Преди няколко дни си купих матрак за спалнята – реших да избера такъв от пенолатекс. Не от ТЕД. Уточнявам го, защото производителя на матрака ми няма отношение към случката по-долу, която е свързана с този популярен производител на матраци от Пловдив. Та купувайки матрака, забравих да си купя една покриваща стелка, която има две смислени приложения – предпазва матрака от замърсяване и евентуалното приплъзване на чаршафите върху него. На всичко отгоре струва само десетина лева.

Бърза справка със сайта ted.bg, където открих такава, показа че наблизо нямам удобен магазин, който да ги продава. Нещо повече голям процент от магазините, изброени там се оказа, че изобщо не съществуват – едно от по-неполезните неща от това да липсва един сайт, е той да съществува, разпространявайки невярна (или необновена информация), но както и да е. Раздразнението ми към този момент беше в рамките на нормалното. Разхождайки се все пак до най-близкия до мен магазин, където нямаха въпросното нещо, реших че не си струва да си губя повече времето и ще го поръчам online, въпреки неприятната цена за доставка от 10 лв – т.е. още веднъж сумата на продукта.

Речено-сторено. Попълвам една смешна форма с име, адрес и телефон, която дори не ми поиска email и в графа забележка старателно описвам как даденият адрес е служебен и че трябва да бъда търсен лично, след като куриера стигне до рецепцията. Нищо че никой не ми иска тази информация, реших че си струва да спестя мислене и усилия на човека, който ще ми донесе нещото. Със същия успех можеше и да не го правя.

След около два часа получих позвъняване от непознат номер за да съм потвърдял, че искам доставката. Потвърдих, преразказвайки всичко отначало, кой съм, къде съм, включително обясненията къде се намира офиса. Незнайно защо бях попълвал форма, след като трябваше да повтарям всичко написано. Попитах кога да очаквам доставката и получих умопомрачителния отговор: „Ами те колегите ще ви се обадят като могат“. „Добре де, все пак – кога приблизително е това? Ден? Два? Седмица?…“ – отново умопомрачителен отговор: „Ами не мога да ви кажа точно. Може да е още утре, може да е другата седмица. Предполагам до десетина дни ще стане…“. Преглътнах, какво да се прави… И това е разговор с производителя…

Два дни по-късно ми звъни мъжки глас – щял да ми достави нещото в 11:30. Казах добре – аз няма да бъда в офиса. Ще оставя пари на момичетата на рецепцията. Имах среща по същото време. По време на среща не вдигам телефона – особено на непознати номера. Като изляза започвам да звъня на списъка от пропуснатите повиквания. Един по един – при поредния номер попадам на непознат мъжки глас – представям се и казвам, че имам пропуснато обаждане от него – оказва се куриерът от сутринта – грапав, троснат глас на собственик с предполагаемо IQ не по-високо от това на многогодишен шофьор. Идвал но не намерил офиса, звънял, аз не съм вдигнал и той си тръгнал?

„Искате да кажете, че не можете да намерите ИНТЕРПРЕД в София?“ – питам, с цялата ирония, която съм в състояние да вкарам в гласа си, докато обезумявам от гняв… Той ИНТЕРПРЕД го бил намерил, но никой не знаел къде е офиса. „А нали имате обясненията ми – специално добавих няколко реда как да намерите офиса?“ Нищо нямал – имал само адрес и телефон. Не че не са му достатъчни. WTF?… Абсурдно – не знам, кой е питал, но на входа има обща рецепция, на всеки етаж указатели. Всеки среднограмотен човек няма никакъв шанс да не намери офиса. Всъщност не знам някой някога да не е успявал…

Щял да дойде пак утре (т.е. днес) и да звъннел половин час по-рано да съм слезел на входа да го чакам. Пак преглътнах… ОК – съгласих се. До преди малко никакво позвъняване. Позвъних аз… А-а-а, да – сети се кой съм… Според мен беше забравил напълно какво е обещал вчера. Не можел днес да дойде, имал бил много работа… Прекъснах го. Казах му да дойде когато може и само ако иска. И затворих А като и ако се появи ще го натиря обратно без да си взема пратката и без да му платя.

Всъщност знам, че не той е единствено виновен – цялата история ми доказва няколко факта, а именно:

  • ТЕД не знаят как се прави електронен бизнес (нямат ни най-малка идея)
  • направили са си сайт, защото са чули, че това е модерно
  • обслужват го между другото
  • нямат система за следене на доставките
  • дори не очакват от шофьорите си да им отчитат какво са доставили и какво не са
  • явно са ги оставили те да преценяват маршрутите си и кое и как да доставят
  • на служителите им никак не им пука за имиджа на фирмата пред клиентите им
  • вероятно и на мениджмънта

Затова нямам никакви угризения да разкажа случката, както и да забравя завинаги за фирма ТЕД, матраците им, другите им продукти и най-вече за сайта ted.bg. Повече – не, благодаря! Добре, че не си купих матрак от тях – щеше да ми е горчив съня…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

5 коментара

  1. http://spisanie.com/web2.0/service-level-20/

    Йовко, ти си дал поредното доказателство за тази моя теория и за една предна, ама препратката е много дълга :)

    Отговор

  2. Привет,

    Съжалявам за случката, много е тъпо това :( Ние си взехме пенолатексов матрак преди няколко дни, и не е на „ТЕД“ (те са малко скъпи) и засега надматрачна стелка не сме си намерили… Имаш ли идея къде може да намерим такава, но не от ТЕД? ;-)

    А иначе… твоята история още веднъж доказва, как простотията се шири безмерно по нашите ширини… че стига и до такива абсурди като този :(

    Отговор

  3. Една виртуална биричка за твоя потребителски активизъм! Хубаво е когато такива отзиви се чуват по-често!

    Отговор

  4. Българска работа. Това ми навява две асоциации :

    Първата : След концерта на Бебел във Варна, минах през Пловдив. Там вървях половин час пеша от гарата, докато си намеря хотела. Стигнах там, при което някакъв отегчен, занемарен, кюфтеобразен господин ми казва, че ме нямало в списъка, имайки се предвид, че бях резервирал стая преди 6 дни. Като ме намери най-после в тетрадката си, аз му дадох обявената в сайта на хотела сума. Той ми поиска повече. Аз му казах какво му пише в сайта и му дадох толкова. Но той настоя. Последва малка разправия между непримиримия плам на Qna и кюфтеобразния, но на мен не ми се разправяше и се предадох. Е, след това без да искам, изпуснах дръжката на душа на пода на банята и тя се счупи, тъй че сме квит. :D

    Втората : Днес, исках да си поръчам ориз от Славянска Беседа по интернет. Порцията в ресторанта струва 4 лева. От сайта беше 8.40 … какво повече мога да кажа … Освен че бих един час път, за да отида да си купя храна на място.

    Отговор

  5. Знам, че темата е отворена малко отдавна, но се сетих за моята случка с матраци „ТЕД“. В края на Септември или в началото на Октомври поръчах някакъв си матрак, който се надявах да пристигне за Димитровден, защото исках да изненадам баща ми. Поръчката ми беше потвърдена след 2-3 дни, след това никой не се свърза с мен и аз започнах да въртя по офисните им телефони, никой не знаеше какво става, какъв е тоя матрак и никой не беше чувал за него.

    Аз им теглих една, отидох, купих матрак от Хепи дриймз без НИКАКВИ проблеми, баща ми спа поне 2 седмици на него и тогава получих обаждане от „ТЕД“, че матрака бил готов и кога да ми го доставят. Стана ми много смешно, но суспях да обясня на служителя, че не желая да се занимавам с фирма с махленска политика, която не се интересува от онлайн клиентите си, онлайн поръчките си и ме е накарала АЗ да ги търся за да им дам 800лв. След това му пожелах лек ден и затворих.

    Не знам как е възможно да се случват такива неща. Винаги съм си мислила, че колкото по-голяма става една фирма, толкова повече се подобрява обслужването в нея, а не обратното- да си мислят „Дреме ми, ние си имаме достатъчно клиенти и без Вас“…

    @ Мишел- съмнявам се че все още търсиш, но подматрачна рамка можеш да си вземеш от всеки мебелен магазин, както и от хепи дриймз и магнифлекс. Успех!

    Отговор

Ако искате да споделите нещо