Различен е… И на вкус е твърде клиширан. Като недобре притоплено парче вчерашна пица. Еднообразен, монотонен и сив… С малко сос…

Глътка online свежест късно привечер в леглото действа ободряващо. Не пиша, но чета… Така ще е още няколко дни. Опитвам се да открия частици значение и смисъл в баката с боя, нюансите на цвета, текстурите на дървото… А смисълът е някъде отгоре. Върху тях… Смисълът е поне middleware…

Иначе се водя в отпуска… А за SimpleStudio вече се разчу зад граница… Thanks, Lucian!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

17 коментара

  1. Тъкмо се чудех как „тече“ боядисването ;) Аз самият подобен вид монотонни дейности съм ги възприемал едва ли не като медитативни – не много сложни, но и не чак толкова лесни, че да ти оставят да се отплеснеш в други мисли :)

    Иначе мен статичната работа пред компютъра постепенно ме изнервя, тъй като при нея няма физическо движение, а аз съм човек, който ако не се движи става мноооого неспокоен! Поради тази причина си взех колелото на морето. И това се оказа добро решение, макар поради времето да пропадна мечтаното пътуване на север от Варна по крайбрежите до Дуранкулашкото езеро :(

    Имаш, междудругото, поздрави от леля Катя! Компанията при нея беше пълна, особено откъм женската половина. Единствените мъже в къщата бяхме аз и Ицо, нейният зет. Когато се съберат толкова дами на едно място, при това със силно мнение и характер, става доста опасно – леле, какви искри хвърчаха понякога, при това за съвсем дребни неща! След аполонския концерт на Васил Найденов например стана разделение на два лагера – фенките и антифенките на певеца :))) Ние с Ицо пък, който е много занимателен събеседник, си имахме спокойни следплажни разговори на бира/цаца/картофки :P Например на темата „проблемът на българското кино“, който според него, доста добре аргументирано, бил това, че нямало разказване завършени истории.

    Запознах се и с една банда от четири single каки – две дами от Пловдив, една лондончанка, и гъркинята Фани от Олимпия. Интересна компания, много сочнички, но иначе нищо любовно…

    Та във връзка с леля Катя искам да те питам дали знаеш къде в България може да се намери 35мм прожекционна кино машина, нова или на старо, и какви са приблизително цените.

    Bonne peinture! ;)

    Отговор

  2. Животът оффлайн е често толкова интересен, колкото и този онлайн… Понякога, като съм offline, не ми липсва този онлайн – а понякога е обратното:)

    (Какво е middleware, btw?…)

    Отговор

  3. PS Прочетох задграничното постче, много хубаво е писал Lucian!

    Отговор

  4. Зависи от off-line живота. Боядисването на стени и лепенето на тапети надали е пример за добър offline живот. Освен ако не се напънеш да го мислиш като такъв и през почивките не снимаш някоя инсталация с кофа, кутия с боя и четка. Но има и съвсем пълноценен offline живот и практикуващите много се чудят какво толкова има да прави човек в интернет. Offline е тичането на стадиона, карането на велосипед по селски пътища, разговори със случайно срещнати дядовци с истории от две поколения назад
    и може да бъде много интересно.

    Отговор

  5. Michel, [middleware link]

    Владо, около тебе пак гъмжи от жени, а ти си предпочел истинските неща – бира, цаца и картофки ;-)

    Нямам бърз отговор за 35mm киномашина – трябва да разпитам. Иначе ми се намира една съвсем новичка ми е, но за останалото в историята 8mm кино. Ей, ако се разровя из старите си ленти все ще има оцелял материал за една любителска киновечер – може и с бира и цаца ;-)

    Иначе, ако не ми мине котка път в събота около 8:30-9:00 ще бъда с новия брой на Капитал и чаша кафе на автомивката – ако си в Пловдив може да се видим.

    Отговор

  6. Истинските неща често са тънкопаричните :)

    Предлагам да се чуем фрайдей ивнинг. Този уикенд един колега, който е доста силна ракия, ме навива за велотур до Мелник и Роженския манастир.

    А, междудругото търся и еко-инженер, с добри познания за екологичните законови разпоредби в БГ. Белгийски клиент интересуващ се от строежа на вятърни турбини и биодизелни инсталации търси такъв човек за правенето на рискови оценки и за търчане по служби за изваждането на еко-разрешителни.

    Отговор

  7. @yovko:

    Мерси за линка:)

    @всички:

    Да, оффлайн животът може да включва и готини велопоходи, но ми се е случвало и цял месец да прекарам с четка в ръка и с шпакла, да замазвам стени и тавани, да боядисвам, и беше доста … хм, забавно… до един момент, поне ;-)

    Отговор

  8. Ако можех, бих сринал всичко материално в този свят, наред с компютрите. Бих оставил само тревата, дърветата, всичко зелено и естествено. И жадувам да бъда сред истинската си среда, без хипнотизиращия компютър, който ме дърпа към себе си и смуче от времето ми. За мен няма онлайн живот, той е твърде изкуствен и недокосващ … трябва ми само природата ми. Тя е всичко, от което имаме нужда, макар разстроените ни биологични часовници и мозъци да казват друго ….

    Отговор

  9. Смисълът е да намериш нюанса на цвета, който те радва най-много, който те замисля и играе по стените и тавана в зависимост от светлината на деня… А дървото, което поставяме в къщите си, живее 7 години след като е отрязано… Това му е хубавото на живота offline :)

    Отговор

  10. Макси, ех че кардинално – не мислиш ли ;) Хипнотизират и смучат време тези неща, които са близки до теб и ти им го позволяваш :-)

    Анна, цветът на едната от стаите си избрах по неговото име, колкото и да е странно. Оргахим имат интересен каталог с цветове, които наричат Spirit. Там вместо номера цветовете си имат имена – погледът ми се спря на цвят, наречен dreaming blue. И вече знаех, че това ще е цветът на спалнята. :-)

    Отговор

  11. И цветът е просто божествен… май не ти казах, че точно него си го представях, дори когато ти пращах картинки на цветни стаички :-)

    Отговор

  12. Животът оглайн е просто задължителен, ето аз всяко лято бягам за по два-три месеца – от големия град, от крайните срокове, от срещите, от ангажиментите и задръстванията, от блогването и от онлайн контактите. Бягам от себе си. И това ми помага. Помага ми да намеря баланса, да се потопя в реалността на други хора, на друг живот. Да намеря равновесието между бързото дигитализиране на човешките отношения и бавното трупане на доверие и симпатия офлайн. Ще продължавам да бягам и занапред, живот и здарве! А сега май е време да се завръщам.

    Отговор

  13. Аз си избрах едно теменужено лилавеещо плътно лилаво… за всички стаи, дори и за таваните… И вчера се удивих на резултата – на сутрешното слънце изтлежда гълъбово бяло, следобед е млечно розово, а вечер изглежда едно такова… арабско теменужено лилаво. :) Как става това не разбирам, но е факт! Та аз се занимавам със същото в момента и силно се надявам да се преместя обратно към Коледа… Хубави емоции са това :)

    Отговор

  14. Аз пък си помислих, че ще си боядисаш стаите в цвят Велвиа!!!

    Това dreaming blue да не би да е някакво Ай-Би-Ем-ърско блу???

    БТВ, Anna rockz ;)

    Отговор

  15. Я, да не се гаргариш с един от най-читавите филми на всички времена, а-а-а… Long live Velvia!! ;-)

    Отговор

  16. В главата ми се върти идеята да си боядисам спалнята в теменужено-лилаво и се рових в мрежата за идеи, когато попаднах на вас…
    Анна, впечатли ме много с цвета на твоята стая – гълъбово-розово-лилаво. На коя фирма е и кой номер. Много искам да потърся нещо такова. Стаята ми е с югоизточно изложение и се надявам слънцето да си играе по стените по същия начин.
    tnx!

    Отговор

Ако искате да споделите нещо