Позиция

Време разделно

Днес група гаменчета (събудили се жадни за наука тази сутрин), заедно с депутатът от БСП Борис Цветков, са се опитали да пробият окупацията на СУ. С улична агресия! Счупили са прозорец, блъскали са с юмруци по вратите и стените на Университета.

Най-доброто видео от случката е на Иван Бедров:

Когато успях да стигна там, всичко вече изглеждаше спокойно, а десетина минути по-късно гаменчетата се изнизаха с наглички изражения на лицето под мощни освирквания от бързо стеклите се да подкрепят студентите граждани. Парадоксът на ситуацията беше, че контрите бяха вътре в двора, а хората, които искаха да помогнат на студентите бяха отвън зад оградата. Затова и още малко по-късно студентите взеха правилното решение да ни пуснат в двора. Имаше кратко изявление и овации. Инцидентът се размина. Провокацията не успя!

Но…

Това нито бе инцидент, нито провокация! Това бе поредната демонстрация на сила от обезличената и делегитимирана власт срещу гласа на разума. И срещу нацията! Власт срещу нация е новият сблъсък! Нацията, която иска ред, морал, работоспособни и работещи институции, защото иска да вижда смисъл и ползи.

Смисълът да бъдеш българин, да си все още тук и да работиш за добруването на децата и семейството си. Да виждаш ползите от труда или бизнес начинанията си – колкото и малък и дребен да е твоят бизнес. Смисълът да планираш бъдещето и развитието си.

А това няма как да се случи, ако държавата е построена върху плаващи пясъци, ако посоките са някъде натам, но никога конкретни, ако люшкането на платноходката България е според вятъра, който банкнотите на една или друга групировка създават, и ако екипажът не разполага дори с обикновен компас, защото някой си е повярвал, че в името на нечии интереси може да се пренебрегва дори магнитното поле на земята.

Студентите днес поискаха подкрепа. И помолиха нацията да направи избор. Не в ляво или дясно, защото когато не ползваш компас и не знаеш къде отиваш това няма значение. Те помолиха за най-базовият избор – накъде… Накъде отиваме?

Достигнахме недопустим и немислим кръстопът. Да продължим да съществуваме като древна нация на Стария континент, да потвърдим своята европейска ориентация и като прадедите ни, давали мило и драго да ограмотят и образоват децата си, да поставим образованието и цивилизоваността си на пиедестал. Или да оставим това красиво парче земя на орките, гамените и нискочелите тъпаци, които четири месеца се упражняват в популизъм, провокации и създаване на паралелна реалност, само за да не хвърлят една оставка и да поискат ново доверие от избирателите, както биха направили във всяка една истинска и установена демокрация?

Понякога се чудя – как един – ама наистина поне един – министър или депутат от сезонната колекция в момента не се погледна в огледалото някоя сутрин и не си каза – аз не мога повече – това е под човешкото ми достойнство…

Затова днес в 18:00 ч. пред Софийския университет, пред паметниците на двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви всички ние трябва да направим своя избор! Днес, помолиха студентите, защото без днес няма да има утре… Утре ще е късно да псуваме като постмодерни хъшове пред телевизора. Утре ще е късно да крещиш, ако днес преглътнеш статуквото. Утре ще си нищо, ако днес не бъдеш себе си.

Днес в 18:00 ч. – всички – леви, десни, млади, стари, всякакви… Всички, които милеят за една нова и по-подредена България. Това е залогът. Другото са глупави подробности и оправдания! Аз ще бъда там. Никъде другаде не е по-важно да бъдем!

Време разделно е… #ДАНСwithme #оставка #occupuSU