– Видях една слънчева бележка в блога ти – „Приятели“. И върху нея помислих малко, докато не разбера нещо интересно.
:-) Aз точно се боря с нов сайт… всъщност стар-нов сайт… нещо като blog на много хора, по много теми… точно запуснах софтуера…
– Работата не е в това, че сме приятели. Извинявай, ама от колко време познавам примерно теб, че да те имам за приятел и т.н. в нормални условия? Да не говорим пък примерно за Жоро Чорбаджийски. А на феста му връчих над хиляда лева суха пара в ръката, без изобщо да ми мине през ума за свидетели, документи… Не става дума за приятелство. Колкото и да е странно… Mисля, че всъщност сме общество, в пълния смисъл на думата. Общество на доверието и авторитета… не ми се вярва изразът да не ти е познат. Не знам дали общество е точната дума. В смисъл, точна е, но обикновено нямаме предвид тази й страна. Ако е от „нашата кръвна група“, един американец, или иракчанин, или севернокореец, или какъвто щеш би бил член на това общество много повече, отколкото гражданин на държавата си… Така че сме общество в пълния смисъл на думата. Нещо по-определящо ни дори от националност. Нещото, което (когато сме сред други) ни превръща в приятели за нула време, и създава оправдано доверие помежду ни…
Поколебах се дали да го пиша в блога ти, но ми се прииска да го споделя.
– Aко щеш вярвай, но наистина не се бях замислил за това… наистина си адски прав… :-)

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

4 коментара

  1. Е, аз го споделих, защото ми се вижда важно ;)

    Отговор

  2. Григор Гачев 29 октомври 2004 в 0:08

    Съжалявам за острата дума, ама Брюс Стърлинг направо е спал, докато е съчинявал модела на „Манеки неко“. Добре подпира сюжета на разказа, не споря. Но доколкото познавам Б.С., не е ли била идеята да се покаже правдоподобен и убедителен модел на „подаръчна“ икономика?…

    Наложило му се е да прибегне до компютърни суперинтелекти, киберпънковият deus ex machina, за да оправдоподоби модела си. И пак не е убедителен. А колко по-естествен и истински е дървовиден модел на социални / приносни групи и подгрупи, та до индивидите… Който не вярва, ето му организацията на феста като пример! :-)

    Отговор

  3. Дали за добро, или за лошо… Кой знае. Дано да е за добро :-)

    Отговор

  4. Ха-ха – паралелът с „Манеки Неко“ наистина е втрещяващ :)

    OpenFest-психологията и социален модел като еманация на сайбърпънка в реалността ;)

    Отговор

Ако искате да споделите нещо