Reader's Corner: Писмо за Рила
Публикувам този текст по молба на Кирил Тонев, който всъщност ми препрати писмо, изпратено му от неговата приятелка Моника.
Все казваме, че думите не стигали. Тази вечер получих едно писмо, в което думите стигаха и го пращам и на вас. След като го прочетох не можех да продължа да стоя на едно място без да не направя нещо. Замислих се отново колко бързо се развива днешният свят колко много неща се случват в колко много посоки. Колко малък и колко голям може да бъде един единствен човек. А колко ли силни можем да бъдем ако се обединим за да запазим поне част от човешкото, от ценностите си от онова, в което вярваме. Има хора, които ще продадат майка си и баща си, ако това ще им донесе печалба. А има ли хора, които биха дали всичко за да запазят Рила?
Писмото е от Лора Новачкова…
Господ ще ни хване за ръце, (както на иконата, която имам с Възкресението). Рила е свято място, а случващото се с нея е голямо изпитание за нас, хората. Ще оставим ли тъмнината да се качи на 2200м. до светлината? Ще оставим ли мръсотията да се изкатери по райската стълба, както в приказката на Андерсен? И оттам да възтържествуват, превзели една слънчева крепост.
В случая с Рила има нещо символично. Не става въпрос просто за хотел и голям път. Става въпрос за омърсено свято обитание, по което ще пъплят ниски страсти.Кои са хората, които искат този строеж? Пратеници на доброто? НЕ. Това са хора с огорели души, като опожарена нива, след която остава само черна пепел! Вятърът я разпръсква и тя като частичките от Андерсеновото дяволско огледало лети и почернява, удушава надеждата.
Тук не става въпрос само за унищожената природа, а за едно своеволие, нагло и цинично, което ако прекрачи и този праг, ще ни остави съвсем бедни и без достойнство. Защото ако в тази битка загуби доброто и ние не опазим тази си крепост, то злото ще ни нанесе за в бъдеще такива щети, че никъде не ще намерим покой, а очите ни ще се пълнят само с черната пепел на собствените ни души.
