За испанската съдебна независимост отвътре

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

• 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
• 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
• 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
• 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
• 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
• 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
• 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
• 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
• 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.