Совите не са това, което бяха

Совите не са това, което бяха

Преди няколко месеца Nikon анонсира висок клас малка компактна камера. P6000 трябваше да бъде това „сапунерче“, което трябваше да впечатли просюмърите и профитата толкова, че да го сложат в джоба си, когато не им се мъкнат тежки раници с оборудване или когато просто се разхождат, за да не се чувстват с празни ръце, ако им се наложи да щракнат някой кадър. Защо казвам трябваше да бъде?… Ами защото въпреки привлекателната функционалност и прилични параметри, така щото наистина да бъде приет като приличен заместител на истинското оборудване, P6000 разочарова всички, които го очакваха с един-единствен свой недостатък, наречен NRW.

Това, което вече доста време компенсира някои недостатъци на цифровата матрица пред филма, а вече дори е безценно-удобна стъпка в дигиталния процес, от която никой не би се отказал, е именно възможността да се снима в т.нар. „цифров негатив“ или суров (raw) формат. Съответно една сапунерка от висок клас се очаква да има такава способност – още повече там заради многото компромиси с размера и функционалността, а най-вече заради малкия сензор нуждата от raw-формат е още по-наложителна.

И къде се издъни Nikon? Вместо P6000 да може да снима в популярния и наложил се raw-формат на Nikon, наречен NEF, се оказа, че камерката поддържа някакъв нов, различен raw-формат, който се нарича NRW и е зависим от един слой на Windows Vista, наречен WIC. Явно подписаното неотдавна споразумение с Microsoft за съвместимост е в типичния за Редмънд дух – несъвместимост с всичко останало и заключване на потребителя към платформата. Нищо ново под слънцето…

Принципно raw-форматите са кофти нещо, защото всички производители използват собствени, несъвместими с тези на конкуренцията и обвързващи потребителя към конкретен набор софтуерен инструментариум, без който той реално няма шанс да си свърши читаво работата. Но доколкото в общия случай този инструментариум става все по-разнообразен и мултиплатформен, а и аргумента, че всеки производител има нужда от неговите си специфики при поддръжката на собствения си формат и това се вижда с просто око, на фона на лисващ адекватен отворен raw-формат прави дискусията безпредметна. А и в бъдеще най-вероятно DNG-форматът на Adobe ще бъде това, което OpenRAW не успя да стане.

Да дефинираш обаче нов raw-формат, който да може да бъде интерпретиран само през WIC, който пък от своя страна да е зависим само от една операционна система и то от последната и версия може и да е маркетингова наглост, но по-точната дума е още по-кратка и семпла – беше просто тъпо. Нещо повече дори Nikon Capture NX2 – актуалния профи-RAW-конвертор на Nikon – доколкото няма релации с WIC не може да бъде решение в случая. Единствено Nikon View в прозоречната си версия без fix-нат набързо с поддръжка на WIC за да може все пак нещо да може да обработва проклетия NRW. Само дето инструментариума на един view-ър не са кой знае какви, направо са никакви и всички си зададоха резонния въпрос – wtf – професионална сапунерка, на която не можеш да ползваш пълноценно най-профи функцията и направо никак ако си Mac или Linux потребител…

Е, нямаше толкова рев и освирквания в мрежата, които Nikon можеше да предизвика, както се случи относно P6000 – включително от най-върлите фенове на марката, които съвсем естествено бяха чакали такова нещо отдавна и бяха най-разочаровани.

Всъщност от няколко дни dcraw за Linux и от вчера Aperture за Mac, а и Adobe от ACR 4.6 вече поддържат новия NRW-формат (без да разчитат на WIC-слоя очевидно). Така, че решението на проблема за потребителите вече е факт, но защо си направих труда да разказвам цялата история… Ами защото затворените формати в отворения свят вече все по-рядко могат да бъдат оковите, каквито бяха преди.

Microsoft ще го издуха с WIC, просто защото отново тръгват със закъсняла, крива и подмолна концепия. Но нито ще им е за първи път, нито ще е кой знае какъв катаклизъм за световната история. Nikon обаче вече го издухаха – че този пазар не е фокус за тях и че това може би е било лакмусово упражнение няма значение – с това залитане те самоубиха една чудесна камера и което е по-лошо – очакванията на един верен сегмент потребители. Аз бих оставил маркетинга, ангажиран с P6000 да си направи сепуко.

Защото от понеделник само тези които не са предпочели повечето мегапиксели (вярно и шум) на Canon G10 или не са решили да направят по-разумния избор и да изчакат новия Panasonic Lumix LX3, ще са тези които вече няма да имат пречки да поръчат P6000. И освен верността към марката няма да имат кой знае какви други смислени аргументи.

Дано Nikon си вземат поука от тази толкова поучителна история – и не само те – затворените формати просто вече не са това, което бяха… и механизмът все по-често няма да работи…

🏷 Технологии | Фотография