За няколко пробити долара

Default Featured Image

Статията е написана за днешния брой на Business Week – България и авторските права върху този текст принадлежат на списанието, съгласно договора ни, но предвид значимостта на проблема, като неин изначален автор, си позволявам да я публикувам и при себе си. Материалът обаче не е под условията на подразбиращият се за този блог Creative Commons лиценз, затова вместо препубликации се препоръчва позоваване на този URL и да се цитира Business Week – България.

Стандартите съществуват за да спомагат съответствията, за да унифицират начина, по който различни компоненти могат да се съчетават или системи, създадени от различни производители да могат да общуват помежду си. Днешния технологичен свят е немислим без множество стандарти. Любопитно е, че на този пазар има и играчи, които са обичайните заподозрени в заобикалянето или изопачаването на стандартите. Стремежът на компании с отявлен вкус към монополни позиции на пазара в определена сфера да налага вътрешнофирмените си идеи и спецификации за глобални стандарти е толкова обичайно явление в последните две десетилетия, че всички го приемат за нормално. А то не е.

Собствеността върху стандартите за интерфейси, чрез които две системи могат да обменят информация или върху файловите формати, в които потребителите съхраняват своите данни са две от най-златните кокошки на ИТ индустрията в момента. Никак не е случайно, че именно файловите формати се оказаха тема на един от най-съществените сблъсъци между лагера на тези, защитаващи софтуера с отворен код и отворените формати и този на собственическите формати и софтуер. Файловите формати обвързват потребителите към конкретен софтуер, затова войната за всеки пробит долар в това отношение си струва.

У нас в България няколко пъти бе правен опит по законодателен път да бъде вменена възможността държавната ни администрация да използва отворени формати, софтуер и стандарти, но съпротивителните сили на същата тази администрация успяваха да парират тези усилия в зародиш. Именно твърдата позиция на Държавната агенция за Информационни технологии и съобщения (ДАИТС) възпря последния опит още на ниво парламентарна комисия, въпреки че проектът за законодателна промяна без изготвен от съвместна комисия с участието на няколко министерства.

Междувременно файловите формати на популярния офис-пакет с отворен код OpenOffice.org бяха прецизирани и преработени от алианс от множество експерти и компании и публикувани като отворени спецификации за офис-документи под името OpenDocument Format (ODF), възприети по-късно и като международен стандарт ISO/IEC 26300. Множество разработчици моментално преработиха продуктите си, така че да поддържат новия стандарт за офис-съвместимост. Множество компании също обявиха поддръжка за тези формати и застанаха зад тях като индустриален стандарт. Към днешна дата има над 30 различни офис приложения, които използват ODF, доказвайки че той е полезен, смислен и работи добре. Не всички обаче са радостни от този факт.

В момента в националните институти по стандартизация се разглежда внесена чернова за друг стандарт със същата цел за обща спецификация за файлови формати за офис-документи. Като оставим настрани странния факт, че два стандарта за едно и също нещо очевидно обезсмислят идеята за стандарт изобщо, задължително трябва да споменем две неща, че втората спецификация е създадена от Microsoft и определено злоупотребява с названието си Office Open XML. Макар и наречена open, за съжаление въпросната чернова, въпреки внушителния си обем от над 6000 страници не е успяла да побере в себе си голяма част интелектуална собственост на Microsoft към която само препраща, но не разкрива. Така не съществуват никакви гаранции за евентуални патентни щети от нарушаване на интелектуална собственост при използването на подобен стандарт, освен обещание, че такива неща няма да има, което към този момент Microsoft раздава твърде щедро. В допълнение, нaд 10% от спецификацията не може да се третира като валиден XML, съдържа грешки и противоречи на други възприети вече ISO стандарти. Към момента няма и нито една имплементация на тази чернова, която да доказва работоспособността и. Непълно е възприета единствено в последната версия на MS Office 2007.

Предстои решението на съответните структури и на Българския институт по стандартизация – интересно ще бъде какво финално ще е то. Интересно ще бъде и дали ДАИТС, която има право на глас ще бъде последователна в политиката си срещу отворените формати като ODF. Това едва ли ще е изненада. По-любопитно ще е обаче, с какви аргументи ще бъде защитен новия претендент за “отворен” формат и защо една и съща агенция би била против един, а би защитила друг отворен формат, ако приемем че са равнопоставени. И как точно ДАИТС ще обясни, че няма значение кой стои зад една спецификация, а само каква именно е тя?…

12 август 2007
гр. София

8 коментара

Leave a comment
  • Българският институт по стандартизация вече е стигнал до своето становище и то е да подкрепи OOXML DIS 29500 със забележки. Никой не е изненадан, нали?..

  • Йовко, не смяташ ли че като не се прави ЯСНО разграничение за какво се борят „отворените стандарти“ и за какво се бори „отвореният код“ се нанася доста голяма вреда на каузата и на двете?

    Всеки път когато се заговори за отворени стандарти са намесва и отвореният код. Докато идеята за отворените стандарти могат да получат доста сериозна подкрепа от най-различни хора, ако им бъде обяснено добре, спора се принизява до „Линукс срещу Майкрософт“.

  • E, виждаме как у нас „сериозната“ подкрепа на M$ прави един „отворен“ стандарт възможен. Мерси на такава подкрепа казвам аз… (Следващото ми изречение е каруцарска ругатня, затова няма да го напиша)…

  • Забележката на Стойчо ми се струва уместна. Тя се разбира от хората в бранша, но останалите се манипулират и се мести плоскостта на спора в махленски води. А там победител е по-кресливият. Друг е въпросът че в държавата България решенията се вземат в полза на един или друг частен интерес и с ясното съзнание че са в ущърб на гражданите и…

  • След като се очаква от някакви хора да вземат такова решение, се предполага, че те са достатъчно компетентни. Само се предполага разбира се…

    Иначе цялата тази работа намирисва на нова договори с Майкрософт за Офис 2007 :) Дано не съм прав, но само времето ще покаже…

    Йовко, ти като по-запознат с нещата я кажи очаква ли се някаде да излязат аргументите за това решение или трябва сами да се досещаме?

  • Знам ли… Нямам идея дали изобщо се публикуват някъде… Аз ги видях – нищо оригинално…

  • ммм намирисва ми на обществени поръчки в бг вариант. очаквайте скоро…

  • Привет. За съжаление имам лоша новина по въпроса в други страни. Вчера видях в един от пощенските списъци на ООо, че в Германия DIN са решили да подкрепят и те MS OOXML.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>