Song of the Crooked Dance

Преди малко по-малко от три години – през пролетта на 2005-та – със Сашо Шопов и Калоян се опитвахме да помогнем на Richard Stallman да си намери автентична българска фолклорна музика, която той много харесва. Малко известен факт е, че Free Software Song всъщност е производна творба от българската песен „Сади мома“. Някои нации само заради това биха ползвали повече свободен софуер, но у нас в най-добрия случай най-много някой ден да чуем този факт, преразказан от Росен Петров в „Шоуто на Слави“. Както и да е, за съвсем друго иде реч…

Хрумна ни тогава, че в Дюкян меломан най-вероятно ще намерим нещичко и заведохме Stallman там. Той прослуша доста музика, прерови много плочи и дискове, избра си няколко, но така и не остана съвсем доволен. Повечето бяха обработени и осъвременени версии, които не докосваха нещо сърцето му.

За щастие случихме Досю Амуджев да бъде зад щанда, но въпреки това нито той, нито някой от нас не можа да разбере какво точно търсеше Stallman, защото всичко това, което ние имахме в главите си и бяхме свикнали да възприемаме като автентичен български фолклор, не съвпадаше с неговата представа за това, което беше слушал и търсеше. Досю дори му подари няколко стари плочи, в добавка към покупката. А Stallman разказа, че е имал, но е загубил диск, с българска фолклорна музика, записвана преди 40-те години на миналия век – технически вероятно на едни от първите магнитни ленти или по-вероятно на класическите плочи на 78 оборота – но обеща да се пробва да намери диска отново.

Малко преди Коледа Калоян ми писа, че Stallman му е изпратил въпросния диск с молба да го предадем на Досю от Дюкян меломан. Днес бяхме в музикалното магазинче, но за жалост той вече не работел там. Въпреки това хората от магазина откликнаха на молбата на Калоян да му предадът диска. Ако случайно някой, който чете това познава Досю Амуджев, може да му подскаже да мине през Дюкяна да си вземе диска.

А въпросният диск се нарича Song of the Crooked Dance и представлява уникална компилация на автентичен – направо суров – български фолклор. Записите са правени в периода от 1927 до 1942 година. На всичко отгоре компилацията се продава online от горния адрес, amazon.com и доста други.

Не знам как стои въпроса с авторските права (и по-скоро издателските) върху тези песни, минали са 70 години от записите на част от тях (компилацията е издадена в Америка), но понеже това е фолклор няма начин да няма и други такива записи наоколо, и тук у нас. А те са класическа свободна култура… И може би мястото им е в Интернет, за да са достъпни за хората. А не само в труднодостъпните Златни фондове на Националното радио и телевизия.

Ако не заради друго, поне за да не се налага американец да ни изпраща автентична наша музика от отвъд океана, която тук, обзалагам се не само ние със Сашо и Калоян, но и още много като нас, малко познаваме и сме чували.