Обикновено залезите се наблюдават мълчаливо. Особено, тези които си струва да запомниш.
Има залези, заради които си струва да мълчиш поне половин живот.
Обикновено залезите се наблюдават мълчаливо. Особено, тези които си струва да запомниш.
Има залези, заради които си струва да мълчиш поне половин живот.
Постпроцесинг? Никакъв?
П.П. Нищо общо с темата, но ти гледам логото и супер много му се кефя!
Postprocessing има в камерата – понеже снимам предимно в jpeg с Fuji-тата ми – имам си мои си настройки (леко стоплящи цветовете). Иначе няма друго – малко е пипната тоналната крива за леко по-силен контраст, но е толкова леко, че почти няма визуална разлика с out-of-the-camera jpeg-а.
Трикът тук (ако въобще е трик) е да намериш къде точно да измериш светлината за да има възможно най-много нюанси между изразителните облаци и земята да остане само тъмна сянка, защото евентуални детайли там ще разсейват. Или да мериш осреднено и да внасяш корекции в експозицията в посока драматизъм. Ебасисензора на Fujifilm също има своя (не)скромен принос.
„Ебасисензор“ е добро маркетингово име…
Нали не се надяваш да мълча половин живот след тази публикация?! Има ли още залези, а?
Таях някакви надежди поне за 24 часа ;-p
Пробвай с изгрев (бих могла да се постарая) 😛
Нямам изгреви напоследък. Не ми се получават. Във всякакъв смисъл.
А, ще се получат, само трябва да пребориш нежеланието 🙂