Защо CC-BY-NC-ND е хубав лиценз?

Напоследък все повече хора се заравят в подробностите на CC-лицензите и избирайки един или друг се питат какви са предимствата или недостатъците им. Всъщност всичко опира до личната преценка и желанието на автора. Негово право е да решава дали творбата му да бъде променяна или от нея да се правят производни или пък дали някой да я използва за комерсиални цели.

Често срещам мнения, че CC-BY-NC-ND е най-затворения лиценз и е най-близък до full copyright, често получавам и въпроси от стреснати хорица, как някой им се присмял, че използвали именно този лиценз, че един вид те не давали нищо свободно на хората. Shame… shame… трябвало да си посипят главата с пепел и да се срамуват в ъгъла…

Горното е вярно само донякъде, защото всъщност CC-BY-NC-ND е един прекрасен лиценз – той за разлика от full copyright-а дава една ключова свобода – а именно свободата да разпространяваш, да използваш, да подаряваш. Той не позволява промени, нещата трябва да се консумират такива, каквито са, не позволява и да бъдат продавани от някой друг, различен от техния автор, но те спокойно могат да се консумират за лични цели, да си свалим копие на музиката от сайта на автора, да си я запишем на CD или да я сложим на iPod-а си, дори да я подарим на гаджето или някой близък.

CC-BY-NC-ND е по-добрия лиценз от никаквия лиценз, който предполага по подразбиране full copyright.

Колко свободен да е човек, колко освободено да е мисленето и поведението му, както и отношението му към неговите собствени творби е въпрос на личностна еволюция. По-добре е някой да пусне нещо под CC-BY-NC-ND, и след години да опита нещо по-свободно, отколкото под CC-BY и след две седмици да го затресе параноята, че е интелектуално ограбен, защото някой бил направил по-добър аранжимент на негово парче. Аз примерно не бих пуснал портретна фотография под лиценз, различен от CC-BY-NC-ND, с изключение на потърсено изрично разрешение. Портретът е нещо интимно – производните или търговията с него е по-специална тема. За всичко друго обаче предпочитам CC-BY… Дори не държа на клаузата SA.

Абсолютната свобода не е за всички, подобно на безразборния секс. Отговорът на въпроса доколко да споделите една творба с останалите трябва да ви идва отвътре и ако понякога този отговор дори е „не искам“, в това няма нищо лошо. Най-малкото, някой ден може да ви мине и да опитате това, което сега ви се струва страшно. Нито пък е нужно и всяка творба да е свободна докрай. Да, хубаво би било, ако нямате против, но ако това ви измъчва, изберете това, което пасва на моментния ви мироглед – CC предлага палитра от лицензи. Изберете вашия и дайте на останалите това, което можете да дадете от сърце. Някой ден ще се решите да опитате и нещо друго. Със сигурност – ще видите! 🙂