Много ми беше странно вчера да науча, че туристическият бранш скочил с декларация срещу направо беззъбия филм на Генка Шикерова „Бетонни градини“. Снощи гледах, слушах и се чесах по главата – това ли е днешната дефиниция на понятието разследваща журналистика? Или документалистика… Не, че очаквам много от bTV, но все пак… Факти, които всички знаем, поне тези, които са виждали Слънчев бряг и преди голямото бетониране. Плиткото им съпоставяне без дори опит за някакъв анализ. Почти никакъв опит за контратези. Нищо повече от плъзгане над повърхността. Добре, че се зашумя за декларацията против филма, че иначе можеше и да го пропусна, което нямаше да е голяма загуба.

За сметка на това кратък материал във вчерашния Капитал ми припомни, че още не съм гледал филма на Малина Петрова за запалването на Партийния дом. Някой ми беше споменал за него или пък ми беше говорил – не помня точно. Но така и не ми се случи да го гледам до днес. Заглавието на филма е „Приключено по давност“ и за съжаление никоя телевизия у нас няма желание да го излъчи. За него си мълчат и голяма част от „медиите“. Организирани са едва няколко кинопрожекции… Но пък можете да намерите филма в Интернет – знаете къде… И не мисля, че дори авторите му биха имали против да ви насоча натам…

Защото макар и кошмарно дълъг (около 3 часа) филмът е много по-дълбок, отколкото може да се очаква. Историята за пожара всъщност е отдавна ясна – поне за тези, които бяхме свидетели на онова време и това, което последва. Във филма обаче – стига да се загледате в някои погледи, в изпуснатите реплики, в гримасите… ще откриете нещо много по-важно – а именно защо не се случват нещата в държавата ни… ще осъзнаете за пореден път колко театър и кукловоди има около нас непрекъснато… и до днес… Ще видите наивността на куклите, на случайните хора… и защо е важно водачи на каквото и да е – да не бъдат хора, които не са си на мястото.

За по-младите си мисля само, че са нужни две важни уточнения – тогава една партия искаше да загърби историята, всички да забравим за миналото (каквото и да е то) и да продължим щастливи напред. Опозицията пък искаше да прочетем историята преди да затворим страницата.

Другото уточнение е защо точно тази сграда – защо точно партийните архиви – другите не са ли по-важни… Ами всъщност другите нямат такова значение. Предишните парламенти не бяха интересни – те заседаваха от дъжд на вятър и гласуваха по команда и единодушно наставленията, идващи именно от тази сграда. Същото беше и с правителството, което дори имаше друго смешно име. Държавата дотогава бе именно онази партия. Е, страницата беше затворена преди да бъде прочетена – с един пожар… Така, както искаше партията… И до днес сме роби на тайните… защото беше опожарена не някаква гротескна сграда, а истината за миналото… и за бъдещето…

Да – и вашето… Затова гледайте филма, по дяволите… И мислете повече с главите си!

Филмът се разпространява online с позволението на създателите му – част 1, част 2 и част 3.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо