/ Лично

Въображението

Напоследък има нещо във въздуха. Случват се особени неща. Такива, които някак настояват да ми направят впечатление. Запознавам се с хора, които са родени на една и съща дата с досегашни мои приятели или близки. И то с някаква регулярна периодичност за няколко конкретни дати. Обикновено никога не печеля нищо от томболи или подобни игри, а през последните 2-3 седмици печеля във всяка томбола или жребий, където се замеся. Дотук четири. Жалко, че измъкнаха джакпота от тотото… сега можех да го вкарам в серията…

Всъщност това са забавните неща. За жалост се случват и купчина не толкова забавни. И те също не са малко, но тях предпочитам да не ги разказвам.

Усещането, обаче, е сякаш всичко наоколо някак невидимо ври и нещо предстои да кипне. Не говоря за метафизика. Абсолютно прагматично е… Динамиката на ежедневието ми смени релсите и посоката си, но отново вдигнах темпото почти в моя си ритъм. И всъщност се чувствам жив – незвисимо от моментната проява на някоя флуктуация с положителен или отрицателен знак. Когато около теб се случват много неща – естествено е сред тях да има и розови, и виолетови, и сиви, и черно-бели. Когато се случват много неща, те те срещат с много повече хора от обикновено и там също е нормално да има и сблъсъци, и докосвания, и разминавания…

Мисълта ми, след този разхвърлян и дълъг увод е, че когато се усещаш жив, то е само защото в достатъчна степен държиш живота си в ръце. Вероятно никога това усещане не може да бъде пълно и стабилно, но стига и просто да го има. Съдбата, разбира се, винаги има опцията да разбърка картите, но поддържайки огънчето отвътре живо, ние не сме безгласни букви пред нея.

Пиша това на днешния ден, защото Освобождението… всъщност не се е случило напълно. Има още твърде много… за освобождаване… За да вземем наистина живота си в ръце и да не сме толкова подвластни на съдбата, жребия или унинието… И то като отделни хора, понеже нацията е само сбор. Защото всеки един от нас наоколо има думата и трябва да има начин, воля и кураж да я упражни. В неговата правилна посока…

И понеже напоследък съм на вълната на любимите ми Буковски и Хенри Милър – един от златните ми цитати от втория, което ми се струва много на място в ден като днешния… и не само:

„Ние всички сме престъпници в едно престъпление – че не живеем живота си докрай. Но всички ние сме потенциално свободни. Можем да спрем да мислим над това, което не сме постигнали и да започнем да правим това, което можем. Какви са силите, скрити в нас, никой не се е осмелявал истински да си представи. Това, че тези сили са безкрайни, ние ще осъзнаем в деня, в който признаем пред самите себе си, че въображението е всичко. Въображението е гласът на предизвикателството.“ – Хенри Милър

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

Инженер, IT експерт, предприемач и блогър. От време на време - запален фотограф. Фен на книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Повече
Етикети: Лично
Въображението
Сподели

Абонамент за yovko in a nutshell