Битката е друга

Независимо от това каква е личната оценка на всеки българин за отминалите избори и за победилият, той е новият президент на България за следващите 5 години. Аз не гласувах за него, по същата причина, поради която не гласувах преди 5 години и за Росен Плевнелиев – не повярвах, че е в състояние да се откачи от партията, която го издига. Президентът Плевнелиев обаче ме изненада приятно в огромна степен – такава, че да съжалявам, че няма да има втори негов мандат. Иначе тези, които не повярвахме на Радев, остава да следим всяка негова стъпка за да потвърдим или разсеем опасенията си.

По-интересен е въпросът с обичайното „А сега накъде?“ или по-скоро възможните отговори. От една страна звучният шамар за ГЕРБ е нещо много хубаво, защото самозабравянето и липсата на реформи ни върнаха там, където бяхме и с първия кабинет на Борисов (ако не и по-зле). От друга – пространството, което отваря ГЕРБ е възможно да бъде запълнено от всякакви други популисти и псевдопатриоти. Друга е темата, доколко това пространство изобщо е налично, докато не го потвърдят евентуални скорошни парламентарни избори.

Тревожно ми е, че за запълването му няма много смислени алтернативи. Реформаторският блок приключи безславно. Доверието, което получиха и непростимо пропиляха ще се върне като възмездие на следващи избори, оставяйки ги в хрониките като патерицата на ГЕРБ, която дори още днес вече е ненужна. От същестуващите проекти ДЕОС за мен са най-оптимистичната опция, макар да съзнавам скромното им влияние върху обществото. За някого другиго може би това ще са „Зелените“ или „Движение 21“, но те също имат скромна електорална тежест.

Носи се слух, че предстои нов десен проект. Но само предходното изречение съдържа вече един основен и един вторичен проблем с него. Основният е, че този проект все още е слух. От една страна, защото той вече закъснява, а от друга – че повтаря грешката първо да бъде дефиниран и едва после отворен към гражданите, вместо да бъде обратното. Същото беше и с РБ, на който някак му беше присаден граждански съвет, но той после беше изолиран в ъгъла. А гражданите така и ги забравихме. Ненаучените уроци са най-черната ни орисия…

Продължение

Опасният референдум

Политическите партии в България страдат от една обща болест – пълната липса на дългосрочна визия и далновидност. Понякога са толкова заровили главите си в пясъка, че няма да усетят и собственото си обезглавяване. Не е като да не им се е случвало и преди, и след девети, а уви, и преди и след десети.

Както и предположих в предишния си текст, очакванията на тези избори са за висока активност, която се проектира и към референдума.

Съмнения, че 20%-овата граница, която задължава Парламентът да се произнесе по въпросите, повдигнати на референдума, ще бъде премината няма. Това със сигурност, ще се случи. По-лошото е, че вероятността да се стигне до активност и резултат, който задължително да стане закон е съвсем реална. Ще каже някой, такава е волята на народа – и ще е прав, с едно дребно, но важно уточнение, а то е, че мнозинството не осъзнава рисковете. Волята му е (за пореден път) изградена върху емоции и внушения, които му звучат добре, но имат малко общо с истината. Живо доказателство е, че според горното изследване, от линка по-горе, 74% от хората смятат, че гласуването е право и не бива да бъде задължение, но въпреки това 52% смятат да гласуват ЗА задължително гласуване?!

Brexit също формално е воля на народа, ама… последствията тепърва ще излизат на повърхността. А провокаторите, първи изоставиха кораба…

Та, понеже политическият ни елит допусна грешката да се прави, че референдум няма, може скоро в учебниците да се изучава как не се прави така или как това е най-лесният начин да спечели дори най-наивната и популистка теза.

Продължение

Затишие пред буря

Днес предпоследната страница на вестника, който чета, беше празна. Само най-долу в дъното имаше закачка – един прогрес-индикатор, който едва започва да се пълни с надпис „Зареждане на политическата обстановка…“

Шегата настрана. Общото усещане напоследък от твърде много неща е че… започваме отначало. Или се връщаме назад. Агенти на ДС изскачат отвсякъде, цели четирима са сред кандидатите в президентските избори, а други от същите дори си позволяват да заплашват с репресии (нищо, че черният им дроб няма да позволи да доживеят мечтите си)…

Личното ми мнение е, че незвисимо от мантрата за стабилност, която предъвкват управляващите и пригласящите им фъфляци от Реформаторски блок в същото управление, можем да си позволим доза нестабилност с цената на това нещата да се върнат в правилната посока. А тя е Европа, повече Европа и още Европа. Независимо от това, че ЕС не е в най-добрата си форма.

Струва ми се, че някак всички имаме нуждата да върнем силата и значението на думите в съзнанията си. Да върнем усещането за смисъла. Защото ако т.нар. хибридна война по света е нещо относително ново, то у нас, тя е ежедневие и действителност, в която сме принудени да живеем от промените насам. И това наистина е изтощителна война, защото буксуването убива – убива идеи, надежди, убива желанието за съпротива. А така убива и хора – невидимо, но съвсем реално.

Продължение

Без коментар

From: Yovko Lambrev
To: EVN България

Здравейте,

Бих искал да осъвременя/обновя данните за контакт, които имате за моя абонатен номер (XXXXXXXXXX) – Йовко Димитров Ламбрев (ЕГН XXXXXXXXXX).

Мобилният ми номер е XXXXXXXXXX, a email адресът ми е yovko@xxxxx.xxx – ако имате някакви други, моля да ги обновите с тези.

Това е валидно и за трите ми партиди при вас, както следва:

ИТН: XXXXXXX – Пловдив
ИТН: XXXXXXX – Пловдив
ИТН: XXXXXXX – Пловдив

Благодаря Ви предварително!

Йовко Ламбрев

Продължение

43-тото НС трябва да се саморазпусне незабавно

“The difference between a democracy and a dictatorship is that in a democracy you vote first and take orders later; in a dictatorship you don’t have to waste your time voting” ― Charles Bukowski

През изминалата седмица с промените в Изборния кодекс 43-тото НС достигна и подмина низините и срамотиите и на предходното. С което категорично доказа, че вече не просто води безполезно и безпосочно съществуване, а вреди на демокрацията и бъдещето на държавата. Това е изчерпан парламент (btw и правителство) и трябва да прекрати съществуването си незабавно!

Никаква коалиционна култура и никакви шикалкавения не могат да обяснят безобразията, гласувани в пленарна зала. Всеки депутат, който е застанал зад идеите за:

  • забрана за обявяване на социологически данни;
  • забрана за едновременно провеждане на референдум и избори;
  • вдигане на прага за преференция;
  • заличаване от списъка след негласуване;
  • гласуване в чужбина само в консулски и дипломатически представителства;
  • забрана за местни коалиции;
  • преразпределяне на гласовете, неподкрепящи никого при задължително гласуване;
  • и дори самото задължително гласуване;

не може да се нарича демократ.

Извършеното в пленарна зала през седмицата е в посока ограничаване на волята на изразяване и тежестта на вота на суверена и е престъпление срещу усилията на всички хора, които мечтаят, борят се, а някои дори изстрадаха демократичния преход на България.

Ако в този парламент има малко хора, с поне малко чувствителност и морал, те трябва да напуснат незабавно!

Срам! #Оставка