Вход Абонамент

Откровения

Студ и тишина

Студено грее слънцето на февруари.
Тихо и студено преминават дните.
Сиви хора по улици и тротоари
студено и тихо отминават свити.

Студени лъжи си разменяме тихо.
Тихо обичаме със студени обятия.
Студено е… чак тишината закиха
и тихо избълва студени проклятия.

5 февруари 1994
Пловдив

P.S. Преди точно 11 години…

Прочетете още

Катедралата

Катедралата

> Този текст ще стои неадекватно в моята лятна RSS-емисия. Зная го. Написан е преди няколко месеца по необичаен повод. Пускам го сега само за да се отърва от него. Няма друга причина. Призраци си имам достатъчно. Имам един текст в своя блог – кратка чернова… която никога не бих искал

Думите

Думите

> – Не пишеш… – промълвява. – Не пиша. – отговарям. Понякога имам нужда да отида някъде, където никой не говори езиците, на които бих могъл дори половинчато да общувам. Не знам дали все още има такова място, където да е тихо, да има море и никой да не говори. Защото думите олекват, когато

Downgrade

Downgrade

Дано Луната е това, което ни кара да „полудяваме“, защото понякога е твърде в повече, за да изглежда „нормално“. Твърде в повече за да си струва да бъде намерено „обикновено“ обяснение. Дали не и защото забравихме да бъдем… обикновени?… Любовта е простичка [https://yovko.net/blog/8815], бях написал преди

Коментари ()