Тихо

Сънят на разума ражда чудовища. – Франсиско Гоя

Когато започна промяната през 1989-та, бях на 15 години. Нямах право на глас в първите свободни избори, но се чувствах достатъчно зрял да следя и да се интересувам живо от всичко, което се случваше в страната ми. Помня лозунгите на първите митинги, когато сред всички други искания на хората по площадите, беше и вопълът за свободна преса. Помня еуфорията, с която в началото на 1990-та бе посрещнат първият брой на вестник „Демокрация“. Чаках на опашка през февруарския ден пред кварталния РЕП, за да се сдобия с една от малкото бройки, които свършиха за минути.

Четиридесет и пет тиранични години и един от най-античовешките режими, които историята разпознава, не бяха унищожили глада на българите за свободна преса и свободно слово. Идеята колко важно е това беше излязла от сферата на рационалното и мнозина я усещаха през кожата си. Обществото ни бе като оголен нерв и проявяваше чувствителност, която не съм предполагал, че толкова лесно ще загуби.

Днес е тихо.

Едва няколко правителства за двойно по-кратко време и един подменен преход успяха да убият това, което 45 години грозен тоталитаризъм не успя. Това, за което мнозина бяха готови да протестират денонощно, да се бият с милицията… сега е отстъпило пред това да заведем децата на английски, да си плащаме ипотеката и да се правим, че проблемите на останалите не ни засягат.
Продължение

Електронно гласуване в „Да, България!“

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение „Да, България!“.

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на „Да, България!“ и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.
Продължение

Тоест

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

Продължение

За 2018 година без излишен оптимизъм

От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

Не съм песимист за 2018 година, защото има достатъчно причини да гледаме на следващите няколко месеца с надежда. Добрите новини са свързани с подема на икономиката (и у нас, и в Европа) и с очакванията за още повече ръст, и с липсата на някакви кой знае какви очаквани събития, отключващи потенциални сътресения. В европейски контекст най-интересни може би ще са парламентарните избори в Унгария и Италия и вероятно локалните във Великобритания. От президентските избори в Русия едва ли можем да очакваме нещо различно, но пък изборите през ноември в САЩ вероятно ще са много любопитни.

Липсата на излишен оптимизъм е свързана с България. И с наблюдението, че картелът, който управлява държавата (и политическият му параван) става все по-безочлив и дебелокож. Липсата на критична парламентарна опозиция (ако изобщо може да говорим за каквато и да била опозиция в текущия парламент), отсъствието на четвъртата власт – медиите, като фактор в политическия живот (чрез обсебването им или чрез притискане на собствениците им), и липсата на критична маса гражданска (ре)активност – тези три отсъствия съвсем естествено водят до липсваща демокрация в държавата ни.

Продължение

2017 в ретроспекция

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016 г., а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Продължение

Да, бъдещето е тук

Миналата неделя в София участвах във форум, организиран от „Да, България!“, на тема „Да, бъдещето е тук! Готови ли сме?“. Използвах случая да разкажа накратко за четвъртата индустриална революция и защо защитавам тезата, че тя ще е различна от предходните.

Времето беше кратко, а се опитах да вместя доста неща, затова нямаше как в пълнота да развия тезите си, но този разговор така или иначе ще продължи под различни форми. Защото, иска ли ни се или не, ще трябва в този контекст да преосмислим много неща. И колкото по-рано започнем, толкова по-добри шансове ще имаме да сме готови да посрещнем предизвикателствата на бъдещето, защото то няма да бъде само розово. Иновациите могат да бъдат използвани и за добро, и за лошо. Могат да намалят неравенството, но може и да го увеличат. Може да подготвим хората да бъдат гъвкави и да живеят с нагласата, че често и непрекъснато ще сменят професии и призвания, или може да ги оставим на инерцията и да живеем сред кризи, безработица и правителства, които ще падат като плочки домино.

За мен решенията са заключени около образованието и в готовността ни да ги търсим out-of-the-box… Задава се бъдеще, в което най-малко потребни ще са общовалидните рецепти и клишетата в главите ни.

А двойно по-страшно ще е там, където институциите не работят или са приватизирани… като у нас.

Нямаме време, така както аз нямах време да си поема дъх по време на презентацията си. А динамиката на живота само ще се ускорява!

Можете да свалите и копие на слайдовете ми, а запис на останалите презентации (и вероятно малко по-късно и на цялото събитие) потърсете в YouTube канала на „Да, България!“.