Зелник (draft) – ver. 0.01

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият коментар

Коментирате като гост.

  1. Ако позволите едно леко несъгласие по отношение на виното – за мен то не си струва парите. Следващия път Ви препоръчвам да опитате Maxima (син етикет) – каберне или мерло, реколтата е без значение. Попада в същата ценова категория, но поне за мен е доста по-добро. Разбира се имате пълното право да не се съгласите с мен :)

  2. Напротив съгласен съм и го харесвам много, но telish също ми е сред любимите, tcherga и особено Todoroff пък да не говорим.

  3. Като гледам съотношението ми прилича на печено кисело зеле с тестена плънка :) За по-малко постност предлагам и малко сирене за версия 0.02!

    Защо не се консултирате с http://bg.wikipedia.org/wiki/Баница там има добро инфо за начинаещи баничари!

  4. Точно това си беше – но никога не съм ял зелник със сирене и дори през ум не ми мина. Можем да пробваме за 0.02 наистина ;-)

    Владо, ти още едно време имаше идея за кулинарен блог, преди да чуем дори за това явление… какво мислиш по въпроса ;-)

  5. „If you can’t taste it, it doesn’t mean it’s not there“ – това е един то важните принципи при готвенето и яденето :) Така че не можеш да твърдиш 100%, че никога не си ял зелник със сирене. А баница със спанак и сирене ял ли си? :)

    Понякога съм правил кейкове и сладкиши, където съм добавял в сместа настъргани ябълки за уплътняване на консистенцията. След като се опече трудно се разбира, че има ябълки, но ефектът от тях си го има.

    Предполагам, че кулинарни блогове има достатъчно из мрежата. А и аз самият още преди 3 години оставих идеята да се занимавам с ресторантьорски бизнес на острова :)

  6. Ами прав си – може да съм ял без да знам – повечето обаче са били без сирене, защото бяха „Made by мама“, я тя определено не слага сирене… Аз често и прилагам промишлен шпионаж докато готви, че не винаги ривърс инженерига върши работа в кулинарията :-)

    А и определено ще пробвам със сирене next път :-)

  7. извинявай, че се намесвам „ни в клин ни в ръкав“ открих те от скоро, но по въпроса за зелника не мога да се въздържа :) Ако щеш ми вярвай, но най важната съставка на един истински зелник е… свинската мас (но с мярка). Не знам сега, може да си вегетарианец (и това би поставило нещата в друга светлина) обаче си е светотатство да го правиш с олио ;) А още по-вкусно е да го опечеш в печка на дърва и въглища – ама айде стига мечти, че ще получа язва. А колкото до сиренцето…хм, в експеримента се ражда истината. Тъй че да ви е сладко следващия път!

  8. Да, чувал съм за свинската мас и не съм вегетарианец, но някои хора имаме да сваляме килограми от Коледа ;-)

  9. Съжалявам, че си пъхам гагата (и) тук, но с това:

    – един пакет точени кори
    – 1-1,5 кг кисело зеле
    – неизвестно количество олио

    не се свалят килограми след Коледа.

    Килограми се свалят с едно бурканче кисело млеко за вечеря :).

    Успех с килограмите, аз само за седмица в USA успях да трупна 3 такива, и сега съм в паника (и не ям, поне не винаги)!

  10. Все се канех да ти напиша, че аз знам едно по-различно значение на „зелник“. В селото на баба ми и дядо ми (близо до Земен, по долината на Струма) и в околните села „зелник“ се нарича баница с много тънки кори, надиплени около „зелье“, което не е зеле, а ситно нарязан праз лук и някаква друга тревка (не помня, примерно по малко от коприва, лапад и нещо друго такова;).
    Първата кора – отдолу и се оставя да легне извън тавата периферията. След това много кори се навиват на рула и се нареждат концентрично в кръглата тава, като се слага съвсем по малко мазнина и повече се използва малко брашно, за да не залепнат тънките кори. Накрая, като свършат окрите и в средата остане кръгла „дупка“, въпросната се запълва с лучената смес („зелье“-то;) и най-накрая периферията на долната кора се загръща върху цялото, като леко се надипля и тя.
    Всичко това се прече на не много симен огън, до златисто и после цялата фамилия яде парчета от „зелника“, като си топи и от „зелье“-то. Всичко това – с обилни количества мътеница.
    Преяждането е гарантирано, както и облизването на пръстите ;)
    Не съм сигурен в рецептата, ама хич. Но баба ми я знае и напролет ще я навия да направи пак (макар в София да не е същото;). и тогава ще публикувам и точни заръки.
    Иначе зная, че „зелник“ има различни значения, лично аз съм ял в различни краища на България съвсем различни ястия. Просто ми беше интересно да споделя, защото „в наше село“ зелникът е без зеле ;)
    П.П.: Как са навързани нещата – все обмислях как да го обясня, а се навих и подсетих и престраших от твой коментар при мене ;)

  11. Всъщност, като се замисля, различното е само това, че няма зеле, а има лапад/коприва. Да ми се чуди човек защо съм тръгнал да ти преповтарям самата рецепта ;) Извинявай за шума…

  12. Да, и аз съм чувал някъде на баница със спанак да казват зелник, в моите представи обаче зелника е със зеле. Навярно, защото обичам зеле ;-)

Read Next

Sliding Sidebar

Архиви

Бюлетин

Получавайте новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща: