Днес вместо да бъде почти национален празник или поне официален, правителството реши, че трябва да отработваме деня-пауза около 24 май. Изводите за отношението на водачите на държавата към този ден следва да са кристално ясни.

Докато си приготвях вечеря, реших да експериментирам, слушайки откъслечно новините по bTV… Водещата новина – оставките в правителството. Премиерът Станишев със срамежливо-виновен тон благодари(?!) за министерските оставки и определи Овчаров като морален, а Петканов като уморен. И съвсем между другото предлага Национална агенция по сигурност с неясни цели, участници, фокус и ръководство. Щяла да обхваща съществуващи звена на МВР, отбраната и т.н. – май… Щяла (пак май) да се бори с корупцията по високите етажи на властта (кой ги измисля тези шедьоври на речта)… Ама най-вече се очаквало положителна оценка откъм Европата за напредъка в борбата с корупцията. Да си дойдем на думата… Някой вярва ли октоподът сам да си отреже пипалата? Аз не…

Вторият акцент в емисията беше хакнатия македонски сайт, а най-веселото, че bTV се напънали и проверили, че наистина там старото съдържание липсвало… Милите те…

2 юни бе едва последният акцент в емисията – някъде 12-15 минути след началото на новините… Е, добре поне, че не бяха забравили…

Накратко за Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

  1. Заеби, копеле, аз за какво говоря… нали има мач днес – на кой му дреме…

    Отговор

  2. Аз лично на обяд не чух сирени. Или съм се намирал на най-затънтеното място в София, или наистина не е имало. Някой да сподели ако е чул сирена…

    Македонския сайт … това си е важно, поне според мен. Винаги съм се дразнел, когато по телевизията поставят „македонския въпрос“ от разните му там политици. Ама тез хора (македонците) си знаят че са българи, освен ако не учат някаква извратена история, като „южната ни съседка“, доста от тях напират за гражданство, ама продължават да се правят на националисти. Целия свят се е застъпил за нашите медици и точно тези, дето са наши издънки се заврят с … абе не ми се говори. Ама грозна постъпка…

    Тук правим връзката с политиците… Когато по незнайни причини UK спряха визите за българи се бавиха Х месеца, без кой знае каква сериозна причина. Тук беше момента да се затвори югозападната граница. Трябваше да се вземат някакви мерки и за лицето Мартина Балева, но … не се случи. Явно нашите полици им е безразлично… Ако евреите бяха писнали някаде за анти-семитизъм, САЩ щяха да пуснат една каруца бомби. Очакваме още анти-български прояви…

    Не помня кой от блогърите беше кръстил България със събирателното „Абсурдистан“ и то много на място. На мен лично взе да ми писва…

    Отговор

  3. Да не пропускаме Президента, който нагости поканените на приема по случай 3-ти март с торта, украсена с фигурки на загинали опълченци, който погреба с кич церемония Цар Калоян, нахока 2-ма изкуствоведи, заради тезата, че снимките в музея в Батак са по-късна възстановка и преди 2 дни се изказа като последна инстанция за френско-немския учебник по история.

    Отговор

  4. Има паралели… По-лошите са, че поне още едно десетилетие напред нещата нямат шанс за промяна. Това правителство трябва да си отиде час по-скоро, но няма да се случи. Следващото пък няма шансове да бъде по-различно… Така че, Дончо – нямаш идея колко правилен бе твоят избор тогава и този на Весо сега…

    Отговор

  5. Преди време една приятелка която завърши в чужбина и работеше там ме попита ей така за приятелски съвет дали има смисъл да се връща. Тогава и казах това което Йовко казва сега „в близките 10 години нищо няма да се промени тук“.

    Весо като го чета … все едно аз съм го писал това. Размишляваме по един и същи начин. Ама пустия му патриотизъм …

    Отговор

  6. Ей, черногледци – я не така… Вчера имаше сирени в Младост и ние с моя приятел стояхме прави на терасата. На тераса в отсрещния блок стояха прави майка с момченце на около 10 години. По улицата минаваха хлапетии и току се спираха, току продължаваха и се чудеха какво да правят, защото виждаха, че някои стоят мирно, а други най-самодоволно си вървят на фона на сирените.

    Има толкова много хубави неща в България и разбира се – толкова много лоши. Но как се борим с лошите? Като отбиваме номера с писане и критикарстване по блоговете. Кой от нас направи нещо например да се спре порно-закона? В този специално случай, аз имам силното подозрение, че някой просто отчита номер за пред големия брат. Като споменах този закон мисля, че хората добро са ни направили – вместо да го гледаме, да го практикуваме това упражнение :-)

    Имаше един стар лаф, който май си е живата истина: мъж и жена преди много години имали повече от 15 деца – ама всяка година им се раждало по едно. Те били много бедни и кметът в чудо се видял, щото те все просели помощи. Той ги питал: „а бе, добре де, как успяхте да ги направите тия деца, то бива плодовитост и разюзданост, бива, ама чак пък толкова…“, на което мъжът отговорил: „а бе другарю, като няма какво да правим вечер, правим деца“. И кметът взел решение, общината отпуснала пари и купили на семейството телевизор. И хората спрели да правят деца, щото имало вече какво да правят.

    По тази логика – всички сега имаме телевизори с много програми /глупави/, та освен това имаме и компютри и затова не правим деца. Отклоних се, а всъщност исках да кажа, че всичко идва на човека отвътре. Това че се оставяме да се отнасят с нас като с добитъци – кой е виновен, ние самите или те? Като сме толкова умни, способни и кадърни защо позволяваме всичко това? Излиза че не можем да се справим с него. Значи не сме толкова кадърни, колкото ни се иска да мислим за себе си. И всеки, който заминава и пише такива обвинителни послания, на мен ми звучи по-скоро че се оправдава за неспособността си да направи нещо срещу това. По-лесно е да избягаш. И да критикуваш отдалеч. Защото все пак си българин, колкото и да не ти се иска. Защото като видиш как публиката се изправя на български спортисти, на български ансамбли и учени, ти настръхва кожата и очите се насълзяват.

    Щом смятате, че в близките 10 години нищо няма да се промени, значи нямате намерение да направите нещо, за да го промените. То само, ей така като по чудо, няма да се промени. Никой, който е напъхал ръце в кацата с меда, няма доброволно да ги извади и да каже: Ох, извинете, колко съм лош…

    Отговор

  7. Таня, ще ти отговоря със следващата си тема…

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *