time-you.jpg Наскоро се бях замислил колко белезникави и сиви хора съставляват елита на обществото ни, колко безлични лидери има в световната политика напоследък и особено през последното десетилетие. Колко малко хора от тези, които са под лъчите на прожекторите и обективите всъщност заслужават вниманието, което предизвикват. И колко много от тях приличат на кукли на конци, които всъщност папагалстват ролите, които техните консултантски и PR-екипи им диктуват.

Хубавото е, че всичко това започва да става видимо и на този фон медия като списание Time тази година не избра своята „Личност на годината“. Вместо това Time предпочете да посочи неопределено You (ти), визирайки хората, които създават Интернет, съдържание в мрежата, блогърите, свободно-споделяемите неща и свободното съдържание изобщо.

„For seizing the reins of the global media, for founding and framing the new digital democracy, for working for nothing and beating the pros at their own game, Time’s Person of the Year for 2006 is you“, пише в последния брой на Time, който излиза с огледална корица, в която всеки да може да види себе си, „because it literally reflects the idea that you, not us, are transforming the information age“ обяснява това редакторът Richard Stengel.

Time избира „Личност на годината“ вече 80 поредни години (George W. Bush през 2004, Bono и Bill & Melinda Gates през 2005, американският войник през 2003 или Хитлер през 1938), но за първи път това е толкова неконкретна група хора. Всъщност навярно доста хора ще се почувстват поласкани, че Time обръща внимание на това, че забелязва обикновените творящи хора в мрежата. Всъщност замисляйки се върху този жест и всички коментари, които прочетох около него, не видях най-важния. Възможно е и Time да не са го осмислили… И той е, че всъщност те назовават личността на 2006, но грешат, защото това не е личността на тази година, а личността на бъдещето. Личността, която оттук нататък ще променя света, а не армиите, религиите или политиците. Личността на всяка година оттук нататък ще си Ти – този, който създава, който твори, който споделя. И този човек не fit-ва в рамката на коя да е година, в представите на кой да е политик или медия. Това е човек-епоха, която мисли, която сляпо не следва лидери, която знае какво иска да постигне и как да го направи. Човекът-антитеза на всяка друга личност на годината. Това е новият човек на 21 век – човекът, който изразява себе си.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. …for working for nothing…

    Чувствам се поласкан :)

    Отговор

  2. Всъщност историята е съвсем друга: „Тайм“ игнорира онлайн гласуването за личност на годината, в което убедително е водил Уго Чавес, а на второ място е бил Махмуд Ахменинеджад…

    Източници:
    http://www.karmalised.com/archives/001779.html
    http://www.rebelion.org/noticia.php?id=43298
    http://www.rebelion.org/noticia.php?id=43362

    Отговор

  3. „Хората, които създават съдържание, [и.т.н.]“, бяха тихомълком игнорирани заради едната политическата коректност.

    Отговор

  4. Въпрос на гледна точка и позиция… за политическа коректност… или за създаване на съдържание… (или заслуги)…

    А и доколкото помня Time никога не са взимали решението си на база анонимно online гласуване. То е просто паралелно явление… нещо като награда на публиката. Нищо повече…

    Отговор

  5. Да, наистина би могло да се спори кой от мотивите „създаване на съдържание vs. политическа коректност“ е надделял, но след най-пресния случай на цензура в значима американска медия[1], съмненията ми все повече клонят към второто обяснение.

    Свободата все повече губи почва отвъд Океана, за съжаление…

    [1] http://www.nytimes.com/2006/12/22/opinion/22precede.html

    Отговор

  6. Американската демокрация няма нищо общо с демокрацията. Това отдавна е неоспорим факт… спор няма…

    Отговор

  7. Американската демокрация няма нищо общо с демокрацията

    Тази фраза звучи много оригинално :) Но това не означава, че бих се съгласил с нея :)

    Народното управление (демокрацията) е едно абстрактно понятие. Всеки народ, който в историческа точка от развитието си реши да премине към народно управление си прави собствена имплементация на това понятие. Това, което се получава в крайна сметка е форма на управление силно повлияна от съответната национална култура и разбиранията на хората. Ако погледнем Франция и САЩ два века след техните революции ще видим както прилики, така и разлики в техните демокрации.

    Представи си Йовко, средния американец: неговата работа, бизнес, семейство, принципи и религиозни схващания. Демокрацията според този американец би ли могла да бъде по-различна от това, което е?

    Колкото до американската демокрация, пред нея виждам големи възможности за развитие. Същото се отнася и до нашите, европейските демокрации.

    Съавтор на горната статия от NYTimes е бивш служител на US съвета по нац. сигурност. Предполагам, че като такъв се е задължил публикациите му да бъдат проверявани предварително. Това аз намирам за естествено и правилно. Съдейки пак по тази статия, наложената му цензура не изявява нищо друго, освен опит на сегашната администрация в Белия дом да прикрие слабото си управление.

    Дали свободата губи почва отвъд Океана?

    Не мисля. Тя винаги е съществувала, както отвъд Океана, така и навсякъде другаде по нашата планета. Единственото, което се променя е изборът на хората. Няма президент или диктатор, който да е станал такъв единствено по своя воля.

    Отговор

  8. Съвсем се отклонихме от темата, но най-силният механизъм за регулация на демокрацията (доколкото еталони за демокрация не може да има) е будното гражданско общество. Съответно управляващите (особено, когато са посредствени и безлични, каквито са световните лидери в момента) нямат особени нужди да го държат будно и бдящо. Всякакви опити за манипулация и успиване на обществото са на практика редовно упражняван инструмент. И работа на обществото е да ги игнорира или да се противопоставя.

    Американското общество определено не е никак будно в момента. На два пъти си избира полуидиот за президент. Определено това е тяхната воля. Нашето гражданско общество – българското – също не е за хвалба… Направо никакво го няма… Вместо това полуидоти с елементарни манипулативни умения като Сидеров се превръщат в явление…

    Всъщност дали съвременната политика не е подчинена на толкова много маркетингови и PR похвати, че вече не се е превърнала именно в PR и Маркетинг.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *