Универсални подновявания

След няколко дни изтичаше валидността на персоналния ми т.нар. универсален електронен подпис (УЕП), с който се сдобих миналата година. Ако трябва да съм честен използвах го точно веднъж по специалното му предназначение – а именно за да си общувам електронно с държавата. Подписах с него електронна молба за гласуване по настоящ адрес в сайта на ГРАО преди кметските избори. Толкова. Да – използвал съм го за подписване на файлове, електронна поща и т.н., но с кореспонденти, които едва ли са оценили факта, че използвам разпознаваем за БГ-държавата УЕП и удостоверител, в смисъл че със същия успех можех да ползвам и друг сертификат. Понеже имам и издаден от VeriSign сертификат – той определено има повече смисъл за останалия свят. Най-малкото заради липсващото неудобство при проверката му от неспециалисти изпадащи в чуденка къде и как точно да проверят валидността на българския ми УЕП.

В този контекст дълбоко се зачудих има ли смисъл от подновяването му – електронните услуги и правителства в БГ се множат със завидна скорост, но в същия момент все още са някаква химера като решиш да ги ползваш на практика. Все пак реших да се пробвам за още една година… наивността ми е един от личните ми безсмъртни грехове… Току-виж уволнили някога Ники Василев! Честит рожден ден, г-н Министър!…

Усилието ми струваше разходка до най-близкия офис на партньор на удостоверителя ми, похарчени 18 лева и 90 стотиники, 30 минути чакане на каката да се оправи със софтуера и компютъра си, подписах се на около 10 места на всякакви хартиени документи, получих 6-7 страници хартия, които няма и да прочета дори, поискаха ми PIN-а!!, и мацката проведе 2 телефонни разговора преди да успее да ми сътвори нещата… Всъщност беше готина и friendly, но с такава въздишка посрещна идеята, че ще трябва да подновява удостоверение, че мисля че би приела всякакво друго алтернативно предложение… Аз обаче се проявих като несъобразителен и настоятелен…

Всъщност равносметката дотук е – спестена една хартиена молба – в най-лошия случай в два екземпляра – т.е. два листа хартия и едно разхождане до общината ако я бях подал offline, плюс някакво чакане пред някакво гише. За целта разходвани около тридесетина или четиридесет лева миналата година за четец, карта и удостоверение, още 19 лева днес, подписани договори тогава и отново днес – т.е. около 15-20 листа хартия, чакане поне по половин час миналата година и сега, поне две разходки до офис на удостоверителя, но май само миналата година бяха две – потвърждаване на заявка и след това получаване – значи общо три с днешната…

ОК – съгласен съм, че можех да бъда в ситуация, в която повече да експлоатирам електронния си подпис – примерно ако бях фирма, но като човек с прилично Интернет присъствие и с достатъчно ентусиазъм да инвестирам лични средства за да потребявам нови и електронни услуги фактът, че не съм го направил би трябвало да е тревожен за някоя от страните – и то определено не тази, която очаква услугите и (за съжаление a priori) се е подготвила да ги използва…