Смешен плач

Заглавието е напълно достатъчно за коментарите, които последваха фалита на „Преса“ и „Тема“. И не – не искам да бъда груб, нито да злорадствам, но… Сериозно ли!? Някой е отишъл да работи в „Преса“, вярвайки че ще прави независим вестник и журналистика? При Тошо Тошев и Валерия Велева!?…

В интерес на истината, следва да призная, че и аз съм работил за гадове (и шефове, и клиенти), но… винаги съм го правил осъзнато – било заради колеги, екип или поети ангажименти и отговорност, и никога не съм се заблуждавал за рисковете, нито за това кой стои срещу мен.

Но споделям тъгата по журналистиката – такава, каквато трябва да бъде. Тя е мъртва, отдавна. Не от днес. И я убиха не само тези, които я упражняват по удобния за тях начин. Убиха я също и тези, които междувременно се правеха, че тях това не ги засяга. Същото е, като да пребиват някой в автобуса, а ти да се правиш, че гледаш през прозореца. Убиха я и тези, които ходят в студиата, редакциите и блоковете на журналисти, издания и предавания със съмнителна хигиена и авторитет. Убиха я и тези, които си купуват евтините и жълти парцали. Също и тези с интернет-сайтовете с гръмките заглавия, но и тези, които ги reshare-ват дори и само за забавление.

И не – възкресението на истинската и независима публицистика и журналистика няма да дойде от поредните нови медийни проекти, нови медийни „звезди“ или нови медийни могули, които евентуално еволюционно да очакваме някога да са една идея по-свестни. Нова и независима журналистика може да се роди само и единствено в Интернет, но не под нечия шапка и закрила, а подобно на дистрибутираните мрежи за съдържание, евентуално усилени от социални мрежи, където да няма единична точка за въздействие, чрез която да бъде притиснат автор, редактор, собственик или издател. Където пишещите трупат авторитет на база репутацията си като автори и експерти, а не като разказвачи или преразказвачи. Такива медии трябва да бъдат финансирани от тези, на които служат, а именно от читателите си, за което е нужна друга еволюция на нагласите, много различна от вредната култура на „безплатния Google“. В противен случай, ако това не стане, бъдещите „журналисти“ очевидно ще се прехранват с нещо друго. Което може и да не е толкова лошо – да бъдат експерти – инженери, икономисти, лекари, юристи, преподаватели… а „журналистиката“ да остане само призвание, втора проекция или аватар на тези, които истински и безкористно го умеят.

Предстои да видим… А междувременно нали не си правим илюзиите, че призраците на фалиралите и други техни реинкарнации няма да се прераждат неколкократно и в Интернет, правейки същото, което и досега. И дори още по-лошо. Пазете се от тях! Не им помагайте! И не се правете на изненадани… Някак е тъпо да те вкарват в един и същ капан няколко пъти.