Разни разнообразни

Преполовихме и тази календарна година. През последните дни бях зает малко повече от обикновено с приключване на тримесечието – не че това е нещо необичайно, но така или иначе темпото си нараства в такива моменти. Отделно, че си бях поставил и личната цел в края на юни да приключа ангажиментите си към стария си отдел, за да мога най-накрая – девет месеца след прехода – да се фокусирам върху новия си бизнес. Е, още не всички детайли са приключени, но поне отметнах критичния обем реална работа. А детайлите – те винаги се донапасват. С това излязох от services бизнеса, с който се занимавам повече от девет-десет години май. А най-радостното е, че спирам да тъча на два стана и се надявам да съм по-свободен или поне приблизително нормално свободен.

Алекс е дефинирала някаква зависимост, че колкото повече четеш чужди блогове, толкова по-малко пишеш в своя. Може би е вярно. Използвайки горното въведение като оправдание за заетост през последните две седмици и аз предимно четях вместо да пиша. Не точно нарочно, но има нещо вярно в откритието на Алекс. Само дето летния сезон май се отразява на цялата блогосфера и изобщо на качеството на съдържанието в Интернет. В което няма нищо лошо – лятото е време за offline преживелици – само да не беше толкова горещо на моменти.

Apple iPhone е вече факт – стотиците и хиляди постове за него убиха и последното ми желание да чета и пиша. Принципно харесвам Apple – имам предвид продуктите им – не самата компания, но тази шумотевица по iPhone истински ме умори. Е, iPhone е вече факт – даже разкостен, разглобен, разнищен вече… A propos на втория ден след появата му по магазините в US, в Интернет се появи и firmware на играчката – ха-ха – let the hacking begin…

Има новини и около моят лелеян проект Simple Studio. По предварителни разговори се заформи OpenArt панела на тазигодишния OpenFest да бъде с основен фокус фотография. И Simple Studio ще направи първите си публични workshop-и. Вече съм говорил с едни от най-добрите професионални фотографи на България да бъдат лектори и ментори на workshop-ите, които май ще запълнят цял един ден, включително с практически демострации, упражнения, работа в студио. Най-добрата новина е, че хората се съгласиха на първо четене и за мен като организатор остава само да намеря спонсор, който да поеме наема на залата и хонорарите на лекторите. Спонсори се търсят за OpenFest като цяло, разбира се…

Междувременно ми изпаднаха две средноформатни лентови камери на приятна цена (всъщност цената на едната беше точно нула лева, заради малък дефект) и не устоях на изкушението да си ги прибера в къщи. Киев-6C и легендата Pentacon Six TL – при това от сериозен предишен собственик. Мислех тази ера на фотографията да я заобикалям и се стараех доволно трудно досега, но като тези хубави стари неща са станали съвсем без пари (буквално!), а ролфилми все още се намират… Квадратния 6×6 негатив си е мания. Лошото е, че сега пък ми трябва читав скенер за негативи или място, където да правят това на прилична цена, което май няма такова на планетата. Фотографията е разоряваща страст, определено…