RHEL 5 (Tikanga)

След като безуспешно опитах да работя с два лаптопа – единият личен с Linux, а другият служебен с XP – в крайна сметка от няколко дни съм отново с една преносима машина, както (оказа се) е моята удобна формула. Преди да предам старото си T40 на новия му собственик възстанових оригиналния pre-desktop дял, от него възстанових нормалния OEM Windows XP, след това свалих и добавих SP2, после безумна купчина updates на прозоречната OS. Цялата процедура продължава около половин ден. Половин час за възстановяне на dump-а, половин час сурова инсталация, 350MB download на SP2, инстралация, после download на безброй updates, инсталация, ненормално количество reboots. След това antivirus, personal firewall, обновяване на драйвери, инсталация на сервизните приложения (WinDVD, RecordNow и подобни), какво ли не… Ужас… С непрекъснато изисквано внимание и интеракция от моя страна. И после ще ми обясняват разни люде, че Windows се инсталирал лесно… Разправяйте ми ги на старата ми шапка…

Като казах шапка, днес реших, че е крайно време новият лаптоп да стане dual-boot Linux/Windows, защото само с прозорци, човек хваща настинка от течението. Или както гласеше заветната реплика по време на защитата на дипломната работа на Мишинев на въпроса на Държавната комисия „Колега, вашата програма само на UNIX ли работи? Имате ли решение за друга операционна система?“… Та изречнието, което ще остане записано със златни букви в историята на Техническия университет гласеше (произнесено с дълбоко възмутен тон, който накара дори фикуса в ъгъла да свие листа): „UNIX е операционна система! Всичко останало са прозорци!“

Днес реших да изоставя любимата си Linux дистрибуция Fedora да населява само домашното PC, а за лаптопа да използвам занапред desktop версията на Red Hat Enterprise Linux 5 (RHEL5) . Имам навика да конфигурирам предварително инсталациите си, което ме бави около 5-7 минути, иначе след това инсталацията протече точно за още 15. Само след 20 минути след като пъхнах инсталационното DVD и след само един reboot имах перфектно работеща среда, след още три клика и перфектна кирилица. Стартиране на Firefox, изписване на един URL, от който свалих няколкоредов скрипт, стартирах го, отговорих с потребителското си име и парола за локалния сателитен сървър на RHN (скрипта конфигурира yum да си общува със сателитния RHN сървър, вместно с централния на Red Hat). Updates след това се свалят и инсталират в background незабелязано (и не настояват за reboot). Това е – по-малко от половин час и си в джаза – с навярно най-модерната и авангардна OS и версия на GNU/Linux дистрибуция на този свят.

Удоволствие е да се ползва Linux-десктоп върху 1400×1050 резолюция. Удоволствие е да се работи с RHEL 5. Малко ми е скучно и консервативно, понеже съм свикнал със state-of-the-art колекция като Fedora и крачката към консервативна дистрибуция като RHEL ми стои странно, но ще свикна. Емоционално с RHEL ще се погодим лесно – като по-млад ми беше интересно да ръчкам всякакви сурови и още по-сурови дистрибуции – при това по няколко на един компютър. Вече предпочитам по-кротка среда, която да не ми мърда непрекъснато с нови версии на какво ли не и на която да разчитам. И новата шапка ми пасва перфектно…

Хмммм… Доволен… Даже много…