Журналистите на Труд нежелани на OpenFest 2006

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Ако искате да споделите нещо

  1. В момента, в който забраните на Труд да отидат на OpenFest, автоматично ще заличите значението на думичката ‘Open’ в името. Независимо от техните дела. Иначе сигурно с удоволствие бихте поканили някой мазен политик. На това му казвам лицемерие.

    Sorry, no ofence…

  2. Първо: Не забраняваме нищо, само натвърдваме, че не са желани!
    Второ: Именно заради делата им, няма такова нещо като „независимо от тях“
    Трето: Забележката за мазните политици предпочитам да я отдавам или на кофти емоционален момент или на недостатъчно възпитание. Не се засягай и при двата случая не си виновен… Ако обаче не разбираш защо е важно на OpenFest да има и политици, явно си безнадежден случай…
    Четвърто: На моя презентация със сигурност няма да допусна присъствие на Труд-оваци. Вследствие моето лично невъзпитание…
    Пето: Мисля, че мога да поема този риск!
    Шесто: Не ценя анонимните мнения…

  3. Не виждам кое е лицемерно в решението човек да реши с кого да общува и с кого – не. Лицемерие би било, ако критериите са неясни и променливи. Има много категорични граници, които поставяме ежедневно в общуването – тази да не се общува с представители на медия, която налага свои си представи за авторското право не е нещо лошо според мен.
    Работещите там като отделни хора сигурно са си съвсем нормални, и никой не казва, че има нещо против тях като отделни хора. Позицията „против“ е насочена към политиката на издателството. А след като то е затворено за диалог и налага само своята си позиция, единственият изход е бойкот на това издателство.
    Не е лично отношение, а принципна позиция спрямо политиката на фирмата. OpenFest представя позиции, нормално е да е има критичност и към аудиторията.
    А че това издателство налага силово своята си позиция е пределно ясно – дори има вътрешен натиск в пишещата гилдия явно. Никой не написа статия в по-голям вестник, не направи предаване по телевизията например. Аз например знам, че един от известните ни разследващи журналисти се е отказал преди предварителния разговор, защото авно не е било удобно да се говори слещу колеги.

    Това е лицемерието, и то е в „Труд“ според мен. А когато има ясна и обоснована лична позиция, това може да е неприятно, неудобно, но не мисля, че е лицемерно.

  4. Не е ли по-добре да се обърнат нещата и да се намери начин да се изрази категоричната подкрепа за Народна библиотека и още по-категоричната позиция срещу посегателствата към подобен род проекти? В крайна сметка днес са Труд, утре може да са други. Персонализирането на виновника за произволна простотия води обикновено до разглеждане на простотията в частност, а не в глобален аспект, което пък от своя страна свършва с евтини коментари от рода на „Глей ги тея как се изядоха за нема нищо…“. А то хич не е нищо.

  5. Подкрепа за Народна библиотека ще бъде осъществена с всички средства – финансови, юридически, логистични и т.н. И това е изразявано почти от цялото блогърско войнство неведнъж. Аз също съм го правил, но декларации за подкрепа обикновено не смущават хора, които използват силови структури като ГДБОП за сплашване и натиск… Визирам терора срещу bezmonitor.com…

    Всъщност най-голямата поука за всички, които смятат да последват срамния модел на Труд, ще бъде когато Труд започнат горчиво да съжаляват за действията си. Ако не бяха посегнали на bezmonitor.com нямаше да има скандал, нямаше да има Народна библиотека дори, нямаше и да има ответни действия. Полакомиха се за жълти стотинки за да възпрепятстват няколко незрящи (пък макар и да е имало и няколко зрящи) да четат. Е, дано разберат, че лакомията струва скъпо… и беззащитните не са толкова беззащитни…

  6. Какво е правилното отношение към „Труд“? А какво е правилното отношение към „Microsoft“? На практика говорим за едно и също – изземане на чужд труд/идеи (я да познаем колко неща са „изобретили“ от MS… та те проспаха дори Интернет експанзията) и заключване на потребителите в собствени решения и стандарти. Това в комбинация с отчаяни опити да бъде задушена всякаква конкуренция. С каквито и да е средства.

    Колко отворено трябва да бъде линукс обществото? Какво може да бъде допуснато и какво не? Има граници които не трябва да бъдат преминавани. Но къде точно са те?

    По първия въпрос вярвам могат да се намерят писания на RMS. Но втория е нещо което ние (или по-скоро вие от OpenFest) ще трябва да решите за сeбе си и за всички нас.

  7. Аз не бих правил подобни паралели – в случая имаме просто едно жалко алчно корпоративно поведение.

  8. OpenFest не става по-затворен с изказването на една ясна и категорична гражданска позиция. Но определно ще предаде смисъла си за отвореност ако не застане зад една от главните си идеи – да не остави нашето общество да тъне в мрак, криейки духовната и интелектуалната си светлина под похлупак от страх и късогледо сметкаджийство.

    Нашата цивилизация е създала някои наистина ценни и невероятни творби. Преди месец бях във Варна, където попаднах на невероятна експозиция на античните златни съкровища открити по нашите земи. Представете си какви докосвания бихме загубили всички ние ако тези съкровища стояха скрити в някой тъмен килер?

    Ако сме цивилизация която претендира за напредък, ако се стремим към повече просветление няма да крием създанията си под похлупак.

  9. А че това издателство налага силово своята си позиция е пределно ясно – дори има вътрешен натиск в пишещата гилдия явно. Никой не написа статия в по-голям вестник, не направи предаване по телевизията например. Аз например знам, че един от известните ни разследващи журналисти се е отказал преди предварителния разговор, защото авно не е било удобно да се говори слещу колеги.

    От избягването на самокритика и критичен поглед навътре в себе си журналистиката губи къс доверие. Може ли реално да има добра журналистика ако тя се страхува да открие определени неща?

    Според мен инстинската причина не е колегиалността (това е само параван), а страхът на много журналисти да разкрият че работата им не е истински независима, че се води от закона „който плаща той поръчва“.

    Не вярвам журналист в Труд да стои зад фирмената им политика по случая с авторските права. Предполагам, че тези решения в издателството са взети на управително ниво, и че именно оттам бива налагана тяхната печална култура на работа.

    Кой журналист реално би разследвал и публикувал нещо срещу началника си?

  10. @yovko „Жалко, алчно корпоративно поведение“ е доста точно определение за MS по моему. Но явно не всички са съгласни с това.

  11. Andro, при MS е нещо повече – там е развито до маниакалност, с планове за световно господство, закрепостяване на потребители и т.н. Труд са достатъчно нещастни и смешни за да могат да си позволят дори подобно широкомащабно мислене. Това е българското еснафско мислене на дребно в стил „прецакай другарче“ за 20 ст.

  12. Няма ли начин да разберем дали издателството използва неправомерно Open Art (и не само)?! Като ще търсим права можем и ние да им ги потърсим. Един от ефектите на „прецакай другарче“ е, че после никой не иска потърси правото си, защото „Те“ са силните.

  13. Достатъчно е да разлисти човек вестник Труд и да преброи под колко фотографии пише „Снимка: ИНТЕРНЕТ“. Дали ако си бяха платили правата за тях щяха толкова да се срамуват да публикуват името на автора?

    Наскоро издадоха на DVD футболни мачове без да уредят правата върху тях и стана скандал…

  14. Докъде са стигнали нещата между „труд“ и свободните библиотеки или всичко е приключило благоприятно, т.е. хората могат да четат свободно?

  15. Не – не са завършили благоприятно! Светът не е достигнал това ниво на великодушие, което да му позволи да изглежда и мъдър… освен пресметлив и тесногръд…

    Но това не променя факта, че хората МОГАТ и ТРЯБВА да четат свободно!
    http://narodnabiblioteka.info

Read Next

Sliding Sidebar