Днес бях в особено хипарско настроение – обикновено не съм толкова бъбрив, но днес май надприказвах на квадрат всички около себе си. Преди малко също в подобен прилив на хипарщина с Пейо се качихме на някакво хълмче зад Художествената галерия и пихме бира сред природата. Точно там той, с уникален талант на артист, ми разказа един не по-малко уникален виц, който преразказвам, защото него го домързя да го опише в blog.peio.org. Няма как да пресъздам очарованието на вица, разказан от Пейо, защото за целта ще ми е нужно видео, за което моля да бъда оневинен.

Имало едно време едно момиченце – уникално грозно момиченце, хипер-недъгаво, кошмарно-дефектно просто. Било толкова зле горкото, че един ден, когато покрай него случайно минала Златната рибка, толкова много се пищисала, че сама се уловила за да може да му изпълни три желания.
– Аз съм Златната рибка и изпълнявам желания, момиченце! Понеже ме улови ще ти изпълня три желания! Кажи какво искаш…
– Хмъ… – изсумтяло ужасно грозното момиченце, което освен грозно, също така пелтечело, сумтяло и фъфлело, пръскайки лиги наоколо. – Искам две гулеми уши, с многу косми по тях и изотвътре и отвънка, ъхъ… многу гулеми черни косми…
Златната рибка се втрещила, опулила се, но какво да прави – изпълнила желанието.
– Кажи сега другото си желание – казала рибката.
– Мииии, искам едни такива вежди – мноогуууу гулеми, половин метър, да висят така надолу, рунтави, надолу… – сред водопад от слюнка изфъфлило момиченцето.
Златната рибка още повече се същисала, гледала невярващо, но изпълнила и това желание.
– Остана ти още едно желание, момиченце – кажи какво искаш – това е последното, обаче – имай го предвид…
– Ахмиииии… Искам един носъ, голяяям и дълъг нос, с косми изотвътре и пъпки, много пъпки… и един цирей, ей тука, отстрани на върха…
Златната рибка толкова се стресирала, че разровила завесата от новите дълги рунтави вежди, за да види лицето на ужасно грозното момиченце, и гледайки го в очите, попитала:
– Сериозно ли?
– Ахъм – с цялата си увереност потвърдило момиченцето…
И какво да прави Златната рибка, изпълнила и това желание и толкова била вцепенена от изненада, че не осъзнала кога момиченцето и обърнало гръб и тръгнало да си ходи. Стреснала се Златната рибка и се провикнала, потупвайки го по рамото:
– Чакай, чакай…
Обърнало се момиченцето и с грозния си дълъг нос направо съборило Златната рибка на земята от невнимание. Тя станала отупала се от праха и попитала:
– Добре де, кажи ми само едно – защо не си поиска да си красива, нежна и някой да те обича?
– Хмъ? Ми то можеше ли?…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Култов, и много тъжен „виц“! Какъв виц – то според мене си е притча – с много силна поука вътре в нея…

    защото за целта ще ми е нужно видео

    Видео-блозите вече набират сила, кой знае какво ще видим скоро…

    Отговор

  2. Оле, направо щях да се разплача. Наистина е повече притча отколкото виц. Често човек чувствайки се тъмен, грозен, лош, поисква да е още по-тъмен, грозен, лош. Защото е попаднал в канала на квалификациите и вече има профил, определен от обществото, а и от него самия, като част от обществото. И движението е само по тези релси. Повече или по-малко тъмен, грозен, лош. И избира да е повече, защото иска да е някой. А даже през ум не му минава колко близо е светлината. Съвсем близо, просто перпендикулярно на релсите. Трябва само да я поискаш.

    Отговор

  3. Уххх… ама и ти си един… Защо трябваше да го публикуваш това точно в дните, когато си препрочитам „Колела“ на Артър Хейли…

    За тези, които не са я чели, или не си я спомнят – една от основните истории в книгата се върти около чернокожи американци в началото на 70-те, които не се надяват на нищо по-добро по две причини: защото не смятат, че ще се случи, или защото просто *не знаят*, че е възможно да има нещо по-добро. Та се замислих за други подобни случаи – и после реших да хвърля един поглед на блога ти…

    Отговор

  4. Това ми прилича на Gothic философия, а след фотосесията в хамбара вече почваш много да ме съмняваш че си минал на тъмната страна. Добре дошъл.

    Отговор

  5. Тъмната страна? Хе… не бих казал – зависи от тъмната страна, де – от дефиницията и… Ако тъмната страна вярва в доброто, а светлата твори чалга – то тогава всякак избирам черната ;-) Стереотипите винаги са ме дразнили! Какво означават епитетите? Но готик философията е интересна – само толкова – далеч не е мое амплоа…

    Отговор

  6. Много ме зарадва, Йовко, вицът е прелестно извратен – ако загледаш какво да е като смисъл отвъд черния хумор, и ти се пригажда. Смях и вертиго, това е рецептата на истинския черен хумор ;-))))

    Отговор

  7. Пенчев, а защо трябваше Пейо да ми го разкаже точно онази нощ, в която… едни разсъждения…

    Такъв е животът – низ от (не)случайни случайности… ;-)

    Отговор

  8. ЗВЕРСКО . МНОГО ЗВЕРСКО !!!

    Отговор

  9. Да, извода е: красивото си е умно! ;)

    Отговор

  10. Преди време прочетох един надпис на автобусна спирка- хем се смях, хем поука си извадих, хем нещо не ми се връзваше. Като сега, когато прочетох вица. „Във всеки изрод дреме по един урод“- това беше надписа. Народното творчество е много реално, съдържа директно послание и е жестоко експресивно. Като си помисля, че познавам хора все едно са излезли от вица и с недъга си будят освен мъка и ярост, че всъщност са едни прекрасни хора, които поради стеклите се обстоятелства са в положение, в което обществото с мъка ги поглежда с крайчеца на окото си- невероятно жестоко е да ги използваме за да си „вадим поуки“. Ние здравите и красивите(може би) имаме нужди – „да извадим философията си на показ“, „да станем по- добри“, „да видим света с други очи“ – представяте ли си!? И за да се впечатлим достатъчно, че да се развълнуваме придчите ни са стъпили на физическите недъзи на хора, които изобщо не го заслужават… Разбирам, че има определена „художественост“ в такъв тип народни творчества. Не съм и войник, който отстоява някаква мисъл на всяка цена. Просто се замислих, няма ли по- други методи, които да ни напряват по- чуствителни към житейското, толкова ли сме закърнели, че трябва да бъркаме дълбоко по раните за да почувстваме/ разберем нещо…. Вашият приятел може би е имал тази задръжка, която не му е позволила да разкаже вица пред аудитория по- голяма от пейка в парка или четириместна маса.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *