Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Онова D700 явно не ти допада вече, драсни един ред, ще те отърва от мъките :) (нищо че съм канонец) :)

    Отговор

  2. А после с какво ще снимам такива купчинки, а? ;-)

    Отговор

  3. С някоя сапунерка! :-P

    Гот! Дано успея и аз скоро да намеря време за това удоволствие… :-(

    Отговор

  4. Веднага го сменям за сапунерка дето на ISO 6400 няма грам шум :-) че и нагоре… и да е поне лайка-формат ;-P

    Отговор

  5. Ха, не че искам да се заяждам, но като гледам купчинката е само до ISO400 :-) А и не вярвам да имаш нужда от исо6400 за да снимаш нещо в контролирана среда.

    Иначе си е тръпка да се борави с истинският RAW формат както някои хора го наричат.
    Сега не ми е под ръка, но може и да възродя старата Практика на баща ми като ми попадне в ръцете…
    А и да си преслушам малко от грамофонните плочи също аналогов формат предлагащи позабравени „шумни“ емоции (пак закачка имайки предвид дефектите непознати на дигиталното в сериите ти от Виена).

    Отговор

  6. Да спазвам обозначението за светочувствителността на черно-бялата емулсия е само въпрос на желание, без никаква задължителност. Въпросния Neopan 400 е чуден – push-вал (снимал) съм го до 1600. После се компенсира с времето и температурата при проявяването. Зърното става по-видимо, но именно тази „(д)ефектност“ ме кара да снимам още на филм. Това е очарование, което pure native диджиталистите пропускат, а това е една съвсем друга магия :-)

    В контролирана среда малко неща са критични, но на улицата е съвсем друго… не бих отказал сензора на D700 в тяло на компактна телеметричка… По принцип търся различни неща като снимам с филм и с матрица… Различно е и усещането… Зърното кефи, шумът дразни… те не са една и съща (д)ефектност ;-)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *