Както си стояхме спокойно вчера с Хриси и Пейо и си дъвчехме гофретите в Jimmy’s, някой от тримата изпусна думата баница. Пейо се размечта, а пък аз се замислих. Десет минути по-късно поехме към къщи с идеята да скалъпим баница със зеле (понеже ми се видя най-лесно). Малкият нюанс в авантюрата беше, че никой от тримата не беше правил баница, но какво пък – нали винаги трябва да има първи път.

Billa-та на бул. България ни издъни – нямаха нито готови кори, нито кисело зеле. За сметка на това Фантастико в Стрелбище все повече се издига в очите ми. Взехме пакет готови точени кори Бела, два буркана с кисело зеле Тропик и бутилка вино и се прибрахме в къщи за експеримента.

Необходими продукти:

– един пакет точени кори
– 1-1,5 кг кисело зеле
– неизвестно количество олио

Бяхме взели два буркана по около 900 грама зеле като решихме да ползваме само единия, но в последствие решихме да сложим и двата. В крайна сметка ценното на една баница е плънката, а не корите. Изцедихме зелето и понеже беше готово нарязано го изсипахме в един по-дълбок тиган с олио за да го поопържим. Като стана готово (омеква и се посвива като обем) след около 15-20 минути го свалихме от котлона и го паркирахме на масата до разопакованите кори.

Разстелихме корите на масата на купчинка, както са си в опаковката. Намазахме една тефлонова тавичка с олио и наредихме слой зеле върху корите. Отлистихме три листа и започнахме да навиваме на руло, което пляснахме в тавичката. След това нов слой зеле върху други три листа и така докато зелето свърши. Намазахме отгоре с олио (в интерес на истината сложихме и малко краве масло) и бутнахме във фурната, която вече беше набрала 100 градуса аванс. Пекохме на около 200 градуса докато баницата се зачерви приятно отгоре.

Отворихме виното, което бе твърде лъскаво за да го ядем със зелник, но се надявам че никой от изба telish се надявам да не чете тук. Бяхме си взели от букета им мерло и каберне – препоръчвам го на всеки. Реколта 2003 е в ценовия диапазон около 7 лева, но виното си струва тези пари.

От зелника вече няма и следи, но за следващата версия 0.02 решихме да сложим или малко повече кори, защото се загубиха в изобилието от зеле или да пробваме с други кори или тесто. To be updated…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Ако позволите едно леко несъгласие по отношение на виното – за мен то не си струва парите. Следващия път Ви препоръчвам да опитате Maxima (син етикет) – каберне или мерло, реколтата е без значение. Попада в същата ценова категория, но поне за мен е доста по-добро. Разбира се имате пълното право да не се съгласите с мен :)

    Отговор

  2. Напротив съгласен съм и го харесвам много, но telish също ми е сред любимите, tcherga и особено Todoroff пък да не говорим.

    Отговор

  3. Владимир Джувинов 16 януари 2006 в 13:04

    Като гледам съотношението ми прилича на печено кисело зеле с тестена плънка :) За по-малко постност предлагам и малко сирене за версия 0.02!

    Защо не се консултирате с http://bg.wikipedia.org/wiki/Баница там има добро инфо за начинаещи баничари!

    Отговор

  4. Точно това си беше – но никога не съм ял зелник със сирене и дори през ум не ми мина. Можем да пробваме за 0.02 наистина ;-)

    Владо, ти още едно време имаше идея за кулинарен блог, преди да чуем дори за това явление… какво мислиш по въпроса ;-)

    Отговор

  5. Владимир Джувинов 17 януари 2006 в 10:24

    „If you can’t taste it, it doesn’t mean it’s not there“ – това е един то важните принципи при готвенето и яденето :) Така че не можеш да твърдиш 100%, че никога не си ял зелник със сирене. А баница със спанак и сирене ял ли си? :)

    Понякога съм правил кейкове и сладкиши, където съм добавял в сместа настъргани ябълки за уплътняване на консистенцията. След като се опече трудно се разбира, че има ябълки, но ефектът от тях си го има.

    Предполагам, че кулинарни блогове има достатъчно из мрежата. А и аз самият още преди 3 години оставих идеята да се занимавам с ресторантьорски бизнес на острова :)

    Отговор

  6. Ами прав си – може да съм ял без да знам – повечето обаче са били без сирене, защото бяха „Made by мама“, я тя определено не слага сирене… Аз често и прилагам промишлен шпионаж докато готви, че не винаги ривърс инженерига върши работа в кулинарията :-)

    А и определено ще пробвам със сирене next път :-)

    Отговор

  7. извинявай, че се намесвам „ни в клин ни в ръкав“ открих те от скоро, но по въпроса за зелника не мога да се въздържа :) Ако щеш ми вярвай, но най важната съставка на един истински зелник е… свинската мас (но с мярка). Не знам сега, може да си вегетарианец (и това би поставило нещата в друга светлина) обаче си е светотатство да го правиш с олио ;) А още по-вкусно е да го опечеш в печка на дърва и въглища – ама айде стига мечти, че ще получа язва. А колкото до сиренцето…хм, в експеримента се ражда истината. Тъй че да ви е сладко следващия път!

    Отговор

  8. Да, чувал съм за свинската мас и не съм вегетарианец, но някои хора имаме да сваляме килограми от Коледа ;-)

    Отговор

  9. ох, това аз наричам синдромът „Постколедни угризения“ ;-)

    Отговор

  10. Съжалявам, че си пъхам гагата (и) тук, но с това:

    – един пакет точени кори
    – 1-1,5 кг кисело зеле
    – неизвестно количество олио

    не се свалят килограми след Коледа.

    Килограми се свалят с едно бурканче кисело млеко за вечеря :).

    Успех с килограмите, аз само за седмица в USA успях да трупна 3 такива, и сега съм в паника (и не ям, поне не винаги)!

    Отговор

  11. Угризения?! Няма такова нещо… Дончо, това с киселото мляко на някой друг, ако обичаш ;-)

    Отговор

  12. Все се канех да ти напиша, че аз знам едно по-различно значение на „зелник“. В селото на баба ми и дядо ми (близо до Земен, по долината на Струма) и в околните села „зелник“ се нарича баница с много тънки кори, надиплени около „зелье“, което не е зеле, а ситно нарязан праз лук и някаква друга тревка (не помня, примерно по малко от коприва, лапад и нещо друго такова;).
    Първата кора – отдолу и се оставя да легне извън тавата периферията. След това много кори се навиват на рула и се нареждат концентрично в кръглата тава, като се слага съвсем по малко мазнина и повече се използва малко брашно, за да не залепнат тънките кори. Накрая, като свършат окрите и в средата остане кръгла „дупка“, въпросната се запълва с лучената смес („зелье“-то;) и най-накрая периферията на долната кора се загръща върху цялото, като леко се надипля и тя.
    Всичко това се прече на не много симен огън, до златисто и после цялата фамилия яде парчета от „зелника“, като си топи и от „зелье“-то. Всичко това – с обилни количества мътеница.
    Преяждането е гарантирано, както и облизването на пръстите ;)
    Не съм сигурен в рецептата, ама хич. Но баба ми я знае и напролет ще я навия да направи пак (макар в София да не е същото;). и тогава ще публикувам и точни заръки.
    Иначе зная, че „зелник“ има различни значения, лично аз съм ял в различни краища на България съвсем различни ястия. Просто ми беше интересно да споделя, защото „в наше село“ зелникът е без зеле ;)
    П.П.: Как са навързани нещата – все обмислях как да го обясня, а се навих и подсетих и престраших от твой коментар при мене ;)

    Отговор

  13. Всъщност, като се замисля, различното е само това, че няма зеле, а има лапад/коприва. Да ми се чуди човек защо съм тръгнал да ти преповтарям самата рецепта ;) Извинявай за шума…

    Отговор

  14. Да, и аз съм чувал някъде на баница със спанак да казват зелник, в моите представи обаче зелника е със зеле. Навярно, защото обичам зеле ;-)

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *