие на журналистите по пресконференции и други мероприятия. Даже смятам, че е редно да изпратим документа на основните медии да си го имат наум по принцип.

    Отговор

  10. Ламбрев понеже имам сблъсък с 14 годишни ламерчета от типа „кликни тук, клекне там“ към направил няколко връзки към тази страница да се ограмотяват (ако знаят всички букви).

    Отговор

  11. Разбира се, Панов! ;)

    Отговор

  12. Изпратих го на няколко журналиста, надувам се те ще го разпратят също кадето е нужно. Пишете повече такива неща-иначе няма откаде да ги вземе човек синтезирано.

    Отговор

  13. Супер точно, извънредно изчерпателно.
    Имам една стара идея. Ориентирах се изключително лесно в това което искаш да кажеш, понеже знам английските понятия които ползваш на български. Нямам обаче идея (не мога да преценя демек) как би прозвучала цялата тази вълна от понятия за един начинаещ. Та на идеята ми – може би било добре да се създаде един контролиран (по някакъв начин) речник (тълковен) на определенията които се ползват в тази материя. Какво точно имам предвид – истинска мъка е, за мен поне, да се ориентирам в БЪЛГАРСКА статия/книга на IT тема. Всяко едно издателство, всеки един уебмастър, всеки един автор на интернет статия ако щеш си превежда понятия на воля. Получава се една хубава анархия накрая. Нямам идея дали някой прави нещо по въпроса в Бг освен, че чух за Windows на български и хората сблъскали се с това чудо не бяха ни най-малко очаровани. Аз самия съм превеждал софтуер (свободен) на български и не ми беше никак лесно точно поради факта че няма стандарт.

    Отговор

  14. Има такива опити, но въпрос на добро желание е хората да се съобразяват с някакви правила и съответствия.

    Например: http://www.fsa-bg.org/bin/view.cgi/Fsasite/InfoTranslators

    Отговор

  15. Анонимен 25 април 2005 в 19:09

    "Нямам обаче идея (не мога да преценя демек) как би прозвучала цялата тази вълна от понятия за един начинаещ."
    Ами много добре ми прозвуча, напълно разбираемо и най-вече безкрайно интересно. Може да се каже, че съм средностатистически ползвател на програми, с почти нулево ниво на англиийски език и напреднала възраст.
    Та затова дано да не съм объркала нещо, ама указанията …Според мен за журналисти може и още по-кратичко и не им го изпращайте предварително, все едно няма да го прочетат. Благодаря за инфото, полезно ми беше !

    Отговор

Ако искате да споделите нещо