Няколко поредни дни се оказва, че водя горе-долу един и същ разговор с няколко души. Темата се въртеше около най-големите проблеми на съвременния IT бизнес (и може би не само IT). Някои от тези приличащи си разговори водих с клиенти, други с колеги от моята компания, а сходни разсъждения чета днес и в блогосферата.

Като човек официално плуващ вече второ десетилетие в тези води си мисля, че моите най-големи болки и разочарования май са фокусирани в три неща. Не искам да бъда погрешно разбиран – аз много харесвам бранша си и предполагам, че едва ли някакъв друг бизнес би ме накарал да се чувствам по-добре. За мен света на технологиите преди да се превърне в начин за прехрана беше страст, хоби, начин на живот… И още е… И е чудесно да няма граница между това, с което си вадиш хляба и това, с което си искал да се занимаваш. Въпреки това обаче винаги има неща, които си мислиш, че можеш да промениш за да може бизнесът ти да е още по-приятно занимание… и не само за теб, а и за клиентите ти.

Първият голям проблем в бранша, който се набива на очи напоследък е твърде големият брой случайни хора в бизнеса. Нямам наум това, че хора завършили философия например се занимават с програмиране – това няма никакво значение. Ама наистина. Познавам точно два такива случая – и то блестящи. Имам предвид хората, които не полагат никакви усилия да „влязат“ в точно този бизнес. А той е различен. Не можеш да донесеш маркетинг-концепции, търговски стратегии или други някакви идеи от бизнес с лимонада в IT. Или поне не директно. Не може да не полагаш усилия за да си в крак с времето. Нещо повече – не може да не полагаш усилия да не гледаш напред – поне мъничко. Технологичния бизнес не е и никога няма да бъде бизнес за хора, които стоят от 9 до 6 в офиса и чакат да дойде време за заплата.

Той е свързан с много еквилибристики, гъвкавост, иновации, комбиниране на какво ли не… Надзъртане в съседни браншове, четене на какво ли не… Информационните технологии отдавна престанаха да бъдат специализиран бизнес, а се преплетоха с почти всичко от обикновеното ежедневие до космоса и медицината и именно затова те не могат да останат прост и обозрим бизнес.

Случайните хора може да са много open-minded, да говорят чуден английски и да имат респектиращо образование, но не искат да пречупят мисленето си. Предпочитат клишета. Не са иновативни, защото им липсва background и… въображение… Занимават се с IT, защото браншът е доходен. Иначе биха се занимавали с друго.

Не може да си в този бизнес и да решаваш дребен проблем една седмица. Не може очевидни дреболии да бъдат раздувани до групови драми, да бъдат решавани с участието на цял отбор хора, пет конферентни разговора и задължителна намеса на мениджърски авторитет.

Случайните хора в бизнеса имат свойството да работят в режим на forward-ъри. Те избягват да взимат решения, препращат „горещия картоф“ от отдел в отдел, от човек на човек, но рядко или никога не поемат отговорност за едно простичко да или не. Познавам хора, които никога през този живот не са поели отговорност за това, за което всъщност получават заплатата си.

И тук стигнахме до втория проблем – избягване на отговорността. Много малко останаха „мъжете с топки“ в бизнеса, които могат да тропнат по масата и да кажат, че застават зад това решение или тази стратегия.

Може би има и някакъв поколенчески проблем в това отношение. Особено силно ме притесняват днешните двадесетгодишни. Поне в по-голямата си част – не твърдя, че няма изключения. Но ориентацията на моето поколение и предишните като че ли беше повече към това да решим проблема – може да е на мускули, може да е по български, ТНТМ и с подръчни средства, но да намерим начин за изплуване от неприятна ситуация или някакъв проблем. Сега забелязвам тенденция към предпочитане на подхода – дриблираме с топката около проблема и тупкаме, докато някой вземе да реши нещо.

А това на втора проекция води до съвсем реални проблеми като липса на гъвкавост. Случайните и неуверени хора, неспособни да поемат отговорност предпочитат утъпканите пътеки. Предпочитат да се занимават с познати неща, не са иноватори, не обичат да излизат от шаблона. А това превръща компаниите им в консервативни и тежки структури, докато клиентите очакват обратното.

Случайните хора и непоемането на отговорност създават множеството нива на междинен мениджмънт, където forward-ърите се чувстват най-добре – препращат си взаимно проблемите, генерират картинки, презентации и ненужен шум, дори понякога пречат на тези, които се опитват да свършат някаква работа и да изкарат парите за заплатите им. Т.е. са предпоставка за бюрокрация.

Съвременният IT бизнес ще печели повече ако се фокусира върху клиента и има гъвкавостта да си го позволи. Което означава да се откаже да продава клишета. Бутиковият тип услуги и обслужване обаче предполага по-универсални хора в delivery-то и по-креативни и гъвкави хора в pre-sales-а, с нужния минимум от technical, а не някакъв друг background. Вторите се намират трудно, а първите се създават още по-трудно. И въпреки това си мисля, че това е ключово за да се случи някаква революция в бранша, за който днес Делян така точно е формулирал третия фундаментален проблем, а именно че в наши дни IT бизнеса продава повече политика, отколкото технологии