Събота в офиса

Default Featured Image

Обичам през уикенда да бъда в офиса – особено ако е пусто наоколо. Предполагам, че всеки човек има нужда от някакво пространство и време в което да бъде 101% сам. За мен поне това е животворно. Имам нужда да събера мислите и възприятията си, да преценя приоритетите на всичко, което предстои или се е случило, да отсея плявата на ежедневието или просто да почувствам покоя на забавеното темпо.

Критично преуморен съм напоследък. Аз принципно си живея в стил overload и това за мен е нормално, но от известно време прекалявам с изпитанията на възможностите си в екстремални условия. При това не по мое желание и без адекватна мотивация. Липсата на цвят, креативност и емоция в шаблонното съществуване не могат да ме накарат да се чувствам OK. А напоследък на заден план преминаха твърде много важни за мен неща – като това да снимам (в EXIF-а на последния ми кадър се мъдри датата 22 януари), да пиша, да имам време да се издигна над дреболиите и да видя света от височината на чистото от бариери, тревоги и правила свободно съзнание.

Срам ме е просто колко много хора оставих в неведение по отношение на това как се развива SimpleStudio, например… Нямам извинение – освен че не смогнах и проекта виси на standby, заедно с купчина други неща. Дори от блогването ми доста хора забелязаха, че нещата не са както преди. Да, така е… Не го отричам…

Не съм сигурен, дали нещата следва да бъдат както преди – хората се променят, амбициите и възприятията им също и аз не правя изключение. Сигурно е само едно – нещата няма да бъдат и както са сега… но и за това ми е нужно технологично време. Вчера набелязах трите дати за себе си – по една през март, април и май. След което нещата трябва да започнат да си идват на мястото. Няма повече време за губене.

14 коментара

Leave a comment
  • (Със закъснение прочетох ПРАВИЛАТА ВИ!) Всъщност най- напред ВИ се ОБЯСНИХ на 6liokawica! (предполагам, че се посмяхте на „изразните“ ми средства?) Супер неприятна ми е, но… така влязох в „обсега“ ВИ! Исках да ВИ кажа(пиша), че казвате (пишете) всичко, което бушува в клетата ми главичка… въобще!!! Особено с последния пост! Благодарна съм за начина, по който се докосвате до всяко ЖИВО същество… И до мен… Ако нямате нищо против, ще продължа да ВИ… чета…

  • Не само при тебе е така. Аз имам 2 директории на харда си Projects/ и Projects_Prod/. Когато ми хрумне нещо сядам и с ентусиазъм го написвам донякаде (в Project) и когато стигне до етап поне за тестване, минава в Projects_Prod. Забелязвам обаче как в едната директория подпапките се натрупват.

    А като се замисля, че скоро ще ме хване и пролетната умора…

  • Дълго време прекарвах съборите в офиса, когато ги няма другите и работата върви бързо. Не съжалявам, но открих че по-истинско е да си някъде сред природата, на планина, на река, с байк или с раница на гърба, а защо не и с крило във въздуха. Колкото и проекти да правим, какво и да замисляме, Великият Творец над нас е направил много повече от нас. Нека се радваме а това, докато ни има. Съединиш ли се природата, макар и за миг, откриваш нейното величие.

  • 5 години работих на почти 24 часово работно време. В готовност телефона да звънне в 3.00 ч. през нощта и да започнеш да мислиш за създадената ситуация. Събота верчер сам в офиса…. идилия! Няма колеги, които да питат ти пак ли работиш, а на тебе ти е добре. Решаваш проблем след проблем.., може да продължи до неделя на обяд, когато се прибираш за душ и малко храна. И после пак – понеделник, пак същата лудница… всички питат защо и как… ИЗБЯГАХ!!! В момента не работя, поне за сега. Надявам се предложението, което ще приема да не е като предишната работа. Трябва да обръщаме внимание и на хората около нас. Знаете ли как изглеждаме отстрани? УЖАС!.. Егоисти, раздаващи се за слава, защото многото работа не е за пари, а за да докажеш на себе си и останалите, че можеш да го направиш. Това не топли! Но за съжаление го разбораме много, много късно. А човека до теб? Как се чувства?

  • сам знаеш, че работата изпълва цялото време, което й отредиш. по-скоро май никога не свършва. затова сами трябва да задаваме границите. за да имаме време да се издигнем и да погледнем отвисоко, а не да ставаме жертва на непрекъснатата надпревара с другите, със себе си, с не знам още какво. хората винаги ще искат нещо от нас. трябва понякога да отказваме.

    стискам ти палци да се измъкнеш!!! започни да го правиш още сега. отдели време да останеш сам и да мислиш. всеки ден отделяй такова време. помага.

  • Ако аз не се чувствам на себе си – няма как и хората около мен да не го усещат…

  • даже и ние, дето не сме толкова около теб го усещаме :( от теб зависи колко ще трае

  • Разхождам се из блога и си намирам по нещо, отговарящо на настроетието ми в различни моменти. Затова и се „включвам“ леко неадекватно във вече неактуални теми :) Въпреки че това с работохолизма си е вечна тема… Йовко, ако наистина си даваш почивка толкова рядко, се чудя откъде намираш вдъхновение да пишеш такива красиви неща?…
    Аз успях, с цената на много усилия, да си открадна 10 дни от работа, за да отида на един египтоложки семинар в Египет. Магична страна с невероятна древна култура, но не за това ми е думата. Това, което ме зареди бяха срещите ми с хората там. И най-вече една случайна среща в Луксор, на запдния бряг на Нил, в едно случайно заведение, където попаднах на бедуин, дошъл да попълни запасите си от храна и вода. Ще ми повярвате ли, че с този човек,живеещ пустинята, си говорихме близо 4 часа за неща, които ни вълнуват и двамата… включително за Сократ и Платон… :) Такива срещи зареждат, а са трудно осъществими в офиса.

  • Съвсем Случайна, всеки си има тези свои срещи – те не само зареждат. Те са ми давали вдъхновение за месеци и години напред… Колкото и да е странно имал съм подобна среща в офиса :-) Имал съм такава и online – имам предвид в Интернет – съвсем не се шегувам… Всъщност формата им май няма такова значение – но не съм сигурен, че почивките ги провокират повече – те си стават Съвсем Случайно ;-) и вероятно в това се крие част от очарованието им.

    Обикновено намирам вдъхновение в мечтите – и в осъществените и в неосъществените мечти. Хора, които имат импулса у себе си, които са креативни и мислещи ме провокират и вдъхновяват. Но понякога много трудно намирам вдъхновение в ежедневието си. Убива ме инерцията и баналността. И си имам периоди и от двата вида.

    В момента например си мисля, че излизам от един сив период на живота си и ме очакват нови вдъхновения :-)

  • :) Вдъхновение в ежедневието е оксиморон! :) Виж, сиво ежедневие си е устойчиво словосъчетание, което при мен води до сив период… Затова и си организирам подобни „бягства“ от офиса, за да си случвам вдъхновяващи ме срещи. Е, „срещата“ с този блог също е вдъхновяваща! А усещането, че излизаш от сив период си е истинска прелест! :) Радвам се за теб!

  • Може да бъде, но може и да не бъде оксиморон… Вдъхновението може да бъде абсолютно навсякъде според моят буквар за живота :-)

  • Аха, стига да си запазил сетивата, които го улавят:) Харесва ми твоя буквар… Аз си имам карта, само че контурите, водещи към Never land понякога така избледняват, че губя пътя :)

    Опитах се да прочета публикуваните на сайта Библиотека българска литература твои неща, но не ми се получи. Дай ключ :)!

  • Нямам никаква идея за кой сайт говориш и какво е препубликувано там… аз публикувам само тук и най-вероятно онова там е някаква част от моите категории Inmore – Poems & Tales… За където ключ не ти трябва…

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>