За хората и шапките

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Мисля това е логиката (да докоснат публиката – доста накратко), с която повечето автори предлагат и със свободен достъп поризведенията си. Не съм се сетил аз, един такъв автор ми го писа. Ти си го обяснил по-подробно и добре.

    Йовко, ако не е нахално (блога ми няма backtracking или както се казваше), та пускам линк към коментари на части от твоя текст в моя блог http://evolyutzia.blogspot.com/2012/03/blog-post.html , защото смятам, че си говорил ясно за нещо, което трябва да се чуе и разбере от повече хора.

  2. И че изкуството съществува първо за да изразява и докосва и едва след това за всичко останало.

    А колко често забравяме за това…!

  3. Помня тази случка, помня Камината в Славянска беседа и клошарите и разказа на Тони за жената с гребена. Благодаря, че ме върна към този хубав момент. Доскоро мислех, че единственото, което си спомням от постановката са момента с трохите и рефрена „Лято, юли, жега..“ :)

  4. Хмм – интересно, аз преди време си го мислех за филмите: Имаме медия, която бързо пренася един филм до (почти) всеки край на света. Имаме филми. Имаме спадащи продаби на билети в кината. Защо нямаме опция „Donate“ на края на филма? Може би още не се е намерил някой продуцент, на когото да му стиска…
    Споделих и с приятели – те веднага се засмяха:“Че кой ще плати???“ Ами аз бих, ако филма ми хареса – след като дарявам пари за Wikipedia и безплатен софтуер който ми харесва. Толкова малко ли сме тези хора?

  5. Страхотен експеримент! А може би магията на театъра си е казала думата и това, че акцента е върху играта на актьорите, а не толкова върху парите. Мисля си, че хорта вече се отегчиха и от рекламите и от консуматорското отношение около нас. Отдавна споделям в разговори, че дори хората станахме стока. Колкото и да се правим, че това ни харесва остава една празнина в душата, която освен изкуството( и любовта разбира се :) ) няма как да се запълни така лесно. Вероятно случайното ми попадане на блога ти и това, че се задържах тук, е именно нормалното човешко споделяне не нещата от живота около теб. Много е приятно как мисълта тече гладко и с всяко изречение сякаш се отваря нова страница на книга (поне това е моето усещанe). Театъра е велико изкуство, защото всичко се случва на живо в момента на представлението. Като се замисля, все има нещо, което може да те докосне в него, дори и да не е цялото представление. Освен това е въпрос на състояние в момента на представлението, ние зрителите колко сме отворени да възприемем идеята на автора по начина, по който ни се представя. Театъра е едно изкушение за собствените ни сетива.
    Хубав ден! :)

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: