– За какво си говорите с Ричард Столман?
– Всъщност той не говори много.
– А самотата, която си видял в неговите очи?
– Ще пиша в блога някой ден.
– Знаеш ли последната снимка в блога ти не е излязла…
– В смисъл? Тъмна е – но нарочно е такава…
– Тъмна е, не се разбира.
– Каквото трябва се разбира.
– На колко години е Столман?
– Роден е на 16 март 1953.
– Извинявай, но какво искаш да кажеш с тази тъмна снимка? 🙁
– Никога не обяснявам какво съм искал да кажа… но в единия коментар е написано. Stallman като идея… като видение, което изплува от мрака… Идеологът, бащата, светлината…
– А с какви впечатления от България остана Столман?
– Не съм го питал, а и… не бих искал да го питам – това си е негово усещане. Той е бил на толкова много места – какво значение има за него 135-тото място на което стъпва – той не събира впечатления – за него какво е значението къде е – единствено за нас има значение, че е бил тук 🙂
– Снимката е съвсем тъмна… НЕ СЕ ВИЖДА НИКАКВА СВЕТЛИНА. НЯМА ЛИ БЪДЕЩЕ СПОРЕД ТЕБ свободния софтуер? 😉
– Казах ти – вижда се това, което трябва да се вижда – светлината от лицето му. Бъдещето на свободния софтуер не е свързано със Столмън. А и ако питаш него би ти отговорил нявярно, че дори свободния софтуер няма значение – а има значение свободата по принцип – а тя има значение ако ти самия мислиш, че има значение – ако за теб има значение… и би бил прав… За мен има значение – и това ми стига – бъдещето никога не ме интересувало. Интересува ме настоящето, а бъдещето зависи единствено от него.
Някъде бях писал, че Столмън е готов първосвещеник на Църквата на свободния софтуер… 🙂
Всъщност, Столман е воин на свободата. На пресконференцията си го каза направо: „Ако се занимавах с музика или изкуство, щях да се боря за тяхната свобода. Случи се така, че се занимавах със софтуер…“
А свободата е нещо много повече от софтуера – дори свободния.
Ако един ден проима свободно общество, сигурно в неговия Пантеон ще има бюст на Столмън. Заслужил го е.
Наши бюстове надали ще има. Прекалено дребни сме в сравнение с него… Но ако сме направили каквото сме могли, макар и дребно да е, някаква песъчинка в сградата на този Пантеон ще бъде морално посветена на нас. Дори ако всеки е забравил приноса ни, или дори ако никой никога не го е знаел.
Затова и снимката на Столмън е според мен абсолютно точна. Той не е слънце, едва забележима светлинка в мрака е. Няма сила да огрее навсякъде, не се ли вгледаш внимателно, може дори да не го забележиш… Свети колкото да е пътеводен знак за тези, които търсят светлината.
Останалата част от светенето, чак до това на слънце, е за тях. А дали това „тях“ е „нас“, е въпрос на личен избор. Въпрос на… хм… конфесия.
Така че идеята за Столмън като „княз на духа“ може да не е толкова хумористична, колкото изглежда.
Той е най-обикновен човек като всички нас. Може би дори по-обикновен от повечето, които щъпуркат по планетата. Това, което го прави различен е твърдостта му да пази и защитава тезите, в които вярва.
„Някъде бях писал, че Столмън е готов първосвещеник на Църквата на свободния софтуер… :-)“
Значи първата ми асоциация от снимката е била напълно вярна 🙂
„Така че идеята за Столмън като “княз на духа” може да не е толкова хумористична, колкото изглежда.“
Наистина ли някому се е сторила хумористична??? Е, разни хора, разни идеали…
Welcoming the Messiah, ah? :-)))))
Някъде бях писал, че Столмън е готов първосвещеник на Църквата на свободния софтуер… 🙂
Всъщност, Столман е воин на свободата. На пресконференцията си го каза направо: „Ако се занимавах с музика или изкуство, щях да се боря за тяхната свобода. Случи се така, че се занимавах със софтуер…“
А свободата е нещо много повече от софтуера – дори свободния.
Ако един ден проима свободно общество, сигурно в неговия Пантеон ще има бюст на Столмън. Заслужил го е.
Наши бюстове надали ще има. Прекалено дребни сме в сравнение с него… Но ако сме направили каквото сме могли, макар и дребно да е, някаква песъчинка в сградата на този Пантеон ще бъде морално посветена на нас. Дори ако всеки е забравил приноса ни, или дори ако никой никога не го е знаел.
Затова и снимката на Столмън е според мен абсолютно точна. Той не е слънце, едва забележима светлинка в мрака е. Няма сила да огрее навсякъде, не се ли вгледаш внимателно, може дори да не го забележиш… Свети колкото да е пътеводен знак за тези, които търсят светлината.
Останалата част от светенето, чак до това на слънце, е за тях. А дали това „тях“ е „нас“, е въпрос на личен избор. Въпрос на… хм… конфесия.
Така че идеята за Столмън като „княз на духа“ може да не е толкова хумористична, колкото изглежда.
Той е най-обикновен човек като всички нас. Може би дори по-обикновен от повечето, които щъпуркат по планетата. Това, което го прави различен е твърдостта му да пази и защитава тезите, в които вярва.
„Някъде бях писал, че Столмън е готов първосвещеник на Църквата на свободния софтуер… :-)“
Значи първата ми асоциация от снимката е била напълно вярна 🙂
„Така че идеята за Столмън като “княз на духа” може да не е толкова хумористична, колкото изглежда.“
Наистина ли някому се е сторила хумористична??? Е, разни хора, разни идеали…