Няколко поредни дни се оказва, че водя горе-долу един и същ разговор с няколко души. Темата се въртеше около най-големите проблеми на съвременния IT бизнес (и може би не само IT). Някои от тези приличащи си разговори водих с клиенти, други с колеги от моята компания, а сходни разсъждения чета днес и в блогосферата.

Като човек официално плуващ вече второ десетилетие в тези води си мисля, че моите най-големи болки и разочарования май са фокусирани в три неща. Не искам да бъда погрешно разбиран – аз много харесвам бранша си и предполагам, че едва ли някакъв друг бизнес би ме накарал да се чувствам по-добре. За мен света на технологиите преди да се превърне в начин за прехрана беше страст, хоби, начин на живот… И още е… И е чудесно да няма граница между това, с което си вадиш хляба и това, с което си искал да се занимаваш. Въпреки това обаче винаги има неща, които си мислиш, че можеш да промениш за да може бизнесът ти да е още по-приятно занимание… и не само за теб, а и за клиентите ти.

Първият голям проблем в бранша, който се набива на очи напоследък е твърде големият брой случайни хора в бизнеса. Нямам наум това, че хора завършили философия например се занимават с програмиране – това няма никакво значение. Ама наистина. Познавам точно два такива случая – и то блестящи. Имам предвид хората, които не полагат никакви усилия да „влязат“ в точно този бизнес. А той е различен. Не можеш да донесеш маркетинг-концепции, търговски стратегии или други някакви идеи от бизнес с лимонада в IT. Или поне не директно. Не може да не полагаш усилия за да си в крак с времето. Нещо повече – не може да не полагаш усилия да не гледаш напред – поне мъничко. Технологичния бизнес не е и никога няма да бъде бизнес за хора, които стоят от 9 до 6 в офиса и чакат да дойде време за заплата.

Той е свързан с много еквилибристики, гъвкавост, иновации, комбиниране на какво ли не… Надзъртане в съседни браншове, четене на какво ли не… Информационните технологии отдавна престанаха да бъдат специализиран бизнес, а се преплетоха с почти всичко от обикновеното ежедневие до космоса и медицината и именно затова те не могат да останат прост и обозрим бизнес.

Случайните хора може да са много open-minded, да говорят чуден английски и да имат респектиращо образование, но не искат да пречупят мисленето си. Предпочитат клишета. Не са иновативни, защото им липсва background и… въображение… Занимават се с IT, защото браншът е доходен. Иначе биха се занимавали с друго.

Не може да си в този бизнес и да решаваш дребен проблем една седмица. Не може очевидни дреболии да бъдат раздувани до групови драми, да бъдат решавани с участието на цял отбор хора, пет конферентни разговора и задължителна намеса на мениджърски авторитет.

Случайните хора в бизнеса имат свойството да работят в режим на forward-ъри. Те избягват да взимат решения, препращат „горещия картоф“ от отдел в отдел, от човек на човек, но рядко или никога не поемат отговорност за едно простичко да или не. Познавам хора, които никога през този живот не са поели отговорност за това, за което всъщност получават заплатата си.

И тук стигнахме до втория проблем – избягване на отговорността. Много малко останаха „мъжете с топки“ в бизнеса, които могат да тропнат по масата и да кажат, че застават зад това решение или тази стратегия.

Може би има и някакъв поколенчески проблем в това отношение. Особено силно ме притесняват днешните двадесетгодишни. Поне в по-голямата си част – не твърдя, че няма изключения. Но ориентацията на моето поколение и предишните като че ли беше повече към това да решим проблема – може да е на мускули, може да е по български, ТНТМ и с подръчни средства, но да намерим начин за изплуване от неприятна ситуация или някакъв проблем. Сега забелязвам тенденция към предпочитане на подхода – дриблираме с топката около проблема и тупкаме, докато някой вземе да реши нещо.

А това на втора проекция води до съвсем реални проблеми като липса на гъвкавост. Случайните и неуверени хора, неспособни да поемат отговорност предпочитат утъпканите пътеки. Предпочитат да се занимават с познати неща, не са иноватори, не обичат да излизат от шаблона. А това превръща компаниите им в консервативни и тежки структури, докато клиентите очакват обратното.

Случайните хора и непоемането на отговорност създават множеството нива на междинен мениджмънт, където forward-ърите се чувстват най-добре – препращат си взаимно проблемите, генерират картинки, презентации и ненужен шум, дори понякога пречат на тези, които се опитват да свършат някаква работа и да изкарат парите за заплатите им. Т.е. са предпоставка за бюрокрация.

Съвременният IT бизнес ще печели повече ако се фокусира върху клиента и има гъвкавостта да си го позволи. Което означава да се откаже да продава клишета. Бутиковият тип услуги и обслужване обаче предполага по-универсални хора в delivery-то и по-креативни и гъвкави хора в pre-sales-а, с нужния минимум от technical, а не някакъв друг background. Вторите се намират трудно, а първите се създават още по-трудно. И въпреки това си мисля, че това е ключово за да се случи някаква революция в бранша, за който днес Делян така точно е формулирал третия фундаментален проблем, а именно че в наши дни IT бизнеса продава повече политика, отколкото технологии

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

15 коментара

  1. „A people hire A people, B people hire C people.“

    Отговор

  2. Проблемите, които описваш ги има и в другите бизнеси – случайни хора и непоемане на отговорност. Такъв е човешкият материал. Най-сложно е с промяната на мисленето.

    Отговор

  3. Георги Иванов 15 май 2008 в 19:41

    Това го има доста отдавна. За вторият проблем обаче са виновни и някои фирми които налагат този начин на работа, няма да споменавам имена, но съм работил в такава. Във въпросните фирми
    има Product Manager, Project Manager, Software Architect и Software Director. Тея хорица отговарят за дадена продуктова линия и всички решения ги вземат те. Сещай се какво му е на обикновенният програмист като трябва да пише нещо и стигне до кръстопът, почват се писма, отварят се едни дълги дискусии за 2 реда код.

    Отговор

  4. Илия Иванов 15 май 2008 в 22:21

    Хм, е аз пък съм философ по образование. Но за сметка на това не съм програмист :) Едно време древните гърци са имали понятие за философия, в което е имало място и за нещо наречено техне :) Това нещо сега го познаваме под името техника. Винер, Ръсел и другите все са имали нещо общо с философията и ИТ. Пък и философите никога не са имали предразсъдъци относно това с какво се занимават и дали това се вписва в професията.

    Отговор

  5. Аз съм от областта на енергетиката и за съжаление констатирам абсолютно същия проблем. Само трябва се смени IT с енергетика. Проблемът май е всеобщ и доста голям.

    Отговор

  6. Значи, по принципа на индукцията проблемът е всеобщ, за всяка човешка организация.
    Мисля, че случайните се появяват, когато структурата натрупа достатъчно инерция, и тяхното присъствие не може да я спре. Тогава работещите започват да правят компромиси с присъствието на случайните, а постепенно това се превръща в статукво.
    За мен е интересно наблюдението, че инвеститорите търсят малки гъвкави организации, за да вложат парите си. Мисля, че търсят онова начинание, в което все още няма случайни.

    Отговор

  7. Николай Попов 17 май 2008 в 12:31

    Основната причина за 3-те проблема описани от Йовко, в основата на които са „случайните хора“, и както вече всички се консолидирахме общи не само за ИТ, е че „случайните“ отиват в съответния бизнес заради „мода“, „висока доходност“ и т.н., а не защото сърцето им е в тая работа! Дон Хуан, нагуалът на Карлос Кастанеда, казва: „Има хиляди прашни пътища по целия свят и няма никакво значение по кой ще тръгнеш, но ти трябва да следваш пътя със сърце“. И другото – за неуверените младежи, мога да потвърдя. Не знам каква е причината – може би че всичко за тях е много по-лесно, не и се налага да програмират на Фортран 77, без да имат шанс да компилират и видят резултата, правейки от програмирането вид мозъчен фитнес, сега нямат проблеми с хардуер, софтуер, зарити са с книги и информация, трябва само желание да имат. Може би проблемът е в разрушените ценности или лисата им въобще, от това че им липсвал примерът в лицето на родителите им, учителите им, заети със физическото си оцеляване, може би и самите ние сме виновни – трябва да ги учим, стимулираме да поемат отговорност, вместо да ги оставяме да се „наакват“ и да знаят, че винаги има някой който ще им смени памперса. Мъча се с един такъв – 14 годишния ми син, който е на памперс принципа, всеки ден :)!

    Отговор

  8. …може би и самите ние сме виновни – трябва да ги учим, стимулираме да поемат отговорност, вместо да ги оставяме да се “наакват” и да знаят, че винаги има някой който ще им смени памперса…

    Правилно, по-възрастните и вероятно по-опитните трябва да учим новите. Това е естествено. А когато човекът отсреща е качествен и напредва, удовлетворението е наистина голямо. Аз вкарах един такъв човек в професията и сега той е един от най-добрите ми приятели.

    Хората, които израстват при трудни обстоятелства и въпреки всичко постигат успехи, имат нещо общо помежду си; в критичните моменти през младостта си те са имали стимулиращи взаимоотношения със загрижен за тях човек в зряла възраст.
    Бил Клинтън

    Отговор

  9. Аз също мисля, че тоя проблем не е само до IT. Доскоро работих за голяма компание (не IT) и проблем също имаше – голяма бюрокрация.

    Искам да обърна внимание и на нещо свързано с темата – за професията „мениджър“. Напоследък забелязвам, че се търсят „мениджъри“. Кво е това по дяволите. Хора скачат от индустрия в индустрия, без да отбират изобщо от нея, ама са т.нар. „мениджъри“!?? Мисля че това генерира, част от нещата, за които говориш.

    Отговор

  10. Не само че не съм съгласен, но и това просто не е вярно :-)

    Отговор

  11. Много си прав батинка. Темата е страхотна, но нека перифразирам заглавието ‘ Трите д(р)ами в ИТ бизнеса’. Именно, става въпрос не за драми, ами за дами. ИТ бизнеса не е за лигльовци, които се изявяват като юпита от ситито. ИТ бизнеса е за хора с топки, ама здрави топки, дето като кажат нещо, ще го изпълнят – безценно. Според мен голяма част от ИТ проектите пропадат, поради липсата на ясна отговорност. Втората огромна тема, е за ввръзката между ИТ и бизнес. Ми то е едно и също. Може ли нещо да съществува без ИТ? Може ли? Не може. Даже в конезавода в Долна Свидня хранят програмирано конете. Няма сфера от живота без ИТ, но все още т.нар мениджъри смятат ИТ-то като черната дупка на разходите. Безмълвно тази стара генерация хора, ще си отидат, но такива поразии правят, че после ще ни бъде трудно на всички нас да им изчистим лайната (с извинение). И последно, защото сме на 3 теми, ама не най-маловажно е визията. Знаете ли, че визията на БГ компаниите е за следващите 1-2 години. Е защо си мислите е така? Ми защото трябва да види западния опит, ама балканските ни душици нещо все искат да се уникални и незаменими. Защото стабилността на икономическата среда е уникално чвление, където ако имаме свободен пазар не сме доволни ( справка бензкина и неговите цени), но ако имаме регулиран пазар, пак не сме доволни. е аккво искаме тогава- ми как какво – да се оплакваме и да мрънкаме как не ни вървят системите, гъдела ни пречи и т.н.

    Отговор

  12. IT бизнесът е не само IT, а и бизнес.Там навлизат хора с пари, търсещи възвращаемост.Бизнесът във всяка една страна, е вид огледало, отражение на хората, манталитета им, нивото на гражданската им отговорност.Като доказателство мога да посоча че в цивилизована страна ще ядете в заведение за бързо хранене с безупречна хигиена, в арабският свят – ще си купите парче пържено месо от умряла камила, гнило и плюто от мухите поне няколко часа под слънцето.И ще си го купите от сергия зарита с прах, от продавач който не се е къпал последните няколко седмици.И ТОВА ЗА ТАМ Е НОРМАЛНО.
    Ние сме някъде на средата, между арабските сергии и европейските заведения за бързо хранене.По сме близо до вторите, но пак се чувства влиянието на първите.Затова и бизнесът ни е такъв, какъвто няма да е в развиващите се страни, но ще е слаба имитация на бизнес от развитите.
    Причините за проблемите в бизнесът са липсата на актуален подбор на кадри.Глобалистичната простотия „учи-завърши престижна гимназия с висок успех-научи езици-завържи престижен колеж/университет с висок успех-вземи научна степен с висок успех-специализирай в известни фирми-заслужи похвали-ти си много добър специалист“ е пълен шит.Виждал съм програмисти-отличници, които не могат да сложат дискета във флопито.Но докато успех в училище, и евентуално в коя фирма си търкал стол са определящи за това какво можеш, какво си готов да дадеш от себе си, и каква е степента ти на лоялност към това за което ти се плаща, такава ще е системата – куцаща но действаща.А IT бизнесът е просто едно от многото криви огледала в България.Бизнесът е бизнес – мобилните оператори стъпили тук (австрийски и гръцки) не предлагат цени като на техният пазар – предлагат цени като на нашият.Банките колкото и да са западни – не предлагат кредити със западната лихва – предлагат я с такава каквато се счита за обичайна тук, по-висока.Когато клиентът стане по-взискателен, започне да си отстоява правата, плати пари за консултация или отдели време за да се образова , стане взискателен и започне да изисква, съответно – да сменя фирми и обслужването им, тогава ще започне конкуренция не само в цените а и в качеството.А за мениджмънта – там съм на мнение че целият този бизнес модел по който се движи светът е сбъркан.Накрая ще излезе че Маркс е бил прав.

    Отговор

  13. Георги 3 юни 2008 в 23:49

    Прав си, Йовко. така е за съжаление не само в ИТ бизнеса. Глобализацията и големите концерни, медиите и компютрите не са само богатство, но и опасност. Аз работя за най-голямата компютърна фирма в света, повярвай ми, побърквам се, когато за нещо, което преди (когато работих във фирма с 20 човека персонал) ми отнемаще 5 минути, сега пиша е-мейли, правя тикети, обаждам се по телефона на някой в Индия или Коста Рика и губя цял ден за някаква глупост. Отдавна вече съм се отказал да се боря с технобюрократичната машина, просто ме прегазва като муха и продължава. Добре че поне дават пари, иначе да съм се побъркал оконачтелно и безвъзратно.

    Отговор

  14. Ами обади се да пием някой ден кафе в офиса тогава ;-)

    Отговор

  15. Поддържам написаното от Йовко и дори това ми даде „хляб“ за постинг в моя блог… http://bystandardobservations.blogspot.com/2008/06/1.html

    Отговор

Ако искате да споделите нещо