Бях поръчал такси около три дни предварително по телефона. Още от София. Признавам си, че понеже го правех за първи път, нотка недоверие се бе загнездила у мен чак докато не видях името си на табелка в ръцете на едър чернокож мъж в хубаво червено сако и черен панталон с ръб, по-перфектен от този, на моя панталон, с който се измъкнах от самолета. Приближих се до него и му се представих, той ме поздрави и веднага измъкна големия куфар от ръцете ми, посочвайки ми изхода към подземния паркинг на летището. Чувствах се неловко някой друг да ми носи багажа, но метнах лаптопа си през рамо и оставих куфара на шофьора ми. Стигнахме до лъскав, черен мерцедес с кожен салон – комфортен до абсурдност. Шофьорът остави куфара ми в багажника и пое от ръцете ми раницата с компютъра. Предпочетох да седна отпред, смущавайки го леко с това си желание, защото на предната седалка той беше оставил бележник с химикалка и някакво CD. Не обичам да се возя отзад, какво да се прави.

След като му обясних къде отивам, включително давайки му визитната картичка на хотела ми (бях подготвен в случай, че нямаше как да се разберем на английски), той потвърди, че знае мястото, попита ме каква музика искам да слушам и замълча. Нямаше как да не ми направи впечатление, че спазва етикет. Бях поискал джаз и бях получил в резултат музиката на приятна джаз радиостанция. Реших да го заговоря. Той започна с извинението, че не говори добре английски, което не беше съвсем така. Бях установил с поглед обаче, че CD-то, което премести от предната седалка за да седна аз бе именно самоучител по английски. Делничният му английски беше съвсем нормален, като правеше дребни грешки, които на всеки се случват. Само две-три думи се наложи да си обясняваме с по-сложни изречения.

Въпреки цвета на кожата си се оказа, че си е роден австриец, майка му и баща му се преместили във Виена от Индия. Беше чувал за България, за промените. Дори имал планове да почива на нашето черноморие с приятели, но се провалили. Работел вече няколко години като таксиметров шофьор и се надявал след още малко време да напусне работодателя си за да стартира собствена таксиметрова компания. След като му казах, че за първи път съм във Виена започна да ми показва някои от забележителностите, покрай които минавахме, разказвайки ми и факти за тях.

Когато няма трафик, пътят от летището до city центъра на Виена е около 20 километра. Нормалната цена за такси за това разстояние е около 30-35 евро. Има и т.нар. airport service таксита, които се движат от летището до града за около 25-27 евро, също и обществен транспорт. Тъмнокожият ми шофьор поиска очакваната цена от 32 евро. Подадох му кредитната си карта и му казах да ме таксува с 15% повече. Свали отпечатък от картата ми и ме остави аз да попълня сумата. Написах 37 и се подписах, а той ми добави и нужната разписка. Докато прибера картата си в портфейла той вече беше излязъл с моя багаж и тръгна пред мен към рецепцията на хотела, пред входа на който бяхме паркирали.

Беше ме попитал кога пътувам обратно и дали ще имам нужда от такси до летището. Бях му казал, че с удоволствие бих разчитал на него ако му е възможно. Четири дни по-късно половин час преди уговореното време черният мерцедес ме очакваше пред хотела.

Това е случка от преди няколо години – май поне преди около пет – не помня… Някъде още година или две по-рано с Владо Герджиков се озовахме в командировка в София (още живеех и работех в Пловдив), слязохме на Плиска и взехме първото изпречило ни се такси. Владо го избра – някакъв Мерцедес – пораздрънкан, боядисан в жълто. Още след първите няколко кръстовища сметката беше надхвърлила 5 лева. До Овча купел, където слязохме, ако не греша достигна 30. Бяхме попаднали на „онези“ таксита. Всъщност тарифата му беше обявена на стъклото – ние не бяхме гледали. Както и да е – нямаше проблем със сметката, бяхме в командировка и този разход не бе проблем да ни бъде възстановен, затова и не слязохме от колата, но усещането за дебилност, за наглост, гарнирана с кофти радио, цигарен дим и не много възпитано (ала мутренско отношение) някак не струваше 1,50 лв или 2 лв на километър. За щастие през повечето време шофьорът поне мълчеше, а ние не горяхме от желание да го заговаряме.

Не знам дали разликите са очевидни, но цени като 2-3-4 лева на километър (като във Виена) предполагат и съответния лукс, костюм, възпитание, такт и… дори самоучителя по английски на предната седалка. Такситата по света са луксозна услуга (в общия случай), в някои страни и у нас те са долнопробна услуга. Когато това се промени може да се говори за цени.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

22 коментара

  1. За всеки влак си има пътници – дали са луксозна или народна услуга пазарът ще покаже. Именно затова трябва да се намеси законът и да прекрати практиката на картелиране между различните таксиметрови фирми в София и общото им ценообразуване – това е в противоречие със Закона за защита на конкуренцията и не знам съответната комисия къде блее. Ако се премахне това междуфирмено наговаряне, ще има таксита за всеки джоб – и луксозни скъпи, и раздрънкани евтини.

    Отговор

  2. някак нямам какво да кажа в коментар. дано повече хора схванат.

    Отговор

  3. За 20 километра в софето ще платиш малко над 10 лева. Във Виена 70. Нормално е да получиш седем пъти по-добро обслужване. Ако предварително обръщаш внимание на тарифата, и ако си подбираш колата, фирмата, шофьора, дори тук можеш да получиш качествено обслужване – чист, сравнително нов автомобил и по-комфортно пътуване, в сравнение с всички други форми на транспорт из държавата-ремонт. В крайна сметка таксито е просто предвижване от точка А до точка Б. Няма нужда да е мерцедес, управляван от полиглот, за да върши работа. Аз лично предпочитам да мога да си го позволявам всеки ден. Е, верно, за десет лева може да ти се наложи да изслушаш семейната драма на бакшиша, ама такива сме си ние, балканджиите – контактни хора. Не можем да бъдем чукове като западняците. Пък и аз напоследък само на мълчаливи шофьори попадам.

    Отговор

  4. Пътувах с влак от Грийн Инстед към Лондон. Влака, който няма нищо общо с нашите представи чист, уютен и не се пуши. На гара Виктория също. Виждам няколко черни чистачи и ги поздравявам със „Салям алейкум“ /Мир на Вас/ и веднага получавам усмихнат отговор „Алейкум салям“. Реших да карам на арабски, убедена, че техният английски няма как да не е по-добър от моя и питам къде мога да изпафкам една цигара в нарушение. :) Туриха ме зад една колона, те метат, аз пуша и си говорим като стари познайници. Мина женска група черни чистачки, с които също се поздравихме, разменихме по някоя дума и се нахвърлиха да чистят влака. След минута от влака едната от тях ме вика: „Мадам, мадам, it,s your bag?“ и размахва дамската ми чанта, в която естествено беше портфейлът ми с паспорта, всичките ми изработени пари за 3м – 3 000 паунда, всичките ми бг лични документи и шофьорската ми книжка, някой друг долар и евра и т.н. а бе, цялата ми самоличност и богатство :) Дори и самолетният ми билет за връщане в България. Не знам какво щях да правя в следващите 5 минути, ако влака беше потеглил с чантата ми или тия просто я бяха свили?! И до днес си мисля, че моят поздрав, който беше близо до сърцата им ми върна чантата. Хамдулюля! /Слава на Бога/

    Отговор

  5. За семейните истории на таксиджиите – само на мене ли ми се случва винаги да пътувам с мълчаливи типове, които най-много по нещо да подметнат и да не ми досаждат, или просто аз имам вид на неразговорлив темерут и те просто решават да не си хабят думите?

    Отговор

  6. Поради гореизброените причини събота вечерта ще предпочета да не взема такси, въпреки че това ще ми струва екстра обикаляне из квартала докато намеря място за паркиране.

    ПС: Йовко, преди малко Нинела ме предупреди, че ще на празненството ще присъстват родители. Затова никакви тийнеджърски цинизми на масата, никакво напиване и повръщане! Ясно ли е?!

    Отговор

  7. [quote]За 20 километра в софето ще платиш малко над 10 лева. Във Виена 70. Нормално е да получиш седем пъти по-добро обслужване.[/quote]

    Забравяш да отчетеш разликата в средната заплата в Австрия и в България. До колкото знам в Австрия е около 1500 еур за работници, 1900 еур за служители.

    Отговор

  8. Семейните истории на таксиметровите шофьори не ме притесняват. Притесняват ме задушливият цигарен дим (спрях цигарите преди половин година и предпочитам да не пътувам в пушилня) и сърцераздирателнята чалга, трещяща в таксито. Това, което всъщност ми пречи най-много е отношението в стил „Абе хич не ми се кара днес, ама айде от мен да мине. Ама да знаеш, че ти правя услуга!“. Не, никой не ми прави услуга – плащам си за продукт и очаквам да го получа. Да, това може да си е неговото такси, но това не значи, че си е у дома и има право да ми казва от коя стана да седна, дали да си отворя прозореца или не и дали мога да си заключа вратата!

    Напълно съм съглесен с Longanlon – би било добре да има много евтини раздрънкани таксита, предлагащи мизерни услуги за мизерни пари. Би било добре, обаче, да има и качествени таксита, предлагащи по-качествени услуги срещу по-високи такси. Нямам нужда да се возя в Мерцедес, но бих желал отивайки някъде облечен официално да не мириша все едно излизам от долнопробна кръчма (пот/цигари).

    Отговор

  9. Владо, тамън бях планувал първото напиване в живота си на твоя рожден ден и ти така да ме разстрои с тази цензура. Не на цензурата в Интернет и offline!!! ;-)

    Отговор

  10. Това, което всъщност ми пречи най-много е отношението в стил “Абе хич не ми се кара днес, ама айде от мен да мине. Ама да знаеш, че ти правя услуга!”. Не, никой не ми прави услуга – плащам си за продукт и очаквам да го получа.

    Напълно съм съгласна! Повечето шофьори на таксита сякаш не разграничават значенията на думата „услуга“ – извършване на действие от благосклонност и добра воля към друг, от предоставяне на търговски продукт. Може пък проблемът да е лингвистичен – в английския например си имат „favour“ и „service“.

    Отговор

  11. това държане на таксиметровите е отвратително наистина, а пък за обира думи нямам… е не всички са такива, но докато има бакшиши, които вярват във фразата че „такситата и луканката не са за всеки“ ще продължава да е така…

    Отговор

  12. Един простичък пример. Идваш от провинцията на автогара София. Излизаш и такситата си чакат реда, качваш се и пътуваш, за където искаш. Друг въпрос е,
    апарата му с помпичка ли е, ще изчаква ли нарочно колегата си без предимство и да му даде път, за да се направи на джентълмен за твоя сметка, а апарата чука ли чука… и прочие ишийрети.
    Слизаш на Сф аеропорт и още не си прекрачил прага и вече са се нахвърлили върху теб услужливи таксиметърджии, за които кой знае защо реда от автогарата не съществува. И няма пазарлък, няма брояч. Има условия, които се налагат на клиента, който за негово нещастие е и с куфар, често повече от два.
    Ще речеш, че не е един град, не е една държава, а уж закони, институции и ала бала… Аз не се възмущавам нито от чалгата, която тресе колата им, нито от цигарите им. Помолвам ги да спрат и двете, или колата. В противен случай просто слизам и следващият моля. Щом плащате, не позволявайте с парите Ви да Ви тормозят.
    Любезният и добронамерен тон е задължителен. Отстоявайте правата си.
    Толкова е лесно. Просто го направете. И забравете да се ядосвате, нали правите това, което смятате за правилно :)

    Отговор

  13. А сега остава просто да разпознаем тази ситуация в ежедневието си и да се попитаме:
    Защо сме позволили някой да ни даде по-малко/повече, отколкото сме заслужавали? И какво можем да направим, за да го избегнем, като започнем от най-близките си.

    Йовко, не се напивай, личен опит. Файда от това няма. Хората, които ще се напият с теб са ценни, но по-ценни са тези, които няма да ти направят компания и дори ще се опитат да те спрат. По-добре потърси някой, на когото имаш доверие и обсъди проблема си с него – може да се окаже, че грешката е в твоя телевизор и я повтаряш, откакто си роден. Моят все още става за ремонт :-)

    Отговор

  14. Ружа, аплодисменти! :-) Ти си мъдра и открита жена, блазе на близките ти :-)

    Отговор

  15. Pocu, само защо реши, че имам проблем, който смятам да решавам с напиване – аз досега (да чукна на дърво) такъв проблем в живота си не съм срещал ;-)

    Отговор

  16. Йовко: защото казваш, че си планирал „първото напиване в живота си“ за рождения ден на Владо, сякаш си пропуснал нещо кой знае какво. Не си пропуснал абсолютно нищо, освен махмурлука и откритието колко ниско можеш да паднеш и че и на другите им е зле от нещо, както и на теб ти е зле от друго нещо. Само че вероятността те да ти дадат правилен съвет, не е висока. Щом не могат да се справят със собствените си проблеми, как биха могли да ти помогнат да се справиш с твоите? Е, някои ще те разберат, ама какво от това, че ще те разберат? Може да те разбере дори таксиметровият шофьор, ако споделиш с него :-) Ама ако ти даде съвет, ти ще ги послушаш ли?

    Едни деца плачат, защото родителите са разведени. Други – защото родителите не са. Обаче големият човек знае, че с плач не става. Затова хваща мотиката и си свършва работата. Ако не знае как да я свърши, пита онзи, който знае. По този начин прави услуга и на себе си, и на другия. Едновременно разрешава своя проблем и кара другия човек да се чувства полезен. Само че преценката за хората трябва да е относително точна.

    Отговор

  17. С Владо просто се бъзикаме взаимно :-)

    Отговор

  18. Добре, че е шегата, та да си кажем истината ;-)

    Отговор

  19. В тази връзка и във връзка с един мой скорошен пост за таксиджиите искам да си призная, че вчера постъпих изключително некоректно с един мил таксиметърджия. Взех го да ме закара до едно място и го помолих да ме изчака отпред, за да ме върне обратно. Бях притеснена и шашната, а когато излязох от „мястото“ бях направо шокирана и два пъти по-объркана от една новина. Толкова забравих за всичко, което ме заобикаля, че съм излязла, подминала съм чинно чакащият ме таксиджия и съм продължила пеша, без нито за секунда да се сетя за него. Чак след час се сетих – нито му платих, нито нищо, оставих го да си виси пред една клиника…Ужас! Така че и на тях не им е лесно…

    Отговор

  20. Е, това е за серията ти за блондинките :-) В десятката направо…

    Отговор

  21. Като стана въпрос за блондинки, Теди (natural русата девойка на масата до теб вчера) и майка й имат нещо като надпревара помежду си коя от двете ще направи по-голям блондински гаф :) По мои наблюдения, за една жена, дори да не е родена руса, е достатъчно да си изсветли косата и вече придобива the state of mind на такава :)))

    Отн. съботното объркване: установих, че моята сърожденничка е разпратила непълна информация, т.е. само улица „Иван Асен“ без да поясни коя пореден брой – 1.0 или 2.0 :) Може би само телефонното пояснение, което получих, а именно че улицата е до бул. Витоша, ме е спасило от твоята нещастна съдба :) Така че номинално не съм виновен :)

    Цар Иван Асен I е царувал заедно с брат си Петър от 1186 до 1196г. Иван Асен II пък е бил син на първия и е царувал от 1218 до 1241. Това за да е ясно кой кой е :)

    ПС: Като се събудих тази сутрин винената свещ беше ароматизирала целия апартамент. Още веднъж 10x :)))

    ППС: Имаш мнооого готина чернокоса съседка ~8-) „Сблъсках“ се с нея на слизане по стълбището вчера. Жалко, че не носеше торба с цимент или кофа с пясък за да й предложа помощта си и така да се запознаем. Много жaлко, наистина :(

    Отговор

  22. Баси, аз още не си познавам съседките – ти вече започна… ;-)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо