/ Технологии

Совите не са това, което бяха

Преди няколко месеца Nikon анонсира висок клас малка компактна камера. P6000 трябваше да бъде това „сапунерче“, което трябваше да впечатли просюмърите и профитата толкова, че да го сложат в джоба си, когато не им се мъкнат тежки раници с оборудване или когато просто се разхождат, за да не се чувстват с празни ръце, ако им се наложи да щракнат някой кадър. Защо казвам трябваше да бъде?… Ами защото въпреки привлекателната функционалност и прилични параметри, така щото наистина да бъде приет като приличен заместител на истинското оборудване, P6000 разочарова всички, които го очакваха с един-единствен свой недостатък, наречен NRW.

Това, което вече доста време компенсира някои недостатъци на цифровата матрица пред филма, а вече дори е безценно-удобна стъпка в дигиталния процес, от която никой не би се отказал, е именно възможността да се снима в т.нар. „цифров негатив“ или суров (raw) формат. Съответно една сапунерка от висок клас се очаква да има такава способност – още повече там заради многото компромиси с размера и функционалността, а най-вече заради малкия сензор нуждата от raw-формат е още по-наложителна.

И къде се издъни Nikon? Вместо P6000 да може да снима в популярния и наложил се raw-формат на Nikon, наречен NEF, се оказа, че камерката поддържа някакъв нов, различен raw-формат, който се нарича NRW и е зависим от един слой на Windows Vista, наречен WIC. Явно подписаното неотдавна споразумение с Microsoft за съвместимост е в типичния за Редмънд дух – несъвместимост с всичко останало и заключване на потребителя към платформата. Нищо ново под слънцето…

Принципно raw-форматите са кофти нещо, защото всички производители използват собствени, несъвместими с тези на конкуренцията и обвързващи потребителя към конкретен набор софтуерен инструментариум, без който той реално няма шанс да си свърши читаво работата. Но доколкото в общия случай този инструментариум става все по-разнообразен и мултиплатформен, а и аргумента, че всеки производител има нужда от неговите си специфики при поддръжката на собствения си формат и това се вижда с просто око, на фона на лисващ адекватен отворен raw-формат прави дискусията безпредметна. А и в бъдеще най-вероятно DNG-форматът на Adobe ще бъде това, което OpenRAW не успя да стане.

Да дефинираш обаче нов raw-формат, който да може да бъде интерпретиран само през WIC, който пък от своя страна да е зависим само от една операционна система и то от последната и версия може и да е маркетингова наглост, но по-точната дума е още по-кратка и семпла – беше просто тъпо. Нещо повече дори Nikon Capture NX2 – актуалния профи-RAW-конвертор на Nikon – доколкото няма релации с WIC не може да бъде решение в случая. Единствено Nikon View в прозоречната си версия без fix-нат набързо с поддръжка на WIC за да може все пак нещо да може да обработва проклетия NRW. Само дето инструментариума на един view-ър не са кой знае какви, направо са никакви и всички си зададоха резонния въпрос – wtf – професионална сапунерка, на която не можеш да ползваш пълноценно най-профи функцията и направо никак ако си Mac или Linux потребител…

Е, нямаше толкова рев и освирквания в мрежата, които Nikon можеше да предизвика, както се случи относно P6000 – включително от най-върлите фенове на марката, които съвсем естествено бяха чакали такова нещо отдавна и бяха най-разочаровани.

Всъщност от няколко дни dcraw за Linux и от вчера Aperture за Mac, а и Adobe от ACR 4.6 вече поддържат новия NRW-формат (без да разчитат на WIC-слоя очевидно). Така, че решението на проблема за потребителите вече е факт, но защо си направих труда да разказвам цялата история… Ами защото затворените формати в отворения свят вече все по-рядко могат да бъдат оковите, каквито бяха преди.

Microsoft ще го издуха с WIC, просто защото отново тръгват със закъсняла, крива и подмолна концепия. Но нито ще им е за първи път, нито ще е кой знае какъв катаклизъм за световната история. Nikon обаче вече го издухаха – че този пазар не е фокус за тях и че това може би е било лакмусово упражнение няма значение – с това залитане те самоубиха една чудесна камера и което е по-лошо – очакванията на един верен сегмент потребители. Аз бих оставил маркетинга, ангажиран с P6000 да си направи сепуко.

Защото от понеделник само тези които не са предпочели повечето мегапиксели (вярно и шум) на Canon G10 или не са решили да направят по-разумния избор и да изчакат новия Panasonic Lumix LX3, ще са тези които вече няма да имат пречки да поръчат P6000. И освен верността към марката няма да имат кой знае какви други смислени аргументи.

Дано Nikon си вземат поука от тази толкова поучителна история – и не само те – затворените формати просто вече не са това, което бяха… и механизмът все по-често няма да работи…

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Технологии, Фотография
Совите не са това, което бяха
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell