Още си пазя първия експонометър „Ленинград-6“ – тогава по детски си му казвах светломер. Май даже второто име е по-точно… Всъщност играчката още работи макар и да мери малко изместено в едната посока на скалата поради факта, че вече не се произвежда батерията, с която се захранва и вместо нея използвам един полуаналог на батерия на Kodak, която обаче е малко по-различна, което оказва влияние на отместването на стрелката по аналоговата скала. Отдавна се канех да си купя цифров, но понеже аналоговия, който сигурно сега не струва и 10 лева, си върши работата и до момента все се ослушвах. Ослушвах се и защото цените на цифровите флашметри не са особено скромни, а на всичко отгоре в България са и тотално неадекватни. Някак си няма да дам почти два пъти повече пари за същото нещо отколкото струва в US. No way…

И когато преди три седмици един приятел се засили към щатско за няколко дни, му се примолих да ми прибере наобратно един Sekonic L-358, който си поръчах от B&H с кредитната си карта. Това е всичко, което очаквам от един флашметър и на най-добрата от конкурентните марки цена. Всъщност даже малко повече. По-малкият модел L-308s всъщност е всичко, което обикновено ти е нужно, но предпочетох следващия модел заради добрата американска цена, водоустойчивостта срещу дъжд и опционалния радиомодул, който безжично пали студийните светкавици. Иначе L-358 може да мери и в EV режим, освен подразбиращия се shutter-priority има apperture-priority и cine режими, кумулативно мерене, средностатистическо мерене, две ISO стойности, спрямо които отчита светлината, допълнителна глава за отразено мерене – все неща, които са си повече глезотии отколко ежедневна нужда, но пък за сметка на това удоволствието при работа с новата играчка си е велико.

L-358 мери както околната ambient светлина, така и тази от светкавиците (студийни или не) посредством кабел, радиомодул или безкабелно с изчакване за ръчно задействане на светкавиците. Преценява също и каква част от общата светлина се пада на светкавиците и каква от ambient светлината в проценти. Всичко това с елементарен и удобен интерфейс. Препоръчвам Sekonic играчките на всеки, който има нужда от подобна джаджа за студийна или каквато и да е друга работа. Още не съм го пробвал в студио, но тези дни ще опитам – едва ли ще ме разочарова.

За жалост цената на цифровите флашметри в България, включително на Sekonic е алчно висока. Най-добрата, която намерих (за L-358) в София е 505 лева без радиомодул или sync-кабел. В същото време отвъд голямата вода можете да го купите от B&H за $215 (или за 260$ заедно с радиомодула).

P.S. Внимание – радиомодулите в US и в EU съгласно съответно FCC и CE работят на различни честоти, което следва да се има наум за радиоресивърите на светкавиците или да се ползва sync-кабел – оригиналният Sekonic е около $20 за 5 метра. В БГ не смея да предполагам колко ще ви поискат.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Преди някой да се е зачудил защо хваля японците Sekonic и дали нямам акции там, както очевидната ми ангажираност към решенията на IBM, да кажа, че все още не съм член на борда на директорите на Sekonic и наистина си падам по нещата им отдавна – имам поглед и върху другите им продукти – и в случая наистина го правя само, защото наистина са добри и най-подходящи като цена качество за всеки професионалист или запален любител и си струват парите…

    Което не означава, че ще откажа пакет акции на преференциална цена от Sekonic в знак на благодарност ;-P

    Отговор

  2. Като гледам какви пари харчиш по фото-техника, няма да е злe да си купиш акции :-) Виждам, че освен иконката с въртящата се тръба за сайта си добавил сега и тези огромни … хм, обективи :-)

    Аз пък се замислих дали да не си купя акции от Shimano, японска компания за вело оборудване. В техния годишен отчет пише, че направили годишни продажби за 1.4 млрд. долара! Все пак по света все още има повече велосипеди отколкото коли!

    Отговор

  3. Е, всеки с манията си… Онзи ден приятелката ми ми изпраща картинка на някакъв изумруд, дето струвал 32 хиляди долара… Първата ми реакция беше: „Еха, колко обектива могат да се купят с тези пари“…

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *