Човешкото зрение в комбинация с мозъка върши чудеса, с които толкова сме свикнали, че рядко ги осъзнаваме. Затова и много често за начинаещите фотолюбители е трудно да си обяснят защо когато снимаме с цифров фотоапарат е от значение настройката на баланса на бялото (често срещано още и като бял баланс от буквалния превод от английски white balance). Във филмовите времена фотографите си купуваха различни цветни филми – например такива, подходящи за снимане през деня, на дневна светлина, и такива, за снимане на закрито, когато единствената светлината често идваше от електрически крушки с нажежаема жичка. Сега е далеч по-просто – трябва само да кажем на апарата си, при какви светлинни условия снимаме – през деня, на сянка или на изкуствено осветление. (Внимавайте! Настройката за светлина от крушка с нажежаема жичка е различна от тази за светлина от луминесцентна лампа!).
И всичко това е, защото нашият апарат реално не знае кое точно е бяло. В действителност и нашето зрение не „знае“, но тук се намесва мозъка ни и внася нужните „настройки“, когато светлината около нас се мени. Всъщност променя се цветната температура, но по тази тема ще си говорим някой друг ден в Учебник. Затова, ако му изключим мозъка, разбирайте системата за автоматичен баланс на белия цвят (Auto White Balance), на апаратът му остава да разчита на нас да направим вярната настройка. В противен случай снимките ни могат да изглеждат повече или по-малко жълтеникави или пък синкави.
Напоследък съвременните цифрови фотокамери се справят прилично с налучкването на баланса на бялото, но често – особено през зимата, когато снимате снежни писти и преспи – системата за автоматична настройка на бялото може да греши в една или друга посока. По-вероятно към синкавия цвят. Често това е комбинирана грешка, свързана и с грешка в системата за автоматично измерване на експозицията – тъй като при твърде бял кадър, фотоапаратът се подлъгва от отразената светлина, решава, че му е твърде в повече и позатваря блендата, при което се получава недоекспониран (тъмен) кадър. Този проблем можете да решите като настроите корекция от +1 EV на апарата си (старите фотографи ще ви кажат да коригирате с „около плюс една бленда“). Може да се наложи и повече.
Защо обаче апаратът по-често греши в посока към синкавия цвят? Обикновено причината е, че снимаме снегове и писти високо в планината, а при по-голяма надморска височина ултравиолетовите лъчи са повече, затова и снимките ни се сдобиват с видим синкав оттенък. Тук на помощ идват ултравиолетовите филтри, но за тях също по-подробно ще си разказваме някой друг път.
Днес – понеже все още е зима – и при добро желание може да се намери сняг из планините – нека си подскажем идея, която е толкова очевидна, че също толкова рядко бива използвана, а именно – да обърнем дефекта в ефект. Можете да използвате нарочно „погрешни“ настройки на баланса на бялото с креативна цел. Разбира се, това можем да правим не само непременно за снежни снимки, а и при доста други условия.
Та така – ако искате да затоплите цветовете във вашата снимка вместо дневна светлина (daylight) нагласете на облачно или сенчесто (cloudy или shade) – нищо, че няма облаци по небето и дори слънцето грее закачливо. Така ще „подлъжете“ камерата да мръдне цветовете към червеното, което ще се прояви като засилване на розовите и жълтите тонове. Опитайте – дори и при портрети се получава добре понякога 😉
Обратно – ако искате синкав ефект – опитайте с настройката за лампа с нажежаема жичка (tungsten или incandescent).
И още две бързи идеи като бонус – при снеговалеж светлината обикновено е доста слаба и разсеяна. Това, че е слаба може да ви принуди да снимате на твърде бавна скорост на затвора. Имайте наум, че при скорост 1/30s и надолу снежинките ще започнат да се размазват и дори да заприличват на чертички. Стативът може да ви спаси от общо размазване на цялата сцена заради трепване на ръцете. И без това контрастът при тези условия ще е нисък, а картинката мека, заради разсеяната светлина.
Ако пък не вали, а е просто облачно – светлината ще е подходяща за портрети, особено женски. Опитайте!