Написах този текст като коментар по повод едно питане за S/360 в поста ми за POWER6, но понеже стана дълго, а пък може да е интересно и извън контекста на онази тема го вадя направо като самостоятелен пост.

“Who Says Elephants Can’t Dance” е нещо като библия за корпорацията – всеки IBMer получава копие на тази книга, когато постъпи на работа (поне по мое време беше така) и определено си струва да бъде прочетена. По-нова книга, която да може да се конкурира с тази определено няма как да препоръчам – поне не в този контекст. Иначе технологични книги около IBM колкото искаш – но тях не ги пишат CEO-тата – пишат ги част от колегите ми :-)

Добър ресурс, с много споделено знание е http://www.redbooks.ibm.com/ – при това съвсем безплатен. Само да ти се чете. Има и дълбоки неща и overview четива… За всекиго по нещо.

В определен смисъл System/360 наистина отдавна е минало – всъщност това е машината, заради която в този свят се е затвърдила думичката mainframe. И твърде малко хора знаят, че именно System/360 е наложил дължината на един байт да е 8 бита, паметта да се адресира побайтово, тогава за първи път се появяват 32-битовите думи и IBM-ския стандарт за аритметика с плаваща запетая (превърнат/наследен в международен стандарт едва през 1985 година – или цели 20 години по-късно). Мда – не греша рожденният ден на System/360 e през 1964 година, а ако трябва да сме прецизни това не е първият mainframe – преди S/360 е имало едно нещо, което се е произвеждало между 50-те и 60-те години на миналия век и се е наричало IBM 700/7000 series – използвало е много интересни технологии и концепции :-)

След S/360 през 70-те се появява наследника System/370, а след това и S/390. Сега IBM нарича тази фамилия сървъри IBM System z и те не само не са изоставени ами търпят небивал разцвет напоследък. Вече и с 64-битова z/OS. В комбинация с Linux пък има невероятни възможности. Всъщност POWER6 по-скоро има някакво отношение към System z отколкото към S/360 :-)

Ето едно интересно хронологично разказче и една книга за S/360 – за миналото и защо всъщност тази система още е жива с наследството си.

Мейнфреймските концпеции постепенно завладяват и другите сървърни линии като System i и p, че даже и x (на моменти). В момента включително върху System p могат да бъдат използвани хватки от типа на логическо разделяне на сървъра на няколко “виртуални” сървъра – познато от mainframe света като LPAR (logical partitioning), включително динамично управление на ресурсите чрез micro-partitioning – това означава, че ако примерно върху една физическа система сме направили два или три LPAR-а при натоварване на едната откъм процесор например на много малки частички, да се добавя процесор за сметка на по-ненатоварените LPAR-и. Много е интересно като го гледаш как машината сама си разхвърля ресурсите там където са необходими. Всичко това доведено до съвършенство…

Та такива разни неща правят IBM велика компания без алтернатива на този свят. Вниманието към детайла, овладените технологии много преди другите. В лаборториите на IBM има отговори на въпроси, които светът още не си е задал. Никоя друга IT компания от днешния свят няма този ресурс, потенциал и години преднина в развитието си. Who Says Elephants Can’t Dance? ;-)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

9 коментара

  1. Много полезно, благодаря! И понеже днес явно си в настроение да споделяш знания… от къде да почна да чета за IBM Storage? RedBooks ми върна близо 300 резултата, изтеглих IBM System Storage:Implementing an IBM SAN, но ми се искаше да започна с някакво overview.

    Отговор

  2. Интересна история! Аз затова ли от толкова време насам изпитвам голяма слабост дори и към техните лаптопи (IBM ThinkPad)? ;-)

    Жалко само, че продадоха бизнеса си с ThinkPad на Lenovo, не съм сигурен, че те ще запазят нещата и ще развият линията, както IBM биха го направили… (пък дано греша) :-)

    Отговор

  3. Offtopic. Интересна подробност – ІВМ имат представителство в София още през 30 години на миналия век, когато са продавали шевни машини и игли. Офисът се е намирал на ул. Граф Игнатиев в безистена на ключарницата „Двата близнака“, ако съществува все още. В началото на 60-те години, двама представители на фирмата са посетили тогавашния Комитет за планиране с искане да открият представителство и естествено следва отказ.

    Отговор

  4. djidji, сложен въпрос… аз самият много се чудих какво да чета, когато започвах да плувам в тези води. Няма книга-проходилка – или поне аз не съм я намерил, а и темата Storage е доста широка – вътре влизат ленти, дискови системи, SAN, NAS, какво ли не… Ако искаш да се запознаеш конкретно с IBM-ските неща има един малко старичък, но ставащ за overview RedBook – казва се IBM System Storage Solutions Handbook (към 600 страници е!) иначе има за всяка тема по някоя по-малка или по-голяма читанка – примерно ако те интересува SAN има едно добро overview – Introduction to Storage Area Networks (350 страници)…

    Темата IBM Storage е на моя гръб за територията на БГ – така че можем да направим реална онази бира, както сме се уговорили. Аз ще ти разкажа доколкото е възможно в този формат за IBM Storage, а ти за Apple iMac и MacBook(Pro), че към Коледа смятам да се върна към старата вяра… Подготви се за матриците на дисплеите, че ще те питам в контекста на фотографията ;-)

    Отговор

  5. Преди време се занимавах с патентните въпроси на една малка немска технологична фирма, която нямаше достатъчно ресурси за да си позволи comprehensive защита на денсинга наречен „IP dances and games“. Нейният шеф се беше притеснил да не бъде размазан от танцуващи слонове със свръхдебели патентни портфолио-та.

    Да имаш слон за основен клиент или доставчик също не е безопасно. Понякога слоновете се препъват и падайки размазват всички дребни животни около себе си :-)

    Отговор

  6. Така е – има рискове особено откъм този тип дебелина – не мога да си изкривя душата, а и историята познава разни случки, но в случая просто обяснявах що за готин слон е мейнфрейма, а той си е готин слон… и благороден при това ;-P

    Отговор

  7. Благодаря за изчерпателния отговор :)

    Стана като едно приятно продължение на книгата.

    Ще ми се да спомена факта който най ме впечатли и спирам да спамя. IBM са инвестирали повече пари в проекта за мейнфрейма отколкото правитеството на USA за проекта Манхатън (направата на атомната бомба). Дано продължават все в този изследователски и иновативен дух!

    Поздрави

    Отговор

  8. Бих желал само да отбележа, че Bull (компания на повече от 50 години) работи рамо до рамо с IBM и даже единия от авторите на Red Books е служител на Bull.
    Виртуализацията на AIX – Bull Escala / IBM pSeries, както Multipathing-a за ЕМС са писани от тях a специално за mainframe архитектурата може да се разгледа Bull GCOS машините, а за RISK машини Bull ESCALA.

    Цялото излияние по-горе е по повод на твърдението, че IBM няма алтернатива … е има :)

    Отговор

  9. Ех, както беше казал един мъдър човек – да ни пази бог от приятелите – с неприятелите сами ще се оправим. Не искам да съм груб и да казвам, че не сте прецизен в тезите си, затова само бих посъветвал, че е добре да се поровите в историята на заболяването за да прецените кой е водещият в това партньорство и защо ;-) И тогава да говорим за алтернативи, което намирам за изключително неподходяща дума в контекста на кое да е партньорство.

    Отговор

Ако искате да споделите нещо

„Класният“ се казвал Andy и е welish (това на българския уелсиянец ли трябва да го напиша). Определено е точен тип въпреки, че Барбара го представи като this crazy guy. Иначе денят мина леко – като всички подобни първи дни – запознаване, разни скечове за сближаване и т.н. Вече имам две книги, фирмено шише за вода и три топки за жонглиране пак с емблемата на компанията. Eдната книга, разбира се, също е за корпоративната култура. Този стил на гигантските корпорации винаги ми е изглеждал весел и леко смешен. За две години в Сименс натрупах една раница със сувенири.

Хората са забавни иначе – пък и то горе-долу сме от една кръв и темперамент. Осем руснаци, двама унгарци, трима чехи, полякинята и един момък от Хърватска. Единият руснак е почти точно копие на Васил Колев – само дето е с къса светла коса и се казва Максим. Забавен факт около него е че името му го е избрала… неговата приятелка. Когато се родил тя била на една годинка и неговите родители и пъхнали лист с имена в ръцете и тя посочила Максим – така Максим станал Максим. A години по-късно той явно решил да и го върне като я свали ;)
Повече

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

2 коментара

  1. Това с топлото е от архитектурата. Каменните постройки много задържат топлото и лесно се утопляват. За разлика от дъсчените, железо-стъклените и др. подобни съвремени "подобрения" в строенето.

    Освен това ония дето се правят в стола на Сименс ник'ви готвачи не са. Пък и няма нищо немско у тях. Дори и да имаше ти нели си у Австрия?

    сичко Най!

    Отговор

  2. Е, аз от позицията, че австрийците са близка до немската нация. Даже Хитлер им е общ ;)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо