Онзи ден си мислех, че паметника пред НДК е най-добрата емблема на текущото ни правителство. Онзи същия, дето софиянци наричат с поетични имена като осмоъгълния петохуйник, седмокрил петохуй и подобни. Има известна неяснота по отношение и на метафорите. Характерна и за правителството, между другото.

Също като паметника и нашето правителство се е обградило със стенички да се пази от някого и да не се вижда като се срутват отломъците от морала им. Или сделките под масата? Също като паметника и нашето правителство не знае какво олицетворява, къде отива и какво точно прави. Няма ясна форма, не излъчва внушения. Също като паметника е грозно и безформено и за отрицателно време се докара не само то, но и държавата ни до състояние по-зловещо от това на окаяния паметник. По инерция ни вкара в Европа, но съвсем целенасочено има всички шансове да ни извади оттам преди края на същия мандат, с което ще постави уникален рекорд, за който книгата на Гинес ще бъде тясна.

Вчера на път към къщи слушах радио – новини по Star FM – напоследък по-новите и малки радиостанции имат по-интересни емисии. Цитират повече чужди медии – и има защо. Поредната оценка за България… от европейски политик… с две изречения… без нашенски Станишевски увъртания…

България страда от висока инфлация. Българското правителство не прави нищо за борбата с престъпността и корупцията.

Цитирам по памет. Опитах да намеря тази точна и кратка сентенция, обезсмисляща живота на поредните две поколения в България някъде написана и публикувана. Не успях. Не я чух и в новините снощи. И защо ли – „Music Idol“ и „Пий с мен“ са къде по-важни новини…

В Белгия говорят за оставка на министъра на телекомуникациите си, защото ползвал хакнат iPhone, а тук жизненоважни за цялата държава и бизнеса ни факти не тревожат никого. И това сме приели за обичайно ежедневие.

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Не сме го приели за обичайно ежедневие. Кражби стават навсякъде по света, както с малки така и с по-мащабни размери. Да, не е лесно, но къде е?! Силно се надявам въпросната кола да бъде намерена, и ако се случи така, дали би казал „Ето, такива чудеса могат да се случат само тук“. Нещата се променят бавно, друг начин няма.

    За правителството няма да говоря. В крайна сметка политиците са родени и израстнали в България хора и предполагам са представителна извадка на онова, което представляват повечето българи в момента. Единственото, което можем да направим е да се опитваме да отглеждаме по-добри деца.

    Отговор

  2. Все се сещам за рекламата на един телеком, дето ако всички между 14 и 26 години скочели, паметникът пред НДК щял да падне.

    Продължавайки метафората с правителството, пак се чудя дали има нещо обективно вярно, или просто PR-машината и в тази сфера работи добре и прокарва запомнящи се лозунги като при телекомите.

    И все пак — тъжно, неправилно и просташко е всичко. Как да не му се ще на човек да има начин да въздейства, пък било то и с подскачане. И в същото време… — откъде да намира сили да вярва, че нещата зависят от гражданите.

    Тежка тема. Поздрави за статията и сори ако прекалявам с продължаването на метафорите.

    Отговор

  3. Лора, нещата се променят наистина бавно – особено когато decision maker-ите копаят в обратната посока.

    Отговор

  4. Това е най-точният цитат:

    „“В Румъния структурните проблеми в управлението са далеч по-големи – но поведението на българските политици в ЕС е изключително самонадеяно и неуважително, те смятат, че са недосегаеми и че каквото и да правят, нищо не може да им се случи – затова България ще го отнесе, а не Румъния“, каза високопоставен британски дипломат в Брюксел.“

    Отговор

  5. Лора, нещата се променят наистина бавно – особено когато decision maker-ите копаят в обратната посока.

    Да, това е причината да сме зле, а не че много хора не се стараят да се развиват и да подобряват нещата в България. Когато мафията е държава и държавата мафия, когато знаеш, че единственият начин ДА НЕ видиш справедливост, е да намесиш български съд, когато виждаш, как подкупите стават стандарт, градинки и паркове се превръщат в бизнесцентрове с благословията на „който трябва“ (чиновникът) взел „колкото трябва“ (подкуп) от „когото трябва“ (мутрата с куфара пари)…

    …Е, обезверяваш се. Няма как. Кражби стават навсякъде по света, да. Но почти само у нас, тези, които се предполага, че те пазят от „лошите“, всъщност работят почти открито с тях… Няма нужда от повече думи, достатъчно е да се огледа човек наоколо…

    Отговор

  6. Милко Георгиев 10 май 2008 в 11:58

    Йовко, драмата на обществото ни е, че няма цивилизационен ценз. Нямаме навици да живеем в общество, не ни е изгодно да има законност, още по-малко – съвест. Живеем в някакъв измислен социо-генетичен експеримент за селекция на най-идиотската нация на европейския континент…

    Отговор

  7. Че трябва да си ходи това правителство е ясно. Но какво след това? Аз поне не се сещам за нищо дори мъничко по-свястно. Даже нещата ще отидат на още по зле.

    При масовото обезверяване най-много ще печели този с твърдия електорат който гласува по команда без право на собствено мнение.

    Отговор

  8. Сале, а това е най-тъжното…

    Отговор

  9. Аз не искам цял живот да се боря с вятърните мелници. Човешкият живот е много кратък. Моето решение е аерогарата.

    Отговор

  10. @JollyRoger: Успех натам. Дано намериш себе си от другата страна. Ние не успяхме. Но много други успяха.

    @yovko: Не знам… аз не успявам да ходя на митингите против това правителство, затова не мога да издигам лозунги. Лошо е, трябва да се поправя. Много са като мен: искат нещата да се променят, но нищо не правят.

    Отговор

  11. Милко,
    драмата на хората в България е, че нямаме общество. Т.е. твоето твърдение, че има драма в обществото е изначално невярно.
    Йовко,
    ако това правителство си отиде, кое ще дойде? Бойко Борисовото? Господ да пази България тогава…
    Да се твърди, че България „страда“ от висока инфлация е непознаване на основните икономически закони. Справка: в САЩ няма висока инфлация. Но обществото в момента доста страда от това, че хората не могат да си плащат ипотеките на жилищата. У нас, в България, е обратното – има висока инфлация, но има и възможност, а и желание хората да си инвестират парите.
    За корупцията е ясно, че я има. Но аз ви питам, уважаеми колеги, колцина от вас не са давали пари на ръка на полицая, или на ревизорката или на проверяващия? И колцина от вашите приятели и роднини също не са давали пари. Отговорът е ясен: малцина.
    И понеже сме малцина (да, аз съм от тези, които на български полицаи пари не дават, дори нещо повече – съдят ги, за да си получат обратно загубените точки), точно заради това не е виновно правителството.
    Правителството като цяло не може да е корумпирано. Аз имам информация, изнесъл съм я в медиите (МДААР и сделката с „Майкрософт“), пуснал съм сигнал в прокуратурата и следя внимателно докъде е стигнала проверката. Адв. Екимджиев води дела в Страсбург. Доц. Нели Огнянова дава много ценна информация за европейските практики в областта на радиото и телевизията. И т.н., и т.н. Когато в страната ни се появят повече такива хора, тогава ще се появят и повече като количество качествени политици.
    В това правителство познавам лично част от министрите начело с премиера и съм убеден, че те не са корумпирани. Но ако някой върши сделки, които хвърлят съмнение върху целия кабинет, той трябва да бъде разследван индивидуално, защото такава е наказателната отговорност – лична.
    Да се твърди обаче, че корупция има само на ниво министри е подминаване на проблема. Да те питам ли в големите ИТ-компании у нас дали не се предвиждат средства за мотивиране на чиновниците с цел получаване на поръчки? Да говорим ли как 10-е % от времето на Костов станаха значително повече по времето на кабинета Сакскобургготски?

    Отговор

  12. Преди да си отиде това правителство то трябва да бъде заставено от гражданското общество да внесе законопроекти в парламента, които да бъдат приети, преди да му е изтекъл мандата.

    На първо място нов избирателен закон – мажоритарна система!

    Иначе от сега стои въпроса, а после- кого? Няма ли нов избирателен закон, все ще е „Пременил се Илия,погледнал се пак в тия“. Основните партии са пак: БСП, ДПС, НДСВ, Герб, Атака и пак коалиция, защото нито една от тях не може да събере достатъчно гласове, за да управлява сама. И пак същите лидери, и пак същите стари муцуни… Е, и? Нови пари за стари филми.

    Отговор

  13. Паметника пред НДК си е много шик – поне на мен ми харесва. В това си състояние е супер за снимане :=)
    От политика не разбирам, а от правителства още по-малко. Но все ми се струва, че сегашното правителство е същото като предишното. Предишното е същото, като по-предишното и така…Дори и да се смени, промяната няма да е голяма. Какво ни остава ли? Ми има една народна мъдрост „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог“ Хех, но и тук удряме на камък. Хората вече нямат желание – апатията е тотална.

    Отговор

  14. Разбира се, моментално и незабавно! Веднагически и светкавично! И без оправдания и обнадеждавания – достатъчно се оправдаваха и обезнадеждиха положението. Нещата с ЕС ще станат драматични – отговорност отново никой няма да носи. По-добре да не ставам конкретен за най-новата надежда „без портфейл“, за която с облекчение въздъхнахме, че напусна Берлин и Германия, сега и на нея ще и се „берат дертовете“ в България… Боже, пази от комунизъм и посткомунизъм и неговите поддръжници!

    Отговор

  15. Аерогара е решение, но се предаваш. Това за което пиша е малко в страни от темата. Снощи гледах филма ТОТАЛно ОТРИЧАНЕ на Милена Кънева (http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/03/total-denial.html
    – има интервю с автора) за зверствата на бирманската армия с едно малциство от Бирма. Там повечето хора се борят като търсят отмъщението. Възхитен съм че се е намерил поне един човек, който да повярва че може да направи нещо голямо и да събере материали за дело в САЩ. Обратно към България – нямам представа какво трябва да се направи за да станем нормална държава. Мисля че не трябва да сме малодушни, да не толерираме корупцията (дори в ежедневието: КАТ), да играем по правилата – без компромиси, да осъждаме наглостта, тарикатството, простотията.

    Отговор

  16. Ех, като се появи нещо с оцветка на политика и коментарите набъбват главоломно…

    Дончо, с протести подобно правителство няма да си отиде. Камъните вършеха работа срещу Виденов – сега времената са други, но инструментите които работят в здравите общества тук не могат и настинка да докарат камо ли катарзис… А проблемът наистина е и в алтернативите… Липсват…

    Вени, животът в България е пред очите ни. Няма нужда от преразказ. Нещата се усещат по сметките, по настроенията на хората… и заеби парите… човек може и с малко и много, но… Това, че хората нямат мечти, че пак мислят за емиграция, за това половината от това правителство, което толкова добре познаваш, заслужава да бъде избесено с главите надолу пред парламента. Full stop.

    Онзи век отмина – България има нужда от хора, които да говорят открито. Да застават зад думите си. Да признават грешките си. Ще търсим лична отговорност?… Кога?… Месец и половина премиер, президент и сите царедворци минаха всички от единия на другия спектър на литературните жанрове да оправдават и оневиняват едно леке. То не бяха декларации за доверие, то не бяха „чакайте да видим“… Мисли се до едно време, после се действа… Проблема е в мярката… Доказателствата са за пред съда. Пред обществото подозренията са достатъчни – когато имаш да пазиш имидж. Съмненията се чистят и изхвърлят… И най-добре – много внимаваш да не ги допускаш, когато си на такъв пост…

    Когато обаче си заложник и пресечна точка на купчина политически кръгове и интереси гледаш умно, упражняваш се в празноговорене и внимаваш да не настъпиш каквото не трябва. И това личи… Инфантилно, тъпо и недалновидно. Аз не бих се доверил на нито един човек от този кабинет дори за ръкостискане – освен може би на министър Калфин.

    А за корупцията – той и Виденов завалията ми се струва, че не беше корумпиран, за сметка на това на негов гръб, тези които трябваше се наиграха…

    Съгласен съм с теб, че алтернативата която се задава е подозрителна и навярно безперспективна, това обаче не оправдава продължаването на текущия цирк. Има си граници. Що за идиотщина именно Румен Петков да преговаря за промените в кабинета или новия МВР министър да стартира с декларацията, че няма мафия в България… Това е обидно за интелекта на всеки с ниво на средното…

    Ружке, кое общество?… (иронията е под линия)

    Отговор

  17. Йовко, ами това е то обществото – нашето, българското. Всички ние, които носим проблематиката в себе си, както и тази извън нас, причинена ни от други. Но в крайна сметка се оказва, че проблема е в самите нас, а не в управляващите. Те просто постъпват според наличният генен материал, с който разполага нацията ни в настоящият исторически момент.

    Нашият народ може да бъде делен от всеки, който и както и на какъвто си принцип поиска и това се случва непрекъснато, но като че ли няма нито мотив, нито сила,която да може да ни обедини.

    Българина на вярва в никой и в нищо. Вярва само и единствено в самият себе си и се спасява поединично и се оправя всеки сам, кой как може. Поотделно сме справящи се единици, всички заедно сме кръгли нули. Това е нашата трагедия, която осъзнаваме с болка, поради невъзможността да я преодолеем заедно, а само поединично и поотделно.

    Можеш ли да ми обясниш на какъв принцип хората в много милионните западноевропейски столици се обединяват и тръгват заедно срещу нещо, което не ги устройва. Нима всички се познават помежду си, харесват се и се обичат? Нима всички са равни в нещо?

    Според мен са равни само в едно единстено нещо, което се оказва разковничето- в стремежа им за свобода и отстояване на правата им. Мисля, че това е нещото, което ги сплотява, докато нас ни разделя, защото всеки изхожда от своето собствено Аз и незачитане на чуждият Аз.

    Как се дигат няколко емигрантски квартала в Париж и го превземат, заради смъртта на само две деца,изгорели в трансформатор? Емигранти,от различни страни и континенти, не се познават лично,но са обединени от едно единствено чувство за свобода и отстояване на правата им или отвоюването им. Бях там и го видях с очите си.

    Отговор

  18. Поне част от хората в разговора знаете мнението ми за общите избори и всички „смени“ на управленията уж през избори, които всъщност са си планови.

    И все пак — ако ще говорим за гражданско ангажиране, за градене на обществена ангажираност, моето решение е избори за всичко (http://yasen.lindeas.com/bg/book/total-elections).

    Не за депутати, не само. Избори за 1) кметове, 2) полицейски началници и 3) съдии.

    Кметове избираме вече, да — от тези избори вече наистина се гласува за малките кметове пряко. Смятам, че нещата ще тръгнат лека-полека към оправия, когато хората биват питани кой да им е шефът на полицията (и централния, и местния) и съдията.

    Защото сега кметовете вече нямат оправдания и започват полека да показват и доказват някаква обществено полезна активност. Но нито полицаите, нито съдиите не дължат отчет пред избиратели.

    Затова нито полицията, нито съдът работят у нас като хората. Ако се избираха, щяха ако не да работят, то поне да имаме критерии и пряко основание да ги караме да работят.

    Отговор

  19. „Аерогара е решение, но се предаваш“ – как точно се предаваш???

    Ако мислим за държавата като за жена, то ако човек охладнее в отношенията си какво прави, намира си любовница или сменя жената, а не казва „ами, предадох се“.

    Примера е доста елементарен разбира се, но в днешно време ми се струва странно някой, който няма проблеми да се придвижва свободно, да твърди че е обвързан териториално или политически с дадена държава.

    Нашите политици не бих ги коментирал, но това което ме дразни е отношението между нас, обикновените граждани. Имам чувството че мърсотията по улиците ни се отразява и във нормалните, ежедневни отношения и точно това ме влудява.

    Отговор

  20. Днес попаднах на много интересен материал на Ройтерс за България. Както винаги сме на първо място… по негативи. Не че не си го заслужаваме де ;)

    Отговор

  21. Наглостта, пошлостта е безгранична, но замисляли ли сте се кое ни е довело до тук и има ли изход от подобна ситуация. Дали заради болния пръст няма да ампутират цялата ръка?
    Да останеш и да се бориш? Срещу какво, срещу кого? Как да се бориш срещу начин на мислене, навици и разбирания? Кой ще рискува да възпита детето си в добродетели, които тук отдавна са изгубени, вместо да го подготви за действителността ?
    Да си тръгнеш (ако можеш) или да останеш и да бъдеш асимилиран, само и само да се бориш, без да знаеш как и има ли смисъл? Всеки може да говори и да пише, но какво става когато дойде време за действия, къде са всички?

    Отговор

  22. Йовко,
    не знам за половината, но тези, които правят България привлекателна за бизнеса не заслужават това. Лошото е, че онези, които отговарят за администрацията – а именно тя е тази, която дразни хората с ниското качество (или липсата на такова) на обслужванто – тези министри нямат никакъв интерес да се опитат да променят нещата.
    Нали помниш как „обучаваха“ служителите – със CD-та, произведени от ЦАПК…

    Отговор

  23. Промяната трябва да почне в самите нас. Не може да крадеш на дребно, а да искаш управляващите да не го правят. Не може масово хората да си теглят пиратски софтуер, да си тегли филми и музика от Интернет и да смята, че това е нормално и да очаква нещо по-различно нагоре. Не може да се стремим да си укриваме доходите и да се стремим как да „прецакаме“ държавата и да очакваме нещо друго нагоре. Когато мисленето и действията на хората се промени, тогава всичко ще си дойде само на мястото. Когато хората спрат да си хвърлят боклуците по пътищата и градинките ще имаме чисти пътищата и градинки. Прав беше царят ни, хората трябва да си сменят чипа.

    Отговор

  24. Еми то, кога се е случвало досега българските социалисти да участват в правителството на България и да не докарат държавата до ръба? Поне един социалистически мандат без инфлация и социални трусове имаше ли? Нямаше. 45 години българската политика и икономика лежаха в кома. После, през 1989 г. им направиха тежка операция и ги извадиха от комата. Но през цялото време на върха си сменяха папки с досиета, министрески ресла и депутатски листи едни и същи хора. Нов бардак със стари курви, за съжаление, не става. Гледах някакво предаване, в което се обясняваше, че над 60% от активните бе ге политици, заемащи висши държавнически постове, са бивши сътрундици на ДС. Съзаклятници на кръвожадната шайка, която би, граби и смука кръвчицата на цяло едно общество в продължение на десетилетия. И сега какво, под маската на демокрацията тези хора ще си плюят върху икономическите интереси ли? очаква се някой да им вярва ли? Та те са готови да обещаят и членство в Галактическия извънземен съюз, ако трябва, само и само да останат закчени за държавното виме. Тъжната истина е, че докато естествената смъртност не затрие всички метастази на комунистическия тумор, който разяждаше българия цял половин век, българската политика никога няма да бъде различна. Знам, сега някой ще каже, че на тяхно място ще дойдат техните синчета, дъщерички и протежета, ама не – протежетата са учили в много напреднали световни образователни институции и също ще бъдат курви, но от нов тип – ще лъжат малко по-добре от старите кучета. Що се отнася до синчетата и дъщеричките – тях високите скорости и кокаина отдавна вече им е е**л мамата. Силното поколение обикновено дава слаба издънка. Лошото е, че покрай всички гореизброени мизерии млaдите у нас станаха напълно апатични към политиката. Не им се участва, не им се занимава. не им се гласува. Е, в такъв случай нямат право и да се оплакват.

    Отговор

  25. Иван Генчев 16 май 2008 в 1:05

    Отговорът защо трябва да си ходи е в самата му формула: 3:5:8. Тя освен с играта на карти ми напомня и една игра от детсвото, при която с един нож се делеше баницата на земята… Тези хора гледат на държавата като баница и за съжаление ние сме си виновни че сме им я дали и ги търпим да го правят…

    Съгласен съм с преждепишещия, че всяко идване на власт на БКП/БСП е свързано с катаклизъм и с преждевременно напускане на креслата(Живков, Луканов, Виденов). Искам обаче да обърна внимание че поне в два от случаите(Живков и Виденов, а за Луканов не мога да твърдя, защото не си спомням този период) процесите бяха ръководени(при смяната на бай Тошо) или подпомогнати(при Виденов) от хора от кухнята. Тошо и Виденов (бих предположил и за Луканов) бяха „предадени от своите“ под една или друга форма. За Тошо мисля няма разумен човек който да твърди обратното. Формално Виденов беше свален от улицата, но всичко това се случи след хиперинфлацията която бе раздухана от Партията за да унищожи средната класа като им изгори спестяванията и така нейните хора да останат единствените хора с пари в тази държава. По какво се различава сегашната ситуация? Серго е много по-гъвкав от Жан и се е оградил с добър ПР екип(Алгафари и ко). Но пък кредитният балон е на път да се спука и вече се появяват в новините информации за теглене на спестявания от една банка…

    И тъй като нищо в тази партия не става случайно, а само защото така е трябвало и е било най-добре за оцеляването и на същата тази партия, нека разсъждаваме с какво преждевременното и напускане на властта и помага.
    Първи ефект: сплотява и електората. „Гамените дето запалиха партийния дом или нападнаха парламента ни свалиха. А ние тази власт с кръв сме я вземали и с кръв ще я дадем.“
    Втори ефект: покрай цялата дандания хората не забелязват истинската катастрофа: Тошо го свалиха за да си измият ръцете за натрупания външен дълг и банкрута на държавата. За да може Луканов/Лилов да заметат следите дето отиват към тях. Виденов за да окрадат спестяванията на хората. Само че хората помнят(както и самия аз) хиперинфлацията и невъзможността да си набавят най-елементарни неща. Съмнявам се че младежите дето демонстрираха(и моят брат и жена ми между тях, а сигурно и аз щях да съм там ако не бях в казармата) да са го правили заради това, че са изгорили парите на родителите им. Според мен го правиха заради неадекватността на един млад партиен секретар да води държавата и обкръжението му от партийни акули и авантюристи(някой да помни министър Румен Гечев, който забегна зад окена май) в правителството.
    Трети ефект: минимизиране на загубите за партията(не за държавата): „Социализмът е хубаво нещо но реализацията му и главно бай Тошо го изкривиха. Виденов направи глупости, но и какво друго можеше направи като тези лумпени го нападнаха. Тошо/Луканов/Виденов грешаха, но Партията никога.“
    Разбира се обяснението може и да е много по-тривиално и без горните елементи на конспирация: толкова осират нещата, че няма как да се предотврати катастрофата. Но Партията е наясно със случващото се и една обиколка пред останалите. И сега „провалът“ на Серго може да ни изхвърли от ЕС и да ни върне в прегръдките на Путин. Това не значи че правителството не трябва да си ходи, а просто значи че трябва много да внимаваме кой ще е следващия. Да помним „по делата им ще ги познаете“. В това отношение стратегът-Лилов успява все нови/свежи/неопетнени кукли да изкарва от джоба на партията.

    Отговор

  26. АЗ пък имам въпрос – като си отиде това правителство, кой точно трябва да дойде на власт? Защото и чингис хан не харесвал светът такъв какъвто е, и искал да направи нов. Затова се хванал да унищожи стария, но се препънал даже и в тези си усилия.Имало и други такива креативни люде – Атила, Хитлер.
    Та въпроса е – имаме ли алтернативи? Моя отговор е – нямаме. Аз лично, от чисто прагматична гледна точка, бих заложил на доказана политическа сила, за която е малко вероятно утре да си бие камшика. В това отношение партии еднодневки не обичам. Партии от лидерски тип – още повече. Последните умират с лидерите си, техните имоти и настроения. Така че в България за момента няма сериозна алтернатива на управляващите, колкото и да са трагедия. Но формулата 8:5:3 е трагедия, особено 5 и 3.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *