mashme Някъде преди около половин година направих първия си опит да дефинирам някак част от понятията около свободната култура. Както заявих и тогава в статията си, тя се нуждае от развитие, доколкото и самите понятия, ориентири и базис все още се търсят и подлежат на създаване, израстване и някакво определяне.

През това време с много хора, сред които бяха композитори, музиканти, художници, журналисти, фотографи, юристи, а и най-простосмъртни хакери дискутирахме различни казуси, свързани със свободата на произведенията на изкуството. Един от очевидните проблеми е принципното пренебрежение, с което повечето хора на изкуството отбягват теми като лицензиране и авторски права. Особено младите автори и тези, които някак вътре в себе си са приели вече идеята за свободна култура и я припознават като своя.

Много автори казват „Ами моите неща вече са свободна култура – те са в интернет – всеки може да си ги свали или разглежда. Защо е нужно да ги лицензирам изрично като Creative Commons?“. А някои дори казват „Не ми пука за никакви лицензи. Аз искам моите неща да стигат до хората – всичко останало е без значение“. Една позиция, която заслужава поклон…

Всъщност в подобно изказване има много смисъл. Ако един автор не иска музиката му, текстовете (това важи и за блоговете), картините или фотографиите му да се четат/слушат/разглеждат свободно той не би ги оставил за свободен download в Интернет. Истината е, че ровенето в макар и кратката документация на Creative Commons лицензите може и да е досадно за да прецениш кой точно лиценз най-добре пасва на творбата и характера ти. Всъщност нали вече всички знаят, че Creative Commons не е един лиценз, нито дефиниция за свободна култура, а фамилия (цял набор) от лицензи, плуващи в спектъра на различни степени на освободеност на творбите? Спектър, от който всеки автор може да избере сам дали разрешава комерсиална употреба на творбите си, или дали могат да се правят производни творби от неговата, дали тези производни също трябва да са свободни или може и да не са.

Всъщност в това има много сериозен смисъл, въпреки че изглежда малко сложно и ненужно. Едната причина е чисто юридическа и тя е, че в момента на своето създаване всяка творба поражда със себе си и авторски права, които ако не е уговорено друго, принадлежат на нейния автор или пък поръчителя, ако авторът е работил по нечия поръчка. Така е и в българското законодателство. Според американското например тези изключителни права се защитават от закона в продължение на 70 години след смъртта на автора. Типичните действия по копиране, модифициране и разпространение са всъщност нарушение на авторски права. Авторът, като притежател на тези права, има безнаказаността да публикува творбите си във всякакъв вид, който му допада, но това съвсем не превръща в безнаказано действието по свалянето на тези творби от Интернет, копирането им, особено неясно е позволението за модифициране или разпространение. Ако не е уговорено друго – обърнахте ли внимание? Лицензът е начин да бъде направена друга уговорка.

Казано накратко – това, че една творба е публикувана свободно, не я превръща в свободна за ползване. Тя все още е единствена собственост на нейния автор и по подразбиране не е ясно дали и как може да се ползва. Допускането, че е в Интернет може да ме доведе до идеята, че мога да си сваля такава песен, например, и да си я слушам. Да – наистина за какво друго би я оставил в Интернет нейния автор!? Но дали мога да я дам на приятел, дали мога да я запиша на CD и да я подаря някому? Мога да предположа, че това няма да разсърди много нейният автор, но… ако имам радиостанция и искам да я завъртя в ефир? Или интернет-радио? Ами ако някоя фирма я хареса за реклама? Ами ако не съм я свалил от сайта на автора и? Как да съм сигурен, че той няма против това? Възникват купчина въпроси, които нямат подразбиращи се отговори. А премълчаването на отговорите не е от полза нито на автора на свободната творба, нито от полза на зрителите.

Creative Commons няма за цел да утежнява споделянето на свободните произведения на изкуството. Creative Commons е етикет, указател колко свободно е дадено нещо и какво точно неговият автор разрешава да се прави с творбата му. Това е изрично декларирано позволение, което е доста по-различно от неясно такова, базирано на негласно предположение.

Указателите на свобода имат смисъл на яснота за потребителя – той получава ясни послания като види на CD-то си „копирай ме – няма проблем“. Тук стигаме и до втората основна причина за съществуването на тези указатели – психологическата.

Живеем в свят, в който свободата за жалост не се подразбира. Подразбират се забраните. Мозъците ни ежедневно биват промивани, че сме на ръба да се превърнем в престъпници, ей така, само както си ходим по улиците или browse-ваме из мрежата. Защо сме го позволили и продължаваме да го позволяваме е една друга тъжна тема. Затова на този фон трябва да предполагаме такъв уплашен тип потребители, който е стреснат най-малкото, ако не и втрещен, какво точно може и не може да прави. Наскоро едно момиче ме попита дали може да линкне мой материал. За Бога! Докъде сме го докарали, да се притесняваме дали можем да посочим съществуването на нещо. Боим се да повдигнем пръстче като проява на „Виж какво има там!“. По дяволите, все още не е забранено да се линкват материали дори от сайта на Microsoft! В такъв контекст е много важно свободната култура изрично да бъде афиширана като такава.

Да, това няма да направи тези произведения на изкуството повече или по-малко изкуство. Нито повече или по-малко стойностни. Но ще има значение за свободата, ще има значение за провокацията на креативно мислене, за промяна на шаблона за забраната по подразбиране. Самото съществуване на декларирана свободност и колкото по-често се среща тя, ще счупи мита, че да споделяш, копираш, разпространяваш е незаконно и нечестно, защото ще има някакъв тип култура, която те провокира и настоява да го правиш. Така подразбирането на забраните ще се обезцени и ще стане неясно.

Защо свободната култура има смисъл? Ами защото премахва угризенията и прави нещата достъпни. Какъв е шансът един млад автор, без значение дали е музикант, художник или нещо друго, да получи трибуна? Какъв е шансът изкуството му да стигне до хората? Не особено голям ако не го забележи някой и не го лансира, ако някой label не види пари в него и не започне да експлоатира изкуството му.

А всъщност всеки автор иска изкуството му да докосне възможно повече хора. Това е вид разговор между него (чрез творбите му) и хората, които ги оценяват и… приемат понякога за близки и дори свои. Единствено свободната култура може да се превърне в напълно своя за зрителя. Единствено, обявени изрично като свободни с някакъв лиценз, ни дава основание да можем с чиста съвест, да си свалим такава песен или снимка от Интернет, дори и да не са от сайта на автора им. Така други сървъри без тревога ще могат да хостват CC-съдържание, което е маркирано така.

Свободните произведения на изкуството, публикувани като такива в Интернет или по друг някакъв начин са достъпния път на всеки млад автор да покаже какво носи в себе си, да бъде харесан, оценен, а и да стане популярен (защо не?). Нима с един-два CC албума една група да не може да набере по-сериозна скорост от всякакви други дългогодишни клубни усилия? Нима пречи една или две песни от всеки албум да бъдат свободни за слушане и споделяне, а защо не и за remix? Нима пречи и на утвърдени групи да го правят? Някои вече го правят! Нима това не е най-добрата реклама?

Указателите на свобода не са просто скучни и досадни етикетчета. Те са нещо като подадени ръце, нещо като връщане към корените на изкуството, от преди бизнеса и адвокатите, когато то е имало значение повече на достъпно за всички търсене на красота, като докосване до красотата.

Ако сте творец и искате вашите неща наистина да стигнат до повече хора, отбележете някак това, направете го изрично. То може би не е особено важно за вас, но е важно за потребителите, за феновете, за тези, за които е предназначено. Изборът на лиценз няма да ви отнеме повече от 5 минути, а със сигурност ще ви спечели много повече приятели. Само погледнете тук:

http://creativecommons.org/license/

http://creativecommons.org/tools/ccpublisher

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Здравей Йовко,

    Дистанцирайки се от песимистичното си изказване в една друга тема – което все още поддържам с мрачната част от съзнанието си, докато с другата се надявам то да не се сбъдне – бих искал лично да те поздравя за написването на тази тема. Много добре, точно и ясно си изнесал фактите и си анализирал отношението на хората към въпросите свързани с интелектуалната собственост като цяло. Като гейм дизайнер, част от проектите на който ще се появят безплатно под CC лиценз в бъдеще и ще разчитат на популяризиране и развитие от самите потребители, аз сериозно приемам въпроса за лицензирането на своите продукти. Ползата от свободният обмен на съдържание, идеи и съдържание далеч надвишава насаждания страх, че всеки потребител, докопал се до твоя продукт, автоматично се превръща в крадец на нечии въображаеми приходи.

    И все пак, много може да се направи по въпроса преди статии като тази да бъдат възприети от необразованите потребители. На първо място, не можем да очакваме от обикновеният музикант, художник и т.н. да разбере CC ако е написан суховато на английски език. Имаме нужда от превод на Creative Commons на български език с необходимото съобразяване с ЗАвП. Имаме нужда всички пропагандни материали от сайта – например четиристраничния комикс – да бъдат преведени на български и отпечатани евтино и разпространени до заинтересувани лица. Имаме нужда от български Creative Commons сайт, на който да покажем на хората основните източници на свободни материали – специалната търсачка на Yahoo, CC отдела на Flickr и т.н. Едва когато е свършена тази работа можем сериозно да очакваме, че българският творец има шанс да осъзнае идеите на свободния лиценз.

    Мисля също така, че в България трябва да се създаде един сайт, блог или портал, който да информира, дискутира и да представя действителността на интелектуалния сегмент в съвременната икономика. Не самоцелна пропаганда на един или друг лиценз или вид авторска собственост, а ясно представяне на фактите така, че посетителите и преитежатели на права да си изградят правилата представа за това какво могат да сторят за ясното и точно разграничаване на предоставените от тях права и ползата от свободната култура като цяло. Това е дори по-добър подход, защото той ще изкорени невежеството на творците към техните произведения, а оттам – изборът е техен.

    Ще копирам тази статия на сайта си в отделна тема и ще я поставя в отделна секция посветена на интересни теми от други автори.

    Отговор

  2. По превода на CC се работи: http://blog.peio.org/index.php?p=324, a съвсем скоро и open-culture.net ще заработи истински.

    Отговор

  3. Благодаря за връзките. Бях дочук за работа по превод на лиценза, но нямах конкретна връзка която да подкрепи това. Предполагам ще го включа като допълнение утре към материала на блога ми.

    Отговор

  4. Йовко, може ли да промениш „ако не е уговорено друго“ от курсив на удебелен? Според мен е изключително важно дори временно преминаващи автори да им се набие това в очи.

    А за съжаление курсивът само бегло се откроява, и не хваща веднага окото при прелистване. А е наистина важно!

    Rayner, ЗАвП няма, има ЗАПСП или казано още Закон за авторското право и сродните му права.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *