Следобед
Посвещавам на 3 август и едно момиче
Следобед бе – бяхме двамата само
сами и гладни, но вместо нещичко вкусно
изпихме сълзите си, допряли рамо до рамо,
сляхме поглед, душа, дъх, сляхме и нашите
poetry
Нощ
На И.
Вечер бе, а бе толкова светло.
Очите ти грееха, дъхът ти горя,
слушах твоята задъхана песен
и с устни попивах твоята душа.
Целувах безспирно меката кожа.
„Колко си сладка!“ повтарях наум,
Wheel Of Fortune
На П.
Радвах се, когато те видях.
Плаках сам, когато ти се радвах.
Страдах те като осамотях,
но смеех се, когато страдах.
Обичах те, когато оцелях.
Сънувах те, когато те обичах.
Врекох се,
Когато чашите се чукат
Когато чашите се чукат
в празничната нощ,
потънал във разкош
от спомени и чувства,
Сляп от мъка –
скрит във плащ от смях,
щастлив съм външно,
а умирам вътре.
28 декември 1992
Пловдив