Варшава

Варшава е един от напълно разрушените градове през Втората световна – заради факта, че именно Полша стои на пътя между тогавашна фашистка Германия и Съветския съюз. Може би няма друг европейски град, по чийто улици непрекъснато да се виждат толкова много паметни плочи на жертвите от миналото. Повечето са на полски език, но присъствието им неясно защо ме накара да си помисля, че поляците със сигурност не са народ, който не помни историята си.

Центърът на града на практика е бил напълно разрушен и това, което сега се нарича Stare Miasto всъщност е една гигантска реставрация. Самите поляци не са на едно мнение дали нещата са реставрирани наистина каквито са били, но всъщност какво значение има. Старият град донякъде напомня на Прага, а съвременна Варшава всъщност е един модерен и добре направен град. Всъщност това, че е построен на практика наново през втората половина на миналия век го прави наистина подреден. Големи булеварди и много пространство навсякъде те карат да дишаш наистина спокойно и широко, скитайки из града. Дори малките улички нямат нищо общо с претъпканите софийски еднопосочни пътечки в центъра на нашата столица. Зеленината е навсякъде, около всяка улица има широки тротоари или алеи, а навсякъде мирише на прясно окосена трева, защото всички зелени площи се поддържат перфектно.

Не е като да няма боклуци – по този параметър май са най-близо до нас българите. И кучетата им минират градинките по точно същия начин, но кучета на каишка, разхождани от стопаните им. Така и не видях бездомно псе.

Има невероятни еднофамилни къщи или нещо като по-големи кооперации за очевидно по-богатите и съвсем неугледни панелки, около които най-често се виждат пенсионери. Сигурно обаче е едно – Полша има своя стабилен процент средна класа. Хората са спокойни и цари невероятно взаимно уважение. По навик на една пешеходна пътека спрях да направя път на един завиващ автомобил, но не се получи. Човекът спря и докато не си използвах предимството не пожела да мръдне и докато траеше диалогът ни с жестове кой е по-кавалер от другия никой отзад не му свирна да се разбърза.

Колите се движат кротко и в редички – тарикатлъци на дребно от тип „прецакай другарче“ за един светофар разстояние няма, въпреки че даже по големите им и широки булеварди се получават не малки задръствания. Никой не нервничи, всички чакат реда си. Винаги съм се питал закъде сме се разбързали ние? Всъщност ние не бързаме за никъде – нито заплатите ни са толкова големи, че да бързаме, нито уважението към другите, че да не закъсняваме. Просто сме тарикати на дребно в душата си. Най-важно за нас е да прецакаме някого – с нещо дребно – ама да сме на далаверка, че иначе деня ни няма да е готин.

Чистачи на стъкла по светофарите също си има, но ако с жест с ръка откажеш услугата няма да те измият насила или да ти се изплюят на предното стъкло.

Прохладно е – въпреки че аз се движа така както и в София по сако и риза – повечето поляци си се движат с палтенца, якета и връхни дрехи. А навсякъде приемат само злоти. Докато в Чехия и Словакия не е особен проблем да платиш с евро – тук категорично не се получава.

Видях и как се строи нов жилищен комплекс тук – цялото пространство е оградено с ограда. Огромна е! Построен е път покрай строящите се блокове – някои са готови, на други тепърва се копаят основите, но никой не живее там докато всичко не бъде готово в края на тази есен. Около блоковете, които са завършени се правят градинки, магазини, детски площадки – все едно някой го прави с Lego. Влиза се само с пропуск и на входа на комплекса има бариера. Хората ще могат да се нанесат, когато всичко е напълно готово и оградата около новото кварталче бъде демонтирана. А да, камионите, които излизат от строежа минават през мивка преди да стъпят на градския асфалт…

Не бих живял тук, но на повечето, които вече го правят със сигурност не им е зле. Както и със сигурност има какво да научим от поляците. Ако поне малко българите се взаимоуважавахме повече, може би и съдбата ни щеше да е по-розова.