Събудих се рано. Още спя на дивана в хола, понеже едва вчера пристигна матрака за спалнята, а пък така и не съм намерил време да купя онова шалте – или както там се нарича въпросния аксесоар, който се поставя върху матрака за да го пази, а и за да не се пързалят чаршафите. След сондиране на мнения на колеги и приятели и малко ровичкане из Интернет реших да си купя латексов матрак. По-точно от пенолатекс. Да дадем шанс на новите технологии и в спалнята… Та или факта, че първите лъчи на слънцето моментално се позиционират в хола ми, заради източния прозорец или някаква наслоена нервност у мен ме карат да се будя рано откакто се преместих.

Подозирам, че е защото в ToDo-то ми висят още купчина дреболи, които обаче си изискват вниманието, усилията, средствата и… нервите за да бъдат отстранени. Обещах да пиша „Новодомец howto“ и не съм забравил, но ще изчакам още малко да отлежи всичко в главата ми. Това, което мога да кажа отсега е, че дреболиите са най-страшни. Те са много, не се виждат на първо четене и винаги са свързани с нерви и много (ама наистина много средства). Производителите на консумативи са икономическите гении на нашето време! Само колко разнообразни лепила, джвъчки и т.н. щуротии изпонапазарувах в последните седмици – никога не съм и предполагал подобно нещо – щом някъде ми се загубиха парите за цял един хладилник…

Та днес започнах деня си в Практикер търсейки тежък чук и читаво длето. Покрай тях се сдобих и с един флакон строителна пяна, два пакета коркови плоскости, лепило за корк, монтажно лепило, две дължини первази за под, с цвета на кухнята, понеже биде повдигната и отдолу стояха двусантиметрови процепи, тапички за первази. Сметката беше малко под 100 лв. Скоро ругал ли съм производителите на консумативи? Баси как може два метра и половина перваз от PVC да струва 4 лв, а комплект от лява и дясна тапичка за двата му края да бъде 2,20 лв?… Anyway… Добре, че не купих диамантена корона за рязане на бетон, както ми бяха обяснили, че се правят по-големи отвори в бетон. В случая ми трябваше да направя отвор за тръбата на кухненския аспиратор, т.е. дупка с диаметър 110 в коминното тяло, което е от бетон. Реших, че за цената на подобна диамантена корона, която никак не ми вдъхваше доверие, че ще изреже подобен отвор, ще блъскам половин ден ако трябва, но ще я изкопая с длетото, а след това ще монтирам с пяна една коминна розетка, която си бях купил предния ден и ще я боядисам в цвета на стената.

Оказа се по-лесно от очакваното. Загубих повече време да опаковам с полиетиленово фолио потенциално застрашените части от кухнята отколкото да блъскам с чука. Очертах си кръгчето и разпробих по окръжността десетина дупки с ударната бормашина. Бях си избрал чук с тегло килограм и четвърт. С три удара смъкнах мазилката, а бетона го преборих хитро, блъскайки между разпробитите с бормашината отвори. Така все едно отварях консерва с войнишки нож. Имах грубия отвор само след 5 минути блъскане. И то защото внимавах парчетата да изпадат към мен в стаята, а не вътре в коминното тяло. Малко по-трики беше доизчукването му в по-правилна окръжност докато влезе коминната розетка. След това оставаше да напръскам с пяна в задкрилките на розетката и новоизкопания отвор и да я притисна в отвора. Пяната изцвърча встрани – натиснах да уплътни до край и я оставих да засъхва. А бях предвидил половин ден за това…

Точно се чудех дали да слагам первазите под кухнята или корка на входната врата и телефона се раззвъня. Оказа се Сашо, който си дошъл за уикенда от Виена, бил в офиса и имал проблем с лаптопа си. Казах му, че след 15 минути съм при него. Вярно, че вече живея на 5 минути от офиса, но и да не бях за него винаги бих отишъл където трябва. Поприказвахме си малко, решихме проблема, оставих го да се архивира, а аз се разходих още веднъж до Практикер за алуминиева разтегателна тръба за отдушник, понеже се отказах от идеята да ползвам PVC. Вследствие на което добавих в избата дъги, колена и прави от PVC, които навярно никога няма да ми потрябват – там складирам излишните или неупотребени консумативи. Вероятно около една трета от цената на загубения хладилник е вече в избата ми, под форма на всевъзможни неща.

Като се върнах пяната беше втвърдила напълно, въпреки че пишеше, че чак след 24 часа ще се случи. Все пак монтирах първо первазите под кухнята с монтажно лепило. А след това изрязах стърчащата засъхнала и втвърдена пяна от розетката и направо монтирах алуминиевата тръба към аспиратора и новия отдушник, уплътних със силикон и вече мога да готвя на новата печка с аспиратор.

Някъде с тази мисъл осъзнах, че първо нямам нищо за готвене и второ цял ден не бях ял. А беше вече пет следобед и трябваше да взимам душ и да бягам на откриването на изложбата на Борисов във фоайето на Sky City. Най-накрая се запознах с него и на живо. Снимките му изглеждат различно, подредени в експозиция и на хартия. Фотографията е различна на монитор и върху хартия. Въздействаха ми много повече днес, макар и почти всички да ги бях виждал вече. Петрос също беше там – поговорихме доста. Както и с Кирил от Profiled. Той се е преборил с Zeiss – и ще продават и Zeiss в България. Може би ще мога да пипна на живо най-накрая ZF 85-цата… Лошото е, че като я пипна и ще почна да кътам левчета за нея… С Ангел и Емо от SimpleStudio се видяхме само за 5-10 минутки, понеже съвсем закъснявах за рожденния ден на Владо. С Жоро и Светлана май само по здрасти и чао си разменихме…

Снима ми се… А утре ще лепя корк… Имам да пиша и нещо важно, което не търпи много отлагане… Хм…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

11 коментара

  1. Аз мисля да вземам цяла кухня от раз, не знам дали съм луд или нещо по-тежко от това…

    Отговор

  2. Цяла, половина… Винаги изскачат купчина дреболии…

    Отговор

  3. Армировка в стената нямаше ли? По принцип е през 20 см, сигурно си късметлия :)

    Отговор

  4. Аз пък от личен опит бих ти препоръчал да пазаруваш дреболиите от близката железария. Освен че няма да губиш време да пътуваш до Практикер, а и ще си общуваш с различни хора, които са по-заинтересовани от нуждите ти. Пък и може да научиш нещо ново от тях:)

    Отговор

  5. То беше коминно тяло (блок), не беше точно стена…

    Отговор

  6. Двайсет години не мога да реша проблем със съседите. Две коминни тела в общ комин. Едната дупка в кухнята за аспирация, другата в хола за отопление. Съседи от горните етажи си натикали кюнците в дупката за аспирацията, защото печките им са на твърдо гориво и готвят в кухнята и няма земна сила, която да ги накара да освободят комина за аспирацията. Един идиот е достатъчен, за да ти отрови живота.
    Дано имаш късмет със съседите :)

    Отговор

  7. Това е най-сладкият момент – подробностите. Те всъщност правят дома ти Дом. А навсякъде, където личат ръцете ти – тук пробито малко повече, там чукнато не както трябва, се открива индивидуалността ти. Красотата е в намигванията на малките наши несъвършенства. За мен най-гродното нещо на света е импотентността на съвършенството, това, което виждаме по списанията и лъскавите магазини за интериор. Не бива да живеем в музеи :)

    Отговор

  8. Напълно подкрепям мнението на Milen. Миналата седмица и аз приключих с капиталния ремонт на къщата /бяха останали само стените/.
    От бягане насам-натам оставам с впечатление, че в някой квартални магазини има повече асортимент или дребни нещица на неизвестни производители, дори на по-ниски цени.

    Отговор

  9. Ружа, има аспиратори, които могат да се използват само в режим филтриране с въгленов (ако не се лъжа) филтър и без да ги закачаш с тръба към коминно тяло. Вярно – със сигурност не е същото, но все пак е нещо… Даже може би повечето стават и за такова използване – просто трябва да си купиш въпросния филтър, който е допълнителна опция…

    Anna, права си… Особено, когато подробностите в ToDо-списъка понамалеят. Но като бяха много и чак се загубвах в тях ми действаха изнервящо и никак уютно. Иначе понякога като се озова в някой скъп хотел с подобен интериор от списание, в първия момент си казваш – я, какво е чисто и стилно… и няколко минути по-късно вече се чувстваш некомфортно и съзнаваш, че този стил всъщност е далеч от обикновените човешки удобства. Та така е… галериите са за изложби :-)

    Отговор

  10. Йовко, тогава не те питах, ама сега ще го сторя: ти как избра аспиратора ти да е на такава височина? :)

    Отговор

  11. Защо – високо ли ти се видя :-) Или за дупката питаш?… Принципно аспиратора по предписание трябва да е минимум на 60-70 см от печката – при мен съм добавил още 20 см. И не за друго – ами просто там някак му се случи да стои – заради кухненските модули…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо