За доверието

Всякакви хора и медии пишат, че и дори обучават други как да използват Интернет, на какво могат или не могат да се доверяват, какви сайтове е опасно или безопасно да посещават, къде и как да пазаруват online. Истината е, че Мрежата се развива с времето – не само технологично. С набъбването на бройката на потребителите всеки от тях с присъствието си добавя и част от себе си. С поведение, с интелект, с предразсъдъци… Мрежата за добро или лошо все повече се превръща в това което сме ние… Вярно е, че имаме избор да сме различни offline и online, но всъщност дали наистина сме различни? Или допускаме в едната проекция да проявяваме по-различен, но също толкова свой облик, който не си позволяваме в другата. Всъщност след още съвсем малко време ще престанем да говорим за проекции – така както вече спираме да говорим за online и offline съществуване – поне тези с повече от петгодишен стаж в Интернет. Така както неусетно спряхме да говорим дали и кога влизаме в Интернет, просто защото вече почти не излизаме… И това се оказа нормално въпреки дългите тревожни изследвания и статии на психолози, социолози, учени, лекари, за пристрастяване към виртуалната реалност, за социопатщина, за изолация от реалния свят. Оказа се, че Мрежата наистина бе невиждано досега средство за комуникация, за нови и много социални контакти. Оказа се, че Интернет не пречи на средностатистическите хора да имат нормален живот във всички проекции и да няма значение каква част от него се случва online или offline… Е, разбира се, не може да очакваме авторите, неразбирали явлението тогава, но лежейки на offline-авторитета си да са натворили купчина глупости – сега да си посипят публично главата с пепел и да се откажат от тезите си, но всъщност за Мрежата оказа се, че и това няма значение… Нещата с timestamp по-стар от година, две или три просто не се приемат като актуални. Доверието в самите авторитети дори може да е функция на времето…

Често обичам да казвам, че доверието е въпрос на личен избор. И както в отминалия стопроцентов offline живот то е повече усет, отколкото система от правила, така и сега, днес, online или offline, то е резултат на нашата зрялост (не непременно в пряка зависимост от възрастта)… На кой сайт, човек или мнение да се доверим online е качество, което се развива с времето, с характера ни, с усета да се чувстваме нормално и себе си online. Ако ни липсва значи имаме още какво да учим…